Решение № 8392 от 15.8.2023 г. на ВАС, III о.

Националната агенция за приходите е подала касационна жалба срещу решение 1393/02.11.2022г. по адм. дело 970/2022г. по описа на Административния съд Варна, с което е осъдена да заплати на едноличния търговец Й. Ламбева с фирма ЕТ Й. Ламбева със седалище гр. Русе обезщетение в размер на 1866 лева за имуществени вреди, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, заплатени за обжалването на отменен като незаконосъобразен ревизионен акт Р-03001820007721-091-001/30.06.2021г., ведно с изтеклата върху главницата законна лихва за периода 30.12.2021г. - 01.02.2022г. в размер на 17, 81 лева, ведно с мораторна лихва върху обезщетението от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и съдебни разноски в размер на 625 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответницата, едноличният търговец Й. Ламбева с фирма ЕТ Й. Ламбева със седалище гр. Русе, е поискала отхвърлянето на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е основателна и решението следва да бъде отменено. Върховния административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред Административния съд Варна е образувано по исковата молба на едноличния търговец Й. Ламбева с фирма ЕТ Й. Ламбева със седалище гр. Русе, с която срещу Национална агенция за приходите са предявени: иск за сумата 1886 лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда - разноски за адвокатско възнаграждение, изплатено за обжалването по административен ред на ревизионен акт Р-03001820007721-091-001/30.06.2021г., издаден от орган по приходите при Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите гр. Варна; иск за сумата от 30,07 лева, представляваща изтеклата законна лихва върху главницата за периода 06.12.2021г. - 01.02.2022г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 01.02.2022г. до окончателното изплащане . Административният съд установил, че срещу едноличния търговец Й. Ламбева е образувано ревизионно производство, приключило с издаване на ревизионен акт Р-03001820007721-091-001/30.06.2021г. на орган по приходите при Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите гр. Варна. С ревизионния акт били установени задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица върху годишна данъчна основа по чл. 17 от закона, както следва: за 2014г. главница в размер на 10 465 лева и лихви в размер на 6 548,69 лева и за 2016г. главница в размер на 362 лева и лихви в размер на 152,96 лева. Актът бил обжалван от ревизираното лице по административен ред по реда на чл. 152 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. С решение 195/16.09.2021г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - гр. Варна при Централното управление на Национална агенция за приходите ревизионният акт бил потвърден. Това решение било отменено с решение 34 от 06.12.2021г. по адм. дело 598/2021г. по описа на Административния съд Русе. Във връзка с оспорването на ревизионния акт по административен ред едноличнияттърговец Й. Ламбева направила разходи в размер на 1866 лева с ДДС, видно от представените по делото договор за правна защита и съдействие от 05.07.2021г., фактура 0000001218/02.08.2020г., уведомление от Й. Ламбева за изготвена жалба и вносна бележка за преведена сума по сметка на адвокатското дружество. Въз основа на тази фактическа обстановка административният съд приел, че по делото е доказано наличието на всички предпоставки от фактическия състав на отговорността на чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Изложени са мотиви, че адвокатското възнаграждение е платено от ищцата за реално осъществено процесуално представителства съгласно сключения договор за правна помощ и съдействие с достоверна дата, който е бил представен в хода на административното производство. Във връзка с направеното от ответника възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар в производството по оспорване на ревизионния акт съдът отбелязал, че обезщетението не следва да бъде намалявано, тъй като размерът на платеното адвокатско възнаграждение е близък до предвидения в чл. 8, ал. 1 т. 5 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер. По отношение на исковата претенция за присъждане на законна лихва, считано от 06.12.2021г., съдът приел, че началният момент на задължението за заплащането на лихва съобразно Тълкувателно решение 5/14.07.2022г. на Върховния административен съд по т.д. 4/2020г., ОСС, I и II колегии е датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменен незаконосъобразния административен акт - 30.12.2021г. По тези съображения административният съд осъдил Националната агенция за приходите да заплати на едноличния търговец Й. Ламбева обезщетение в размер на 1866 лева за причинената имуществена вреда, изтеклата върху главницата законна лихва за периода 30.12.2021г. - 1.02.2022 г. в размер на 17, 81 лева, законната лихва върху главницата, считано от 1.02.2022 г. - датата на подаване на исковата молба, и разноски в размер на 625 лева. Административният съд отхвърлил като неоснователен иска за присъждане на законната лихва върху главницата за периода 06.12.2021г. -30.12.2021 г. за разликата от 17, 81 лева до пълния предявен размер от 30, 07 лева. Решението в отхвърлителната част не е обжалвано, поради което не е предмет на касационна проверка. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са допуснати сочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. По делото са установени всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ имуществена вреда, настъпила за ищеца в пряка и непосредствена причинна връзка с издадения ревизионен акт. Първоинстанционният съд съобразил постановеното от Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд Тълкувателно решение 1/15.03.2017 г. по тълкувателно дело 2/2016 г., според което при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съдът уважил предявените искове съобразно представените по делото писмени доказателства за извършването на действителен разход за правна защита. Соченото в касационната жалба несъответствие между между посочената в договора за правна помощ и сметката в платежното нареждане на адвокатското дружество не е обстоятелство, което има значение за фактическите и правните изводи на съда, и не би обусловило друг изход от решаването на спора. Представените писмени доказателства са с достоверна дата и доказват реалното заплащане на адвокатско възнаграждение за обжалване на ревизионния акт по административен ред. В сключения между едноличния търговец и адвокатското дружеств договор за правна помощ са уговорени отделни възнаграждения при обжалването на ревизионния акт по административен и по съдебен ред. За обжалването на ревизионния акт по съдебен ред също са направени разноски, които административният съд, разгледал спора по жалбата, е присъдил. Законът урежда възлагането на разноските в случаите на обжалване на ревизионни актове само, ако са направени в съдебното производство (чл.161 ДОПК). Присъждането на разноските за правна защита, направени при обжалване на ревизионни актове по административен ред, не е уредено в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, поради което те се претендират като обезщетение за имуществени вреди по исков път в съответствие с Тълкувателно решение 5/14.07.2022г. на Върховния административен съд по т.д. 4/2020г Законосъобразен е и изводът на първоинстанционния съд, че платеното възнаграждение не е прекомерно и съответства на вида и обема на извършената правна работа. Размерът на платеното възнаграждение не надвишава значително минималния размер на възнаграждението, определен с наредба на Висшия адвокатски съвет, поради което няма основание за намаляване на размера на претендираното обезщетение. При отсъствието на поддържаните касационни основания за отмяна решението на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 600 лева съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд