Решение № 16624 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10446/2011 г.

Решение № 16624 от 15.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10446/2011 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Общински съвет - Хаджидимово, обл. Благоевград против решение № 1068 от 11.07.2011 г., постановено по адм. д. № 392 по описа за 2011 г. на Административен съд - Благоевград. Иска се отмяната му като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - областен управител на област Благоевград оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Благоевград се е произнесъл по оспорване на решение № 538, взето по протокол № 38 от 03.05.2011 г. на Общински съвет - Хаджидимово, направено от областния управител на област Благоевград, на осн. чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, вр. чл. 32, ал. 2 от Закона за администрацията съдът е отменил оспореното решение, като е приел, че същото нарушава изискванията на § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, тъй като общинският съвет не е събрал доказателства дали са приключили производствата по възстановяване на собственост и обезщетяван, за които общината е длъжна да осигури общинска земя. Съдът е посочил, че изискванията на § 27 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ са въведени за защита интересите на собствениците на земи, които не подлежат на възстановяване и за които е предвидено обезщетение, както и за тези граждани, производствата по възстановяване не са приключили, поради което решението за разпореждане с такава земя следва да е мотивирано и взето при безспорни данни за отсъствие на реституционни претенции. Тъй като общинският съвет не е представил доказателства за това както в хода на административното, така и в хода на съдебното производство, въпреки доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК, съдът е приел, че същото е незаконосъобразно. Решението на Административен съд - Благоевград е валидно, допустимо и правилно. Съдът обосновано е приел на първо място, че законът не установява изрична забрана за разпореждане със земеделска земя по чл. 19, ал. 1, изр. второ от ЗСПЗЗ. Такава е допустима с решение на общинския съвет, което обаче следва да отговаря на изискванията, посочени както в ЗОбС, така и в специалния закон - ЗСПЗЗ. ЗСПЗЗ установява редица административни производства, които са част от общото административно производство по възстановяване на земеделските земи, което е основната цел на закона. Както конкретното реституционно производство, така и обезщетителното производство, са изрично регламентирани в ЗСПЗЗ. Правилно съдът приел, че нормата на § 27, от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ представлява гаранция за защита правата на страните в тези административни производства, на които съответства задължение на общината да предложи земеделска земя, било за възстановяване на собственост, било за обезщетяване. Обоснован е изводът на съда, че разпореждането със земеделска земя по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ е законосъобразно само, ако не съществуват претенции за възстановяване на земеделска земя или за обезщетяване с такава. Липсата на доказателства в тази насока и най-вече липсата на мотиви към оспорения акт на общинския съвет води до незаконосъобразност на решението, поради противоречието му с изискването за спазване на административнопроизводствените правила и мотивираност на акта. По тази причина настоящата съдебна инстанция намира обжалваното в касационното производство решение на Административен съд - Благоевград за правилно и счита, че същото следва да се остави в сила. Водим от горното, съдът,