Решение № 592 от 7.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 612/2010 г.

Решение № 592 от 7.01.2011 г. на ВКС по н. д. № 612/2010 г., III н. о., НК, докладчик Гроздан Илиев Производството по делото е с основание по чл. 419, ал. 1 НПК. Образувано е по искане на осъдения Щ. Р. Х., подадено чрез адв. Ж. А., за възобновяване на в. н. о. х. д. № 471/2010 г. на Бургаски окръжен съд по което с решение от 21.06.2010 г. е потвърдена присъда № 15/14.04.2010 по н. о. х. д. № 61/2010 г. на Поморийски районен съд. По същество се прави искане след възобновяване на производството да се измени въззивното решение, в частта с която е потвърден отказът за приложение на чл. 66 от НК, като изпълнението на наказанието се отложи с подходящ изпитателен срок. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъдения Х. и неговия защитник не се явяват, редовно призовани. Гражданския ищец и частен обвинител Я. Д. С. не е направила възражения по искането за възобновяване на делото. Прокурорът дaде заключение, че искането за приложението на чл. 66 НК е неоснователно, тъй като законът е приложен правилно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното: С решение от 21.06.2010 г. постановено по в. н. о. х. д. № 471/2010 г. на Бургаски окръжен съд е потвърдена присъда № 15/14.04.2010 г. по н. о. х. д. № 61/2010 г. на Поморийски районен съд с която подс. Щ. Р. Х. е признат за виновен в това, че: На 20.02.2007 г. в Република Гърция, [населено място] на остров Крит, се съвкупил с лице ненавършило 14 години - Я. Д. С. на 13 години от [населено място], община Поморие, като извършеното не съставлява престъпление по чл. 152, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 151, ал. 1 вр. чл. 55 НК го осъдил на дванадесет месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, съгласно чл. 57, ал. 1, 59, ал. 1 и чл. 61, т. 3 от ЗИНЗС. Искането за възобновяване на производството по делото, като подадено в срокът по чл. 421, ал. 3 НПК е допустимо, но разгледано по същество неоснователно, поради следните съображения: Претендираните от защитата нарушения на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 НПК са лишени от фактическо и правно основание. Приетите за установени по делото фактически положения са изяснени правилно и в съгласие с наличната доказателствена съвкупност. На 21.02.2007 г. след предварителна уговорка осъденият се срещнал с 13-годишната Я. С. в близост до дома й в [населено място], о-в Крит, като я убедил да вземе паспорта си и да тръгне с него без да уведоми родителите си. Двамата пристигнали в [населено място] с автомобил, като Х. наел хотелска стая, в която целенасочено осъществил два пъти полов акт с малолетната, при изискуемите волеви характеристики на предвидената от закона форма на вина. Така възприетите фактически положения, потвърдени и от самопризнанията на осъдения съдържат, съдържат признаците от обективната и субективна страна на престъплението по чл. 151, ал. 1 НК, поради което настоящият състав приема, че въззивната инстанция правилно е приложила закона. Определеното наказание по вид размер и начин на изтърпяване не е явно несправедливо. Осъденият е извършил престъпление по чл. 151, ал. 1 НК за което е предвидено наказание от две до шест години лишаване от свобода. Като е индивидуализирал наказанието при условията на чл. 55 НК съдът е определил лишаването от свобода в справедлив размер. Законът не е нарушени защото при предвидения задължителен минимум на лишаването от свобода съдът не би могъл да премине към друг вид наказание. Следователно не е налице основанието по чл. 348, ал. 5, т. 1 НПК за изменение на присъдата. Настоящият състав не споделя и доводът на защитата за допуснато нарушение визирано в основанието по чл. 348, ал. 5, т. 2 НПК, поради отказ да се приложи института на условното осъждане. В тази част решаващите мотиви са потвърдени от наличния доказателствени материал. Защитата поддържа явна необоснованост, но не държи сметка за наличните писмени доказателствени материали според които извършеното от осъдения престъпление е довело до постравматично стресово разстройство, тревожно депресивен синдром у пострадалата. Предварителната подготовка, последователност и упоритост, при осъществяване на взетото решение да удовлетвори половия си нагон, възползувайки се от детската възраст на постаралата с която е в близка родствена връзка са обстоятелства, разкриващи дръзко и извратено поведение, което сочи на завишена степен на обществена опасност на извършеното, тази на личността на осъдения и предопределя необходимостта, определеното наказание да се изтърпи ефективно, така както е постановил съдът. Не води до друг извод позоваването на ромския произход на пострадалата и осъдения, защото посегателствата срещу малолетни деца представляват изключително укоримо поведение, поради което извършителите на такъв вид престъпления, не само по конкретното дело, но и всички на които е станало достояние конкретното престъпление следва да бъдат респектирани и чрез ефективно изтърпяване на наказанието. В конкретния случай само по този начин ще се постигне поправително-възпитателното и превантивно предупредителното въздействие на наказанието, каквото е изискването на чл. 36 НК. Затова като е отказал приложението на чл. 66 НК съдът не е допуснал нарушение, което да налага изменение на решението в тази част. Затова настоящият състав приема, че наказанието не е явно несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 2 НПК. Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 424 НПК Върховния касационен съд, трето наказателно отделение, след като установи, че не са налице предпоставките на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК