Решение № 5528 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12103/2010 г.
ВАСIII отделение20.04.2011 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
Оставя в сила Решение № 261 от 1.07.2010 г., постановено по административно дело № 19 по описа за 2010 г. на Административен съд - гр. Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване
Мотиви
Решение № 5528 от 20.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12103/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Йордан Ангелов Паришков от гр. Горна Оряховица, против Решение № 261 от 1.07.2010 г., постановено по административно дело № 19 по описа за 2010 г. на Административен съд - гр. Велико Търново. Релевира оплакване за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Моли за неговата отмяна и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявените искове по основание и в пълен размер. Не ангажира доказателства пред настоящата инстанция. Ответникът - ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция - София, редовно призован не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна в развилото се пред Административен съд гр. Велико Търново съдебно производство, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна. Производството по делото е било образувано по предявени и обективно съединени помежду им искове от Йордан Ангелов Паришков с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за присъждане на суми представляващи обезщетение за причинени от ответника имуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ДФ "Земеделие"-Разплащателна агенция. В обстоятелствената част на исковата молба е посочил, че е подал заявление за получаване на субсидии като регистриран земеделски производител, но с "уведомително писмо за извършено плащане" - е уведомен, че за кампания 2007 г. е одобрен за получаване на сумата 0.00 лева, тъй като му е наложена имуществена санкция, в размер на 2 134,12 лева за над декларирани площи. Твърди, че бездействието на служители на ответника за установяване на легитимния ползвател на заявени земеделски площи, е санкциониран, въпреки че няма над декларирани площи за 2007 г.. С решението си, постановено след събиране на писмени доказателства, съдът е отхвърлил така предявения иск, приемайки, че е неоснователен и недоказан. Обосновал се е с липсата на доказателства за действително претърпени вреди в сочените размери, на предявеното основание. За да достигне до този правен извод, съдът се е обосновал с фактите, установени от събраните по делото доказателства. Така постановеното решение е правилно. Съдът в подробни мотиви е отговорил на всички изложени в молбата основания за търсената обезвреда от касатора. Правилно е преценил, че изясняването на въпроса за това кой е действителния ползувател на заявените площи се извършва в производството по отпускане на директните плащания- започнало с подаването на заявление от кандидатстващия Паришков и завършило с индивидуален административен акт- уведомително писмо за плащане. Страните не спорят, че отказа, релевиран в уведомителното писмо не е оспорен по съдебен ред, т. е. административния акт не е отменен. Съдът е уважил доказателствените искания и изяснил релевантните за предмета на спора факти. Обсъдил е доказателствата, становищата и относимата за спора правна регламентация. За приетото от фактическа страна решението е правно аргументирано. Изводът за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен закона. В тежест на ищеца в исковото производство е било установяването на фактическия състав на чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ което не е направено пред първостепенния съд. Петров, както пред първоинстанционния съд, така и пред настоящата инстанция ангажира доказателства ирелевантни за разглежданият спор- а именно дали е налице или не над деклариране на земеделски площи - спор който е подсъден на друго производство. Правилно съдът е отхвърлил претенция за обезвреда на вреди, произтичащи от неоспорен и влязъл в сила административен акт. Решението за отхвърляне на иска на касатора е правилно следва да се остави в сила. Водим от изложеното Върховният административен съд, трето отделение