Решение № 237 от 30.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 516/2015 г.

Решение № 237 от 30.09.2015 г. на ВКС по н. д. № 516/2015 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Защитникът в предходната съдебна инстанция на подсъдимия С. В. Ч. е обжалвал по касационен ред въззивната (нова) осъдителна присъда - 16/26.I.2015 г. по внохд 214/2014, която Бургаският апелативен съд издал, отменяйки заедно с това първоинстанционната оправдателна присъда, издадена от Сливенския окръжен съд. И двете присъди са постановени по обвинението, че подсъдимият при условията на идеална съвкупност (чл. 23 НК) е извършил на 20.ХI.2013 г. с едно деяние две отделни престъпления: по чл. 244, ал. 1 и по чл. 209, ал. 1 НК. Първото от престъпленията е "прокарването в обръщение на подправени парични знаци" и негов предмет са били 39 броя неистински банкноти от 20 лв., а второто - осъществената с тях измама, когато подсъдимият платил закупените от Х. Ю. кон и овца. По чл. 244 НК Ч. получил наказание 1 г. лишаване от свобода (с приложение и на чл. 55 НК - при минимум 2 години лишаване от свобода по закон - поради влошеното му здраве като изключително смекчаващо обстоятелство). Наказанието по чл. 209 НК е 8 месеца лишаване от свобода, но то е погълнато от другото, по-тежко лишаване от свобода, което станало и общо наказание за цялата съвкупност от престъпления. Изтърпяването на последното при строг първоначален режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип е и поради рецидивирането на подсъдимия: извършил е двете престъпления в четиригодишния изпитателен срок на предишната условна (чл. 66 НК) присъда на Сливенския районен съд от 2011 г.; затова трябва да изтърпи отделно (чл. 68 НК) при същия първоначален режим и условните 2 години лишаване от свобода. Обжалването по касационен ред съдържа оспорване, което включва всички основания за проверка по този ред (а дори и "необоснованост", която не е изрично предвидена в чл. 348 НПК) и доводите, които обжалващият свързва с касационните основания (макар и не съвсем точно - например доводи за недоказаност на обвинението от процесуално естество са отнесени към нарушението на НК). Въпреки възражението и за явна несправедливост на наложеното наказание, не се иска намаляването му; иска се (отново неточно) "оставяне в сила" на оправдателната присъда в първата инстанция или (този път съответно на възраженията от процесуално естество) - връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. В съдебното заседание на ВКС обжалването се поддържа, а според прокурора присъдата на БАС е правилната. I. ВКС намери жалбата за основателна, доколкото с нея се оспорва доказаността на обвинението. То почива изцяло върху предположения за знанието на подсъдимия Ч., че банкнотите, с които е платил на свидетеля Ю., са подправени. Знанието за тяхната неистинност е сметнато за доказано, но според ВКС е доказана само възможността за такова знание, и то в най-добрия за обвинението случай. Вдействителност "всеки", както е приел БАС, който притежава например повече опит, отколкото опита на Ю. в боравенето с пари, или пък разполага с истински банкноти, които да сравни веднага с неистинските, е могъл да ги различи, но дали ги е разграничил е отделен въпрос и на него е трябвало да бъде даден категоричен, а не вероятностен отговор. Когато е достатъчен вероятностен отговор, законът го казва изрично - например за престъплението вещно укривателство по чл. 215, ал. 1 НК, за което е посочено освен "знание", и само "предположение" за престъпния произход на укриваните вещи. Разбира се, и вероятностният отговор за някое съставомерно обстоятелство трябва да е категорично доказан, а не да почива на предположения (вж. р. 558/00-III, Сб., с. 184 и другото решение, в което има позоваване на него - 842/04-I, Бюл. 12/04); така се е получило и по делото по отношение например на обстоятелствата, че подсъдимият предварително се бил насочил към Ю. като към човек, който може по-лесно да бъде заблуден, или пък че е знаел за неистинността на банкнотите, още като се е сдобил с тях. Това са все обстоятелства с косвено доказателствено значение, но преди това те също трябва да бъдат доказани, а не само да се предполагат - такова е едно от правилата при косвеното доказване, изяснени от теорията и съдебната практика. БАС не личи да е съобразил всичко това, както впрочем и СлОС, макар и да е оправдал подсъдимия. Не личи съобразяване, от друга страна, и с различието между "прокарването в обръщение" по чл. 244, ал. 1 и по чл. 245 НК - важно за съществуването както на търсената отговорност, така и на по-леката от нея. Главно процесуалният характер на посочените дотук недостатъци в доказателствената дейност на предходните съдебни инстанции прави неизбежно новото разглеждане на делото - не само за тяхното отстраняване, но и за отстраняване на отражението им върху правото на защита на подсъдимия, което всъщност е съществено за касационното основание по чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК. Няма съмнение, от друга страна, за функционалната връзка между двете престъпления, за които се търси отговорност на подсъдимия - той би се явил и измамник по чл. 209, ал. 1 НК, единствено ако заедно с това е прокарал в обръщение подправените банкноти, с които е платил на Ю. II. Иначе - от гледна точка на другите възражения в касационната жалба - тя не би могла да доведе до цялостното отменяне на обжалваната присъда и ново разглеждане на делото във въззивната инстанция. Освен маркираните вече тук в уводната част неприемливи разбирания на жалбоподателя, трябва да бъде отхвърлено и това, че обвинението по чл. 244 НК за подправени, вместо за неистински банкноти, ограничавало правото на защита - достатъчна е съпоставката даже само с чл. 308, ал. 1 НК, за да стане ясно, че "подправени" е всъщност родовото понятие и на общо основание включва видовото - "неистински". III. Ръководен от всичко изложено и с оглед още на чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК ВКС-I н. о.