Решение № 12321 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2166/2019 г.

Решение № 12321 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2166/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Благоевград е подала касационна жалба срещу решение № 2/02.01.2019 г. по адм. дело № 861/2018 г. по описа на Административния съд-Благоевград, с което е осъдена да заплати на И. Ризов сумата 300 лева, представляваща обезщетение за претърпяната от него имуществена вреда вследствие на отмененото с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление № 17-1116-000455/03.04.2017 г. на началник-група, сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Благоевград, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2018 г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 310 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли предявения иск. Ответникът И. Ризов е оспорил жалбата и е поискал решението да остане в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да се отмени. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта на решението и неговата правилност на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Административният съд установил, че с наказателно постановление № 17-1116-000455/03.04.2017 г. началник- група, сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Благоевград наложил на И. Ризов административно наказание глоба в размер на 10 лева и глоба в размер на 200 лева за извършени от него нарушения на Закона за движението по пътищата. И. Ризов обжалвал наказателното постановление пред съда. С решение № 5139 от 30.05.2018 г. по н. а. х. д. № 305/2018 г. по описа на Районния съд-Благоевград, влязло в сила на 20.06.2018 г., съдът отменил обжалваното от И. Ризов наказателно постановление. Пред съда жалбоподателят Ризов бил представляван от адвокат Е. Спасова. В исковото производство пред Административния съд-Благоевград от страна на ищеца е представено заверено ксерокопие от договор за правна защита и съдействие по квитанция серия, АВ № 0000163606, сключен на 1.02.2018 г., съгласно който И. Ризов като клиент и адвокат Е. Спасова се договарят за процесуално представителство по н. а. х дело пред Районния съд-Благоевград против наказателно постановление № 17-1116-000455/3.04.2017 г. срещу възнаграждение от 300 лева, платено в брой, което клиентът заплатил на адвоката. Административният съд приел, че предявеният от И. Ризов срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Благоевград иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за обезщетяване на имуществена вреда, изразяваща се в заплатеното от ищеца на адвоката възнаграждение в размер на 300 лева за процесуално представителство по делото за обжалване на наказателното постановление, е основателен. Съдът посочил, че по делото са установени всички елементи от фактическия състав, пораждащ отговорността на юридическото лице по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Вследствие издаването на отменения от съда административен акт ищецът понесъл вреди, изразяващи се в направени от него разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение в производството по обжалване на наказателното постановление. Разходът се явявал пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното наказателно постановление и представлявали имуществена щета по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. С тези мотиви административният съд осъдил Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Благоевград да заплати на И. Ризов обезщетение в размер на 300 лева за понесената от него имуществена вреда заедно със законната лихва, считано от 20.06.2018 г. - датата на влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление и направените разноски в исковото производство в размер на 310 лева. Касационната инстанция намира, че решението на административния съд противоречи на материалния закон в частта, в която в полза на ищеца е присъдено обезщетение за имуществена вреда в размер на 300 лева и разноски за производството в размер на 310 лева. Административният съд е достигнал до незаконосъобразен извод, че по делото са установени нормативните предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, при наличието на които възниква имуществената отговорност на ответника. Съдът не е направил съответна на фактите констатация, че с решение № 5139 от 30.05.2018 г. по н. а. х. дело № 305/2018 г. по описа на Районния съд-Благоевград всъщност е отменено наказателно постановление № 17-1116-000455 от 03.04.2018 г. на началник група, сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи-Благоевград, а не обжалваното от ищеца наказателно постановление № 17-1116-000455 от 03.04.2017 г. на началник група, сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на Министерство на вътрешните работи-Благоевград. Производството по обжалване на наказателни постановления се развива по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, в който не е уредено производство за поправка на очевидна фактическа грешка. След като грешката не може да бъде поправена от съда, който е постановил съответния съдебен акт, на още по-малко основание такава преценка може да направи друг съд, в рамките на друго съдебно производство. Решение № 5139 от 30.05.2018 г. по н. а. х. д. № 305/2018 г. по описа на Районния съд-Благоевград е следвало да бъде възприето от административния съд според съдържанието, като има. Тъй като с това решение не се отменя наказателно постановление № 17-1116-000455/03.04.2017 г. на началник-група, сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Благоевград, с което на И. Ризов се налагат административно наказание глоба в размер на 10 лева и административно наказание глоба в размер на 200 лева за извършени от него нарушения на Закона за движението по пътищата, незаконосъобразността на наказателното постановление, във връзка с обжалването на което се твърди, че е направен разход за адвокатско възнаграждение, не е установена. Липсва един от елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, което само по себе си обуславя само по себе си отхвърлянето на предявения иск. По делото не са били събрани и доказателства за наличието на друг от елементите на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, а именно за наличието на понесена от ищеца имуществена вреда в размер на 300 лева. Копие от договора за правна защита и съдействие, който в съответната част следва да се разглежда като разписка, удостоверяваща получаването на уговореното адвокатско възнаграждение от 300 лева, е представено за първи път в исковото производство. Административният орган е оспорил достоверността на датата на договора за правна защита и съдействие, но съдът не се е произнесъл по оспорването. Представеният договор за правна защита и съдействие е частен документ, който няма достоверна дата. С оглед оспорването на датата на документа ищецът, който носи доказателствената тежест, е следвало да представи други доказателства в подкрепа на твърдението, че на 1.02.2018 г. е заплатил на адвокат Спасова сумата 300 лева по договор за процесуално представителство във връзка с обжалването на наказателно постановление № 17-1116-000455 от 03.04.2017 г. Съгласно чл. 181 ГПК частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. За установяване датата на разписки за извършено плащане съдът може да допусне всякакви доказателствени средства, като има предвид обстоятелствата по делото. Що се отнася до конкретните обстоятелства, не може да се приеме, че на 1.02.2018 г. И. Ризов е заплатил на адвокат Спасова сумата 300 лева по договор за процесуално представителство по повод обжалването на наказателно постановление № 17-1116-000455 от 03.04.2017 г. Ищецът не се е явил лично в нито едно от проведените съдебни заседания, включително и в производството по оспорване на наказателното постановление. В подадената от И. Ризов чрез адвокат Спасова жалба против наказателно постановление № 17-1116-000455 от 03.04.2017 г. на началник група, сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – Благоевград е посочено, че се прилага пълномощно, но такова не се съдържа в кориците на делото. В приложеното н. а. х. д. № 305/2018 г. по описа на Районния съд-Благоевград липсват пълномощно, съгласно което И. Ризов упълномощава адвокат Е. Спасова да го представлява по делото, а също и договор за правна защита и съдействие. Пълномощното не е представено и в исковото производство, въпреки че в приложенията към исковата молба е описано" пълномощно от 1.02.2018 г. на НАХД № 305/2018 г. по описа на Районен съд-Благоевград. " Имуществената отговорност на ответника не може да бъде ангажирана след като не са доказани всички елементи на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреда - настъпила за ищеца имуществена щета в пряка и непосредствена причинна връзка с издаден от административен орган незаконосъобразен административен акт. Постановеното в обратния смисъл решението на Административния съд-Благоевград е неправилно и следва да бъде отменено в частта, в която Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Благоевград е осъдена да заплати на И. Ризов сумата 300 лева, представляваща обезщетение за претърпяната от него имуществена вреда вследствие издаденото от началник-група, сектор "Пътна полиция" при Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи-Благоевград наказателно постановление № 17-1116-000455/03.04.2017 г., ведно с направените разноски от 310 лева. Вместо него следва да се постанови друго, с което предявения иск да се отхвърли. Решението е недопустимо в частта, в която административният съд е присъдил върху главницата законната лихва, считано от 20.06.2018 г. В исковата молба, въз основа на която е образувано производството пред административния съд, няма такова искане, поради което решението в тази част подлежи на обезсилване. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд