Решение № 11625 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8143/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, против решение 9755/25.06.2024 г. на Административен съд София-град, постановено по адм. дело 6379/2023 г., с което е прогласен за нищожен ревизионен акт (РА) Р-22221522003133 - 091 - 001/21.12.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден при обжалването по административен ред с решение 614/12.05.2023 г. В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението. Конкретните оплаквания се отнасят за нарушение на чл. 12, ал. 6 ДОПК, чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) и чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК при преценка на съда за липса на материална компетентност на органите по приходите при ТД на НАП Велико Търново, възложили ревизията и издали ревизионния акт на Линеа Трейдинг ЕООД. Искането е за отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Линеа Трейдинг ЕООД, не изразява становище по основателността на касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура в писмено заключение счита, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд София-град е бил цитираният по - горе ревизионен акт, с който на Линеа Трейдинг ЕООД, са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 35 642,48 лева за данъчни периоди от 01.05.2019 г. до 29.02.2020 г., ведно с лихви в размер на 11 547,51 лева. По фактическите установявания на първоинстанционния съд ревизията на Линеа Трейдинг ЕООД е възложена и ревизионният акт е издаден от органи по приходите при ТД на НАП Велико Търново, която е различна от компетентната ТД на НАП София по чл. 8, ал. 1, т. 3 ДОПК въз основа на заповед З-ЦУ-753/05.05.2022 г. и заповед З-ЦУ-1153/23.06.2022 г. на заместник изпълнителния директор на НАП по чл. 12, ал. 6 ДОПК, заповед З-ЦУ-ОПР-9/27.07.2021 г. на изпълнителния директор на НАП за оправомощаване на заместник изпълнителния директор и заповед З-ЦУ-879/20.05.2022 г. на заместник изпълнителния директор на НАП по чл. 10, ал. 9 ЗНАП,също и заповед РД-01-245/05.05.2022 г. на директора на компетентната ТД на НАП София по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. За да обяви акта за нищожен съдът е приел, че е издаден при липса на териториална компетентност, тъй като не са налице предпоставките, предвидени в чл. 10, ал. 9 ЗНАП необходимост от извършване на ревизията от органи по приходите от друга териториална дирекция, различна от компетентната. Този извод е основан на липсата на мотиви в заповедта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП и доказателства, какво налага извършването на ревизията на Линеа Трейдинг ЕООД, чието седалище и адрес на управление се намират в гр. София, от органи по приходите от друга ТД на НАП, различна от тази по чл. 8 ДОПК. Решението е неправилно постановено. Спорният по делото правен въпрос относно териториалната компетентност на органите по приходите от друга териториална дирекция, различна от компетентната ТД на НАП да издават ревизионни актове при условията на чл. 12, ал. 6 ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП във връзка с чл. 112, ал.2, т. 1 ДОПК, е решен с тълкувателно решение 3/26.06.2025 г. на ОСС от I и II колегии на Върховния административен съд по тълкувателно дело 2/2024 г. Съгласно това тълкувателно решение, не е нищожен ревизионен акт, издаден в резултат на ревизия, възложена от орган по приходите служител на една териториална дирекция на Националната агенция за приходите, определен със заповед по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК на директора на друга териториална дирекция на Националната агенция за приходите въз основа на заповеди по чл. 12, ал. 6, изречение първо ДОПК и чл. 10, ал. 9 ЗНАП, по отношение на лице, за което съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на втората (другата) териториална дирекция. Предвид разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателното решение е задължително за съдилищата и следва да бъде съобразено от касационната инстанция. С оглед на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК обжалваното решение, с което ревизионният акт е прогласен за нищожен, поради липса на териториална компетентност, следва да бъде отменено. Съдът е изложил подробно фактическата обстановка, но липсват правни изводи извън тези за нищожност на ревизионния акт. Съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, което, предвид забраната по чл. 220 АПК, препятства решаването на спора по същество от касационната инстанция и това налага делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да извърши цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт. По изложените по-горе съображения следва да се отмени решението и в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските в настоящото касационно производство. Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение,