Решение № 260 от 8.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10988/2009 г.

Решение № 260 от 8.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10988/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 98/30.06.2009 г., по адм. дело № 115 от 2009 г. Административен съд гр. Видин е оставил без разглеждане жалбата на д-р Цветан Василев, представляващ "ГПСМПДБ Детско здраве" - Видин против писмо изх. № 29-07-385/21.04.2009 г. и писмо изх. № 29-07-389/22.04.2009 г. Срещу това решение е подадена касационна жалба от д-р Цветан Василев, представляващ "ГПСМПДБ Детско здраве" - Видин с оплаквания за нарушение на материалния закон, на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав като обсъди направените оплаквания по делото и събраните писмени доказателства, прецени валидността, допустимостта и съответствието с материалния закон на оспореното решение в съответствие с чл. 218, ал. 2 от АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество настоящата инстанция намира следното: Касаторът е оспорил пред Административен съд - гр. Видин писма с изх. № 29-07-385/21.04.2009 г. и изх. № 29-07-398/22.04.2009 г. и двете, издадени от Директора на РЗОК - гр. Видин. Чрез тях административният орган поканва д-р Василев да се яви в срок от три работни дни в РЗОК - гр. Видин за оформяне на нова спецификация на стойност 4 567, 00 лв. и 4 559, 00 лв., и кредитно известие съответно към първата сума в размер на 22, 50 лв., а към втората - 30, 50 лв. Първоинстанционният съд по същество е приел, че оспорените пред него писма на Директора на РЗОК - гр. Видин не представляват индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК и следователно не подлежат на съдебен контрол по отношение на тяхната законосъобразност. Освен това, с оспорените писма не се създавали права и задължения за адресата. С чл. 21, т. 5 от АПК е изрично е уточнено, че процесуалните действия и бездействия на компетентните органи, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални, общи или нормативни актове, не са индивидуални административни актове. Законодателят ясно е определил кръга на административните актове, които имат характер на индивидуални такива. В случая Директорът на РЗОК - гр. Видин поканва д-р Василев да се яви в регионалната здравна каса за оформяне на документи. За това оспорените писма не представляват индивидуални административни актове и подлежат на оспорване по съдебен ред. С тях не се създават права и задължения, поради което те не представляват властнически акт. В НРД 2006 не е казано, че отказът за заплащане на суми за извършени медицински дейности по договор с НЗОК ще става чрез административен акт. Поради тази причина в НРД 2006 не е предвидена някаква специална процедура, която следва да се проведе и да се издаде акт на определен административен орган, с който да се постанови заплащане на отказаните суми за извършените медицински дейности. Ако след уточнение между страните последва отказаното изплащане на претендирани суми, изпълнителят ще следва да потърси правата си по исков ред, където ще има възможност да установи, че сумите са дължими за извършени медицински дейности. Следователно, надлежният способ за правна защита, за да се претендират отказани суми за извършени медицински дейности е общия исков ред, а не обжалването на процесните писма. Претенцията, която възниква след неплащане по договор за оказване на медицинска помощ, се реализира само по общия исков ред. В този смисъл е становището на представители на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд, смесен петчленен състав, изразено в определението от 16.11.2007 г. по адм д. № 144 от 2007 г. по аналогичен случай. От изложените съображения се налага изводът, че крайният извод на съда за недопустимост на разглежданата първоинстанционна жалба е правилен. Неправилно обаче, съдът е изложил доводите си в "решение", вместо в "определение", с което след оставяне на жалбата без разглеждане да прекрати производството по делото. Това процесуално нарушение не е съществено, т. е. от категорията на касационните основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, тъй като мотивите и диспозитивът са в съответствие с релевантните за спора правни норми, което обуславя оставяне на решението в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,