Решение № 3219 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6674/2014 г.

Решение № 3219 от 24.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6674/2014 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е образувано по касационна жалба, неправилно наименована чатна жалба, на Георги Стоянов Иванов от гр. Варна против решение № 820 от 7.04.2014 г., постановено по адм. дело № 3806/2013 г. по описа на Административен съд - Варна с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост - отменителни основания по чл. 209 от АПК. Поискано да бъде отменено със съответните законови последици. Ответната страна - Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи гр. Варна, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова касационната жалба следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, искът на Георги Стоянов Иванов от гр. Варна срещу Областна дирекция на МВР гр. Варна, за заплащане на обезщетение, за причинени имуществени и неимуществени вреди, в общ размер от 1250 лв., поради незаконосъобразни действия и бездействия от страна на служители при ответника. Административният съд е извел верни правни изводи, които се подкрепят от настоящата инстанция. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че претенцията е неоснователна и недоказана. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. В конкретната хипотеза се претендират имуществени и неимуществени вреди, като резултат от незаконосъобразни действия и бездействия на служители на ОД на МВР гр. Варна изразяващи се в това, че служители на Пето РУП Варна, организационно обособено в ОД на МВР гр. Варна, са му отказали съдействие срещу "ТЕТ - 61" ЕООД, което дружество е отговорно за репарацията на автомобила му. Фактическата обстановка по делото се изразява в това, че на 9.07.2013 г. личният лек автомобил на жалбоподателя е бил задържан от "ТЕТ-61" ЕООД поради неправилно паркиране в нарушение на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДВП, в тревната площ до хотел "Мелия". Посочено е било, че автомобилът ще бъде репатриран на осн. чл. 171, т. 5, б. "б"от ЗДвП и че МПС ще бъде освободено след заплащане на съответната сума. Правилно първоинстанционният съд е приел, че Георги Стоянов Иванов не е успял да се справи с доказателствената тежест по установяване на основателността на иска. В конкретния случай е установено, че не са налице незаконосъобразни действия или бездействия от страна на служители на Пето РУП Варна към ОД на МВР гр. Варна. Предявеният иск е недоказан по основание и размер, а също така липсва и причинна връзка между юридическите факти, от които се извежда правото на обезщетение, и характера на претендираните вреди. По делото безспорно е установено, че служител на Пето РУП Варна към ОД на МВР гр. Варна не е взел участие в репатрирането на паркирания в к. к. "Златни пясъци" гр. Варна автомобил на касационния жалбоподател. Преместването на лекия автомобил е станало по заповед на собственика на терена ТД "Златни пясъци" от "ТЕТ - 61" ЕООД. Това е така, защото в процесния случай автомобилът на Георги Стоянов Иванов се е намирал на територия, която е частна собственост на "Паркстрой - Златни Пясъци" АД, а съгласно чл. 19, ал. 1, т. 3 от Закона за пътищата, частните пътища се управляват от техните собственици. От тук следва, че за органите на ОД на МВР гр. Варна не е налице задължение за оказване съдействие при преместване (репатриране) на МПС или след преместването му, когато е паркирано правилно или неправилно на терен частна собственост, както по отношение на собственика на терена, така и по отношение на собственика на МПС. Редно е да се посочи, че за да е съставомерно бездействие на административен орган по смисъла на чл. 256 от АПК е необходимо, органа да не е изпълнил действие, което е бил длъжен да извърши по силата на закона. В случая това не е така. С оглед описаната по-горе ситуация, и съгласно Закона за пътищата, след като не е на лице задължение за дължимо поведение, то не е налице и незаконосъобразно бездействие, поради което не може да се ангажира отговорността на ОД на МВР - Варна за обезщетение (репарация) на вреди. От изложеното до тук е видно, че касационните основания по чл. 209 от АПК не са налице. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от това и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,