Решение № 14978 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7437/2020 г.

Решение № 14978 от 3.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7437/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от "Булсат" ООД - в несъстоятелност, чрез адв. Маринов, и от началник отдел "Местни данъци и такси" при община С., подадена чрез адв. Делева, против съответните неблагоприятни за касационните жалбоподатели части от решение № 689/10.04.2020 г., постановено по адм. дело № 3006/2019 г. по описа на Административен съд - П. Касаторът - "Булсат" ООД - в несъстоятелност, чрез процесуалния си представител адв. Маринов, оспорва постановения съдебен акт в частта, с която е отхвърлена жалбата му против акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 3878-1/29.12.2015 г., мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" при община С., в частта, с която на задълженото лице са определени допълнителни задължения за такса битови отпадъци (ТБО) по компонент депо и чистота за периода 2010 г. - 2015 г. в общ размер на 9 073, 08 лв. главница и 2 619, 10 лв. лихва. Твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че по делото липсват доказателства, че общината е изградила собствено общинско депо или ползва такова по договор. Твърди, че в представените заповеди по чл. 63 от ЗМДТ общо е посочено, че общината ще поддържа и експлоатира депа за битови отпадъци, без да е посочено какви точно са тези депа и къде се намират, както и че наличието на кадрова обезпеченост не е факт, който сам по себе си удостоверява изпълнението на услугите по чл. 66 от ЗМДТ. Искането от съда е за отмяна на решението в оспорената част и постановяване на решение по същество на спора. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по тази касационна жалба - началник отдел "Местни данъци и такси" при община С., чрез процесуалния си представител адв. Делева, в представен по делото писмен отговор оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Касаторът - началникът на отдел "Местни данъци и такси" при община С., чрез процесуалния си представител адв. Делева, оспорва съдебния акт в частта, с която е отменен акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 3878-1/29.12.2015 г., мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" при община С., в частта, с която на "Булсат" ООД са определени задължения за ТБО по компонент сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2010 г. - 2015 г. в общ размер на 21 170, 40 лв. главница и 6 110, 93 лв. лихва. Твърди неправилност на съдебното решение в тази част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът сочи, че относимо за спора е обстоятелството дали имотът генерира отпадъци, които се събират и извозват от общината, а не отдалечеността на най-близкия контейнер. Твърди, че извършването на услугата е установена от назначените по делото експертизи, а използването на имота е доказано от събраните писмени и гласни доказателствени средства, поради което неправилно съдът е обобщил правните и фактически обстоятелства. Искането от съда е да отмени първоинстанционното решение в частта, с която е постановена отмяна на обжалвания акт и да реши спора по същество, като потвърди изцяло акта. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Ответникът по тази касационна жалба - "Булсат" ООД - в несъстоятелност, чрез процесуалния си представител адв. Маринов, в представен по делото писмен отговор оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а по същество касационната жалба на началник отдел "Местни данъци и такси" при община С. е основателна, а тази на "Булсат" ООД е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбите и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационните жалби са подадени от надлежни страни, спрямо които първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни. Настоящото касационно производство е второ поред. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд - П. е бил акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 3878-1/29.12.2015 г., издаден от орган по приходите при община С. и мълчаливо потвърден от началник отдел "Местни данъци и такси" (МДТ), в частта, с която на "Булсат" ООД са установени задължения за ТБО за периода от 2007 г. до 2015 г. в общ размер на 45 365 лв. и лихви в размер на 20 826, 76 лв. за имот партиден № М1613032-070410, представляващ земя и сгради. С решение № 1794 от 07.08.2018 г., постановено по адм. дело № 413 по описа на Административен съд - П. за 2016 г., е отхвърлена жалбата на дружеството против АУЗД № 3878-1/29.12.2015 г. в частта, с която за периода 2010 г. - 2015 г. е начислена ТБО в общ размер на 66 191, 89 лв. главница и лихви. При разглеждането на спора решаващият състав е приел, че определените за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. задължения за ТБО са установени след изтичане на срока по чл. 109, ал. 1 от ДОПК, поради което в тази част актът е отменен. Решението в тази част е влязло в сила. Останалата част от съдебния акт е отменена с решение № 12712/30.09.2019 г. по адм. дело № 14350/2018 г. по описа на Върховния административен съд, който е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на дадените задължителни указания. С обжалваното в настоящото производство решение съдът е отменил АУЗД в частта, с която на "Булсат" ООД са определени задължения за ТБО по компонент сметосъбиране и сметоизвозване за периода 2010 г. - 2015 г. в общ размер на 21 170, 40 лв. главница и 6 110, 93 лв. лихва и е отхвърлил жалбата в частта, с която на задълженото лице са определени допълнителни задължения по компонент депо и чистота за периода 2010 г. - 2015 г. в общ размер на 9 073, 08 лв. главница и 2 619, 10 лв. лихва. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице. При преценката относно неговата материална законосъобразност съдът е приел за установено от фактическа страна, че в процесния период "Булсат" ООД по силата на договор за покупко-продажба, отразен в нотариален акт № 193, том XIII, рег. № 9954, дело № 2265/2006 г., е придобило собствеността върху УПИ VIII – за производствени и складови дейности, в кв. 96 по регулационния план на гр. С., с площ от 25 016 кв. м., ведно с построените в имота 16 бр. сгради и 1 бр. навес. С. удостоверение изх. № 146/18.11.2019 г., издадено от кмета на община С., УПИ VIII – за производствени и складови дейности, в кв. 96 по регулационния план на гр. С. попада в границите на населеното място. В имота са построени деветнадесет обекта (18 бр. сгради и 1 бр. трафопост). Имотът няма административен адрес. С декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с вх. № 1613000032/10.04.2007 г. дружеството е декларирало придобитите недвижими имоти като е посочена обща отчетна стойност на сградите в размер на 252 028, 70 лв. За имотите е открита партида № М1613032-070410. Съдът е установил, че до издаването на обжалвания АУЗД дружеството не е подавало коригиращи декларации по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ и не е заплащало дължимите местни данъци и такси. Не е подавало и годишни декларации за освобождаване от заплащане на таксата за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци за имотите по партидата, респ. не са декларирани и ползвани съдове за сметосъбиране. При първото разглеждане на делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е прието без оспорване от страните. Вещото лице е констатирало, че на територията на гр. С. в процесния период е предоставяна трикомпонентна услуга. Размерът на ТБО е сумата от размера на таксата за всяка една от посочените услуги, която се определя в зависимост от приетите от общинския съвет данъчни основи. Изчисленията на дължимата ТБО по отношение на имота са извършени на база декларираната отчетна стойност в размер на 252 028, 70 лв., към която са приложени ставки за всяка една от услугите. При посещение на място вещото лице е установило, че до недвижимия имот има поставен контейнер с изписан на него номер 172. Представена е одобрена схема за разполагане на съдове за сметосъбиране на територията на община С. от 25.01.2007 г. за общ брой съдове 141, в който фигурира и контейнер под номер 172. Представени са заповеди, с които на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ кметът на общината е определил границите на районите по населени места, в които е организирано сметосъбиране и извозване на битови отпадъци, вида на предлаганите услуги и честотата на сметосъбиране и сметоизвозване за процесните периоди. Обслужването на контейнер № 172 от общинското предприятие "БКС" - гр. С. е отразено в представени пътни листове и кантарни бележки. Общинското предприятие "БКС" разполага с назначен персонал за извършване на услугата по ръчно метене. За услугата по депониране на отпадъци част от тях са извозвани до местното сметище, а друга част - до депо в с. Ц., с което общината има сключен договор. Считано от 7.01.2004 г. общинското предприятие разполага с разрешително да извършва дейности по третиране на отпадъци на площадка. Дейността се състои в сортиране на отпадъка, който в последствие се транспортира до депото в с. Ц. При повторното разглеждане на делото, с оглед спазване на дадените от касационната инстанция указания, е допусната и извършена съдебно-техническа експертиза, заключението по която е прието без оспорване от страните. Вещото лице е констатирало, че процесният имот попада в урбанизирана територия, част от строителните граници на гр. С.. Имотът е с предназначение и начин на трайно ползване – производствени и складови дейности, разположен е на улица - тупик без административен адрес, представляваща пресечка на ул. "К." в гр. С.. В долния си край тупикът служи за вход към процесния имот, осигуряващ единствения достъп и лице на парцела. Улицата е дълга до дъното около 300 м. от пресечката на ул. "К.". По схемите, които са правени за сметосъбиране и сметоизвозване на община С., улицата - тупик не е отразена. По тази улица вещото лице не е установило разположени контейнери или други съдове за събиране на отпадъци. Контейнер № 172 по схемата се намира на ул. "К.", почти в началото, където започва и улицата - тупик. Според съдържанието на регулационния план процесния тупик е идентифициран с № 3531. По графиците и схемите, които са приложени по делото вещото лице не е установило да фигурира името "Булсат" ООД. В графиците е упоменат парцела VIII, в ден сряда. Съдът е изслушал и свидетелски показания. Административен съд - П. е приел, че по отношение на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване конкретно за процесния имот се разкрива доказателствен дефицит. Изложени са мотиви, че видно от представената схема пред процесния имот не е предвидено разположение на съд за отпадъци, а фактическо наличие на такъв не се установява и от съдебните експертизи и събраните свидетелски показания. Съдът е приел за безспорно, че най - близкият контейнер (№ 172) е разположен на ул. "К." пред вх...да на друго предприятие и се намира на 300 метра от парцела на оспорващото дружество. Самата улица "К." не е посочена в нито една от заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. Първоинстанционният съд е посочил, че при липсата на контейнер с нужния капацитет, който да е поставен в близост за нуждите на УПИ VIII в кв. 96 по регулационния план на гр. С., то записът на имота в графика по предоставяне на услугата за ден сряда се явява изолиран от останалите доказателства, като при липсата на контейнер остава неясно каква обслужваща дейност би извършил в района на имота сметоизвозващата техника. Приемайки, че установяването на реално престирана услуга е изцяло в тежест на административния орган и при липсата на надлежни доказателства, съдът е счел, че услугата по сметосъбиране и сметоизвозване, конкретно за имота на "Булсат" ООД, не е била материално обезпечена, респ. не е и предоставяна в процесния период, поради което е отменил оспорения акт в частта по първия компонент на услугата. Относно дължимостта на таксата по втория и третия компонент – депо и чистота, първоинстанционният съд е съобразил факта, че услугите поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци не са обвързани с фактическото ползване на имота, поради което за законосъобразността на акта по тези компоненти е ирелевантно обстоятелството дали дружеството е ползвало имота в процесния период и дали е генерирало отпадъци. В този смисъл е приел, че с оглед ангажираните по делото доказателства задълженията за такса битови отпадъци по компонентите поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за периода 2010 г. - 2015 г. са законосъобразно определени Решението е правилно. По касационната жалба на "Булсат" ООД - в несъстоятелност: Административен съд - П. правилно е установил основните спорни въпроси относно определянето на "Булсат" ООД като данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ и наличието на основание за определяне на задължения за ТБО за декларирания от дружеството недвижим имот. Неоснователни са доводите за неправилност на обжалваното решение, обосновани с твърдения за нарушение на процесуални и материалноправни разпоредби. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите към спорното задължение факти и обстоятелства, въз основа на които е достигнал до съответни на закона правни изводи, които са последователни, непротиворечиви, логични и отразяват механизма на формиране на вътрешното убеждение на съда за постановяване на решението. Касаторът не е подал декларации по чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ, нито е бил освободен от заплащането на таксата от общинския съвет на основание чл. 8, ал. 6 от ЗМДТ. Без значение за определяне на дължимата ТБО по отношение на услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е фактът, дали конкретно около имота е била изградена инфраструктура за обществено ползване, след като е безспорно, че в самото населено място е налице такава. Таксата за посочената услуга се дължи за извършени дейности на териториите за обществено ползване в населеното място, а не конкретно на територията, в която е разположен имотът или в непосредствена близост до него. Тази такса касае територии, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него. Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ, услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по своя характер се изразява в почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Следователно, законодателят, макар да не е дал легална дефиниция на услугата, е посочил нейното съдържание чрез изброяване на примерни нейни елементи с цел да се осигури чистотата на онази част от територията на населените места, която с оглед на своето предназначение се ползва за обществени нужди. Правилно съдът е отбелязал, че законодателят е дал примерно изброяване на видовете дейности, които се включват в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, поради което приложение следва да намери съдържанието на понятието "територия на населеното място", което включва селищната територия, обхваната от строителните му граници. В случая е безспорно установено, че собственият на дружеството имот попада в урбанизирана територия, част от строителните граници на град С., и като такъв е имот, по отношение на който общината предоставя услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. По отношение реалното почистване на териториите за обществено ползване на гр. С. са представени трудови договори, свидетелства за регистрация на МПС от които се установява, че общинската администрация е разполагала с необходимия състав от лица – метачи, шофьори на специални товарни автомобили и сметосъбирачи, за предоставяне на услугата през процесните периоди. Ангажирани са и първични счетоводни документи за извършени услуги по депониране на битови отпадъци, генерирани от територията на населеното място. Община С. има договори за депониране на неопасни битови отпадъци на Регионално депо в землището на с. Ц.. При това положение, правилни са изводите на съда за законосъобразност на процесния акт касателно определените с него задължения за такса битови отпадъци за услугите поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения. По касационната жалба на началник отдел "Местни данъци и такси" при община С.: Решението на Административен съд - П. е правилно и в тази част. Касационните доводи на административния орган са неоснователни. Съдът правилно е установил, че при действието на чл. 170, ал. 1 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, в тежест на администрацията е доказването на юридическите факти, представляващи материални предпоставки за възникването на установеното с АУЗД публично задължение и законосъобразното определяне на размера му. В този смисъл оплакванията на касатора, че по принцип услугите сметосъбиране и сметоизвозване се предлагат на територията на общината са необосновани, доколкото нормативното регламентиране на дейността не доказва реалното извършване на услугите. Безспорно е, че с нарочни решения Общински съвет - С. е приел да осигурява и трите вида услуги по чл. 62 от ЗМДТ, като е определил основите и ставките, по които същите ще се заплащат през годините. Издадени са и съответните заповеди по чл. 63 от ЗМДТ от кмета на общината, като са определени районите, в които ще се извършват услугите. Представени са още пътни листове, трудови договори, разписания, схеми за разполагане на съдове за битови отпадъци и др. От събраните по делото доказателства, обаче, не се установява по безспорен начин по отношение на имота на "Булсат" ООД да са реално престирани услугите сметосъбиране и сметоизвозване. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза, одобрената схема за разположението на съдове за битови отпадъци и показанията на разпитания свидетел се установява, че контейнер № 172 се намира на 300-400 метра от УПИ VIII, на съседната ул. "К.". На улицата - тупик, обозначена с № 3531, която свършва до вх...да на имота на дружеството няма поставени съдове за събиране на битови отпадъци и това е видно от самата схема за разполагане на съдовете. Потвърждава се от показанията на разпитания по делото свидетел, който през просецния период е работил в предприятието, а след прекратяване на дейността му е назначен за охранител, че по тази улица никога не е имало разположени контейнери или други съдове за събиране на отпадъци, а когато предприятието е работило събирането и извозването на отпадъците се е извършвало със собствени самосвали и работници от завода. Доводите на касатора, че отдалечеността на контейнера от имота е без всякакво правно значение не се споделят от настоящия състав. От графиците и пътните листове, които са приложени по делото се установява, че срещу контейнер № 172 не фигурира името на "Булсат" ООД, а на друга фирма. Правилен е извода на съда, че формалното включване на УПИ VIII в графика за сметосъбиране поради наличието на поставен съд на ул. "К." не може да обоснове извод за изпълнение на услугата, при липса на създадени условия за нейното реално ползване от субекта на задължението. Допълнителен аргумент в подкрепа на горните изводи е факта, че на 28.10.2010 г. процесният имот е описан от частен съдебен изпълнител П. И. по образувано изпълнително дело № 1463/2010 г., а на 17.01.2012 г. същият е предаден за управление и пазене на трето лице "Алфа 2000" ООД. Посоченото обстоятелство е форсмажорно, не зависи от волята на дружеството. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК на съдебния акт, поради което решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,