Решение № 5415 от 22.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителният директор на ДФ Земеделие, представен от юрисконсулт Д. Георгиев, срещу решение 121/22.07.2022 г. на Административен съд Кюстендил по адм. д. 351 по описа за 2021 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ 02-100-6500/3499/08.10.2021 г., издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Оспорва изводите на съда за пороци във формата на отменения индивидуален административен акт и за несъответствието му с материалноправните разпоредби. Предлага интерпретация на фактите и на познавателната си дейност от извънсъдебната фаза на производството, с които обвързва фактически доводи за съотношение между декларираната от получателя на помощта площ по схема за обвързано подпомагане и установената площ и наличието на площи недопустими за подпомагане. Сочи начина на изчисляване на размер на санкциите по чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията, за да обоснове размера на установеното с административния акт публично държавно вземане. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация М. Йорданов, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред Адм. съд Кюстендил АУПДВ е установено в тежест на М. Йорданов задължение за плащане на сумата 3 106.24 лева, представляваща недължимо платена сума по схема за обвързано подпомагане за плодове СП основна по заявление за подпомагане за кампания 2020 с УИН 10/230620/71764. Фактическо основание за издаване на акта е недопустимостта по схемата за обвързано подпомагане на площта от 0.44 хектара на заявения парцел 46108-3-1-1 и извършеното плащане в размер 7 897.10 лева по схемата без да се вземе предвид установената при проверка на място изначална недопустимост на парцела. Правно основание за издаване на АУПДВ са разпоредбите на чл. 59, ал. 1 и ал. 2 АПК и чл. 166 ДОПК; чл. 20а, ал. 6 и ал. 5, пр. 1 във вр. с ал. 1 и 2 ЗПЗП. С първоинстанционното решение е отменен АУПДВ. Според съда при издаването на акта не са нарушени административнопроизводствените правила. Компетентността на издателя му следвала от заповед 03-РД/2891#2 от 16.06.2021 г., с която изпълнителният директор на фонда е делегирал на заместника си правомощието за издаване и подписване на АУПДВ. В мотивите на съдебния акт са посочени правните норми, определящи установените с акта вземания като публични държавни. Като основания за отмяна на акта съдът е възприел пороци на формата му и противоречието с материалния закон. По решаващите му изводи фактическите и правните основания за издаване на акта са бъз връзка помежду си. Съдът е обсъдил основанията за недопустимост на подпомагането по чл. 29, ал. 1 от Наредба 3/17.02.2015 г. в контекста на фактическите основания по АУПДВ без да са установени основанията за недопустимост. Отрекъл е посочването в акта на фактически и правни основания за размера на публичното вземане. Описал е приложимият ред за събиране на недължимо платени или надплатени суми след извършена оторизация на плащанията. Заключил е, че недостатъците във формата на АУПДВ са довели и до несъответствие с приложимите правни норми на чл. 32а от Наредба 3/2015 г. във вр. с чл. 20а, ал. 5 и чл. 27, ал. 3, 5 и 7 ЗПЗП. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. При действието на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и това за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаван по реда за издаване на административни актове по АПК. Ако съответният закон не определя органа за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. До новелата от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. със създаването на ал. 5 и ал. 6 на чл. 20а ЗПЗП не урежда реда и органа за установяване на вземането за недължимо платени или надплатени, а с чл. 27, ал. 5, изр. 1 /преди редакцията от ДВ бр. 51 от 2019 г./ на вземанията на Разплащателната агенция, възникнали от административен акт /а в действащата редакция и от административен договор/ придава качеството публични държавни вземания и препраща за събирането им към реда по ДОПК. В случая фондът действа като Разплащателна агенция. Изпълнителният директор на фонда е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП/, той е и ръководител на администрацията на РА /арг. чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП/. По хипотеза, освен ако не е определен в съответния закон, ръководителят на администрацията не е органът компетентен да установи публичното вземане. Затова и не може да делегира компетентност, която не притежава. По действащото право със създаването на чл. 20а, ал. 4 и ал. 5 ЗПЗП е създадена компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ за издаване на АУПДВ по реда на ДОПК и тази му компетентност е делегируема. Заповед 03-РД/2891#2 от 16.06.2021 г. на изпълнителен директор на фонда овластява заместника му с правомощието за издаване и подписване на АУПДВ. За пръв път в касационната жалба се заявява налагането на санкция по чл. 19 от Делегиран регламент (ЕС) 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ, L 181 от 20.06.2014 г.) като основание за възникването на публичното държавно вземане. Предвидената санкция е за свръхдеклариране, разбирано като надвишаване на декларираната за целите на схеми за помощи или мерки за подпомагане площ над установената по реда на чл. 18 площ. По смисъла на Делегиран регламент (ЕС) 640/2019 г. на Комисията за схемите за помощи за площ установена площ е площта, която отговаря на всички критерии за допустимост или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта, независимо от броя на правата на плащане, с които разполага бенефициерът /вж. чл. 2, § 1, т. 23 от Делегирания регламент/. Налагането на санкции като фактическо основание не е посочено в АУПДВ и съответно не е в предмета на доказване и не е установено. То не констатирано при проверката по чл. 31а, ал. 3 от Наредба 3/17.02.2015 г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, тъй като неин предмет е наличието на заявената култура, както и за спазването на минималните агротехнически мероприятия, позволяващи получаване на добив от площите, или за следи от растителни остатъци от заявената култура. без тези обстоятелства да са отнесени към критериите за допустимост при предоставянето на помощта. В тази връзка следва да се отбележи и отликата в площите недопустими за подпомагане по АУПДВ /0.44 ха/ и разликата между декларираната и установената площ по касационната жалба Неясно е как са отнесени критериите за допустимост към заявлението за плащане на кандидата и как това се е отразило на акта за оторизация на плащането, което е извършено въпреки твърдените от администрацията основания за недопустимост на подпомагането. Не се твърди да е издаден облагоприятстващия индивидуален административен акт по чл. 10б, ал. 1 от Наредба 5 за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, с които да е уведомен кандидата по реда на АПК за извършените оторизации и плащания схеми и мерки по чл. 1 от наредбата /в т. 14 е включена схемата за обвързано подпомагане за плодове (основна група)(СП основна)/. Ако от длъжностни лица на ДФЗ РА е допуснат технически пропуск при калкулацията по СП основна, което да е причина за недължимото плащане, това сочи на грешка при извършване на плащането. Грешката не е очевидна за бенефициера изцяло по причини у администрацията /при неяснотата относно основанията за недопустимост на помощта и на несъответствието между декларираните и установените площи/, а това при действието на чл. 7, § 3 във вр. с § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие изключва задължението му за възстановяване на неправомерно платената сума. Без да е установено неправомерно изплащане на суми на бенефициера и без да е дължимо възстановяването от него на такива суми, установяването с оспорения пред Адм. съд Кюстендил акт публично държавно вземане е неправомерно, а решението за отмяна на утежняващия административен акт правилно. Държимо е оставянето в сила на обжалваното решение. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение