Решение № 68 от 29.1.2024 г. на ВКС по н.д. № 20238002200345/2023 г.

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Б. Х. А. (с предишно име Б. Х. Е.) против присъда № 2/17.01.2023 г. на Хасковски окръжен съд, II-ри състав, постановена по ВНОХД № 564/2021 г. С тази присъда Хасковският окръжен съд е отменил изцяло присъда № 260032 от 16.06.2021 г. по НОХД № 90/2020 г., с която Хасковският районен съд, VIII-ми наказателен състав, е признал подсъдимия Б. Х. А. за невиновен в извършването на престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Вместо това е признал същия за виновен в това, че на 13.11.2017 г., в гр. Х., при условията на посредствено извършителство (чрез П. Й. П.), съзнателно се ползвал (като представил пред съответното длъжностно лице в областен отдел на ИА „Автомобилна администрация“ - гр. Х.) неистински официален документ – диплома за средно специално образование, серия B-96, бланков № 0027159, рег. № 226 от 03.10.1996 г., на която е придаден вид, че е издадена от Техникум по механизация и автоматизация на селското стопанство – гр. Х., като за самото съставяне на документа от подсъдимия не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 54 от НК му е било наложено наказание 8 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. В касационната жалба и първото допълнение към нея са изложени бланкетни оплаквания за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт при липса на конкретни данни, които да ги подкрепят, вместо което е направена собствена интерпретация и оценка от жалбоподателя на фактологията по делото и доказателствените материали. Поради несъответността им с изискванията за редовност с разпоредбата на чл. 351, ал. 1 от НПК са дадени указания за привеждане в съгласие с последната[1]. Във второто допълнение към жалбата (вх. № 3175/10.04.2023 г. по описа на Хасковски окръжен съд), са изтъкнати доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че осъдителният съдебен акт е постановен при съществени нарушения по чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК, както и че деянието не е било доказано по несъмнен начин съобразно изискването по чл. 303 от НПК, което е довело до незаконосъобразното осъждане на подсъдимия. Претендира се отмяна на присъдата и оправдаването му, а в алтернатива – връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Редовно призовани за с. з., подсъдимият Б. А. и защитниците му - а. Г. и а. Т., не се явяват. Постъпила е молба от адв. Г., в която е посочено, че касационната жалба се поддържа, както и се иска делото да се разгледа в негово и на подсъдимия отсъствие. Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна и пледира въззивната присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По своето съдържание значителна част от изложените в нея оплаквания се свързват с обосноваността на въззивния акт, което не е самостоятелно касационно основание. Касационната инстанция не може да установява нови фактически положения. Проверката относно правилното приложение на материалния закон се извършва на плоскостта на установените такива от инстанциите по същество, стига при формиране на вътрешното убеждение да не са били допуснати процесуални нарушения. Преценките относно достоверността, надеждността и достатъчността на конкретни доказателства да обусловят един или друг фактически извод са изразна форма на това убеждение и също не подлежат на касационен контрол, ако почиват на съвкупна оценка на доказателствените материали, изложени са конкретни и убедителни съображения поради какви причини се кредитира една група доказателствени източници, а други не и това кореспондира на действителното им съдържание. Следвайки този подход, ВКС не намери основание да сподели възраженията на касатора за неправилно осъждане по повдигнатото обвинение и в нарушение на изискванията по чл. 303 от НПК. Не се съзират пороци при обсъждане на доказателствата, като въззивният съд нито е игнорирал част от тях, нито други е ценил превратно. Изложени са ясни и убедителни аргументи за реализираното от подсъдимия А. престъпление, като са опровергани посочените от първоинстанционния съд доводи, послужили за първоначалното му оправдаване. Въззивният съд е провел допълнително въззивно следствие, като е изискал допълнителна информация от Професионалната гимназия по транспорт и аграрни технологии „Н. Й. В.” - гр. Х. (правоприемник на Техникума по механизация и автоматизация на селското стопанство - гр. Х. - ТМАСС ), допуснал е преразпит на вещо лице Б. Г., изготвило съдебно-почерковата експертиза в ДП, поставил е допълнителни задачи към това вещо лице и е изслушал заключението на допълнителната съдебно- почеркова експертиза, назначил е повторна такава, възложена на вещо лице К. Ц., разпитал е свидетелите Н. Х., Ж. Л., Г. А., Р. К., П. Г., извършил е преразпит на св. А. Н., като на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, със съгласието на подсъдимия и защитниците му са били прочетени показанията му от ДП. При извършената цялостна проверка на първоинстанционната присъда и след комплексен собствен анализ на доказателствените източници, включващ и обясненията на подсъдимия, въззивният съд е достигнал до правилен извод за извършеното от него престъпление по чл. 316, пр. 1, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Предмет на деянието е диплома за завършено средно образование, която представлява официален документ и е следвало да бъде подписана от съответното длъжностно лице, а именно директорът на ТМАСС - гр. Х. в периода 1992 – 1996 г. (инж. Г. Т., починал на 06.01.1999 г. ), в кръга на службата му, по предписани от закона ред и форма, установени в Правилника за професионалните училища (изд. от Министерство на народната просвета, обн., ДВ, бр. 18 от 05.03.1991 г., отм., ДВ, бр. 31 от 14.04.1992 г.), отменен с приетия Правилник за прилагане на Закона за народната просвета (изд. от мин. на образованието и науката, обн., ДВ, бр. 31 от 14.04.1992 г., с изменения и допълнения, отм., ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г.), чиито разпоредби, на основание § 4 от ПЗР на последния са били приложими към обучението на подсъдимия Б. А. (Бюлент Емин) в средно професионално-техническо училище (СПТУ) към ТМАСС. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 10 от посочения ППЗНП директорът на училището подписва документите за завършен клас и образователна степен и съхранява печата с държавния герб на училището. В тази връзка, въззивният съд е изложил убедителни аргументи, основани на заключението на повторната съдебно-почеркова експертиза и изявленията на свидетелите А. и Н., че директорът Т. не е подписвал инкриминирания документ - диплома за средно специално образование, серия B-96, бланков № 0027159, рег. № 226 от 03.10.1996 г. Въззивният съд не е допуснал претендираните от защитата нарушения на процесуалните правила, свързани с компрометирани експертни изводи и липсата на критичен анализ на експертните познания. Липсата на изгода от тях за дееца не може да наруши упражняването на процесуалните му права. Съдът ползва експертни познания, когато за изясняването на някои обстоятелства по делото са нужни специални знания от областта на науката, техниката и изкуствата (чл. 144, ал. 1 от НПК). Когато изготвената експертиза е неясна или непълна, съдът назначава допълнителна такава, а когато експертните изводи са необосновани или пораждат съмнения за тяхната правилност се назначава повторна експертиза (чл. 153 от НПК). При всички положения експертното заключение не е задължително за съда, но той е длъжен да се мотивира защо не го кредитира (чл. 154 от НПК). Именно това е сторила решаващата съдебна инстанция, като е обсъдила на л. 7 – 10 и л. 13 от мотивите защо приема именно заключението на повторната експертиза. На дипломата за средно образование е придаден вид, че е издадена на 03.10.1996 г. по установения от закона ред и форма, както и оправомощено лице – директора на ТМАСС - гр. Х. към онзи момент – инж. Т., и че подписът в раздел „директор“ е положен именно от него. По делото безспорно е установено, че същата не е издавана, тъй като подс. А. (Eмин) не е положил успешно, с резултат различен от „слаб“ (2), два от трите зрелостни изпита, съответни на тригодишната форма на обучение по специалността „Механизатор- животновъд“, с оглед на което възраженията в касационната жалба, че бланката на дипломата е оригинална, не е подправяна, а непопълнените дипломи се съхранявали само и единствено от директора, както и че бланките на дипломите се получавали в определена бройка, са приети за неоснователни. Във връзка с доводите в жалбата, отнасящи се до грешки при нанасянето на оценки, на л. 12 от мотивите е изяснена причината за направена такава в книгата за разнасяне на оценки от зрелостни изпити, а именно присъствието на двама ученика с еднакви собствени имена - Б. Б. Р., успешно дипломирал се и подсъдимият по делото Б. Х. А. (с предишно име Б. Х. Е.). Относимо към обективната съставомерност на извършеното деяние е, че подсъдимият е представил, чрез посредствения извършител П., пред съответното длъжностно лице в областен отдел на ИА „Автомобилна администрация“ – гр. Х., копие от един неистински документ по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК, на който е придаден вид, че е официален, като за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност на подсъдимия. За да е осъществен състава на чл. 316 от НК е необходимо деянието да е извършено съзнателно, което е възможно само при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, какъвто безспорно е налице. Подсъдимият А. (Eмин) е имал ясна представа, че не е завършил средно образование, но независимо от това се е ползвал от инкриминирания документ, съзнавайки обществената опасност на деянието си, както и преследвайки престъпния резултат – узнаването на документа от лицето/лицата, пред които се представя, за да удостовери отразените в него факти., а именно, че като технически специалист във „Ф. Б.“ ООД, извършваща периодични прегледи за проверка на техническата изправност на пътни превозни средства, притежава изискуемата степен на образование и специалност – изискуем документ по чл. 18, ал. 1, т. 5, б. „а“ от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Въз основа на правилно установените от въззивната инстанция факти подс. А. (Eмин) е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, поради което и осъждането му е законосъобразно. ВКС намира, че липсва основание за разглеждане на оплакванията на подс. А. за явна несправедливост на наказанието, депозирани за първи път във второто допълнение по реда на чл. 351, ал. 4 от НПК (пункт 5), тъй като при него не е допустимо да се излагат нови касационни основания, а единствено да се допълнят и конкретизират вече въведените в касационната жалба, по който въпрос практиката на ВКС е еднозначна. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение [1] Вж. разпореждане № 588/24.03.2023 г. на председателя на I н.о., както и съответното разпореждане № 191/30.03.2023 г. на съдията-докладчик по ВНОХД № 564/2021 г. на ОС-Хасково.