Решение № 10760 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10215/2016 г.

Решение № 10760 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10215/2016 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 от АПК.

Главният архитект на община Р. обжалва Решение № 29/27.07.2016 г. на Административен съд - Р. по адм. дело № 77/2016 г., с което е отхвърлено негово и на Е. А. В. и О. Г. В. оспорване срещу Заповед № ДК-10-СЦР-4/12.02.2016 г. на началника на РДНСК - Северен централен район, отменяща Разрешение за строеж № 717/22.12.2015 г. на главния архитект на общината за "Основен ремонт и преустройство на магазин за промишлени стоки в сгради с идентификатори 63427.2.5276.5 и 63427.2.5276.4 и ВиК отклонения" в поземлен имот 5276, кв. 90, ЦГЧ по плана на гр. Р., заедно с одобрения инвестиционен проект, в частта, касаеща сграда с идентификатор 63427.2.5276.5.

От ответниците областния управител на област Р. и началника на РДНСК - СЦР са на позиция за неоснователност на жалбата, Е. А. В. и О. Г. В. не изразяват становище по нея.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на оспореното решение.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. а. Противно на първия касационен довод, областният управител е могъл да оспори строителното разрешително пред началника на РДНСК по реда на чл. 216 ЗУТ. Поземленият имот, в който е разрешено строителството, е актуван като частна държавна собственост, в акта не са вписани права за управление на различен от областния управител субект и по силата на чл. 18, ал. 1, изр. 1 ЗДС именно той упражнява правата на държавата като собственик, които включват и защитата против засягащи ги административни актове, издадени в полза на трети лица.

б. Качеството на държавата на заинтересовано лице по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ и обусловеното от него право на жалба - ал. 3 на текста, произтича от правото на собственост върху поземления имот, за който е издаден акта на главния архитект, в хипотезата на разрешен "нов" строеж. Интересът от оспорване се определя от титулярството на правото като обективен критерий на нормата, а не от анализа на възможността за конкретно засягане, респ. степента му.

1. Основанието строежът да се изключи от приложното поле на понятието за "основен ремонт" по § 5, т. 42 ДРЗУТ се съдържа в самото естество на допуснатите строително-монтажни работи и крайния резултат от тях. Всички алтернативни проявни форми на ремонт според разпоредбата са обединени не само от целта за възстановяване на експлоатационната годност на конструктивните и другите елементи на строежа, подобряване или удължаване на срока на тяхната експлоатация, но и от белега за частично възстановяване и/или подмяна на конструктивни и други елементи на съществуващия строеж, както правилно е приел и съдът.

а. Проектът към разрешението предвижда премахване на изградената от метален скелет допълнителна постройка и изпълнение на масивна конструкция. Със СМР се заменят конструктивните елементи - амортизираната покривна конструкция от метални ферми и колони със стоманобетонови плоча и колони, металното остъкление - с тухлена зидария, като остават само ивичните основи, а част от сграда № 5 се приобщава към сграда № 4 - вж. заключението на техническата експертиза, приета от административния съд. Т. е. в случая по същество се допуска разрушаване на обекта до основите и изграждането му чрез цялостна подмяна на конструкцията по вид и качество на съставящите я елементи и материали.

б. Затова правилно в оспореното решение е възприета и квалификацията на началника на РДНСК на строежа като "нов". Той е такъв както на фактическо (по съображенията за начина на реализирането му), така и на правно основание, доколкото няма данни за съхранен инвестиционен проект, по който да е предвиден.

1. Незаконосъобразността на разрешението за строеж следва от противоречието му с материалния закон.

а. Застрояване е допустимо само ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план - чл. 12, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ. Всички части на инвестиционния проект се оценяват за съответствие с основните изисквания към строежите, а задължителна част от оценката е и проверката за съответствие с предвижданията на ПУП - чл. 142, ал. 4 и ал. 5, т. 1 ЗУТ. Тя според чл. 145, ал. 1, изр. 2 ЗУТ (в относимата редакция - ДВ, бр. 65 от 2003 г., сега ал. 2 на текста) представлява и основна част от съдържанието на дейността по съгласуването от главния архитект на инвестиционния проект.

б. За имота, в който е разрешено строителството, няма застроителен план. Този факт е бил известен на главния архитект на общината (видно от писмо до РДНСК от 01.02.2016 г.) и се потвърждава от заключението на техническата експертиза. При липсата на ПУП разрешението за строеж е издадено в нарушение на посочените правила относно допустимостта на строителството, оценката и съгласуването на инвестиционния проект, поради което е подлежало на отмяна само на това основание.

1. а. Заявителите в административното производство са придобили правото на строеж със собствеността върху постройката (вж. удостоверяващия придобиването й нотариален акт). Ограниченото вещно право е неделимо от собствеността върху сградата и имплицитно включено в нея, което пък би изключило необходимостта от изричното му учредяване по чл. 182, ал. 1 ЗУТ. Основателността на този касационен довод обаче не се отразява на правилността на съдебното решение, тъй като разрешението за строеж е незаконосъобразно на обсъденото по-горе самостоятелно основание.

б. Определянето на строежа като "нов" е достатъчно за легитимацията по чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Въпросът за евентуалното учредяване на правото на строеж като предпоставка на строителното разрешително е по основателността на искането за отмяната му, а не по допустимостта на контролното производство по чл. 216 ЗУТ.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Неоснователността на касационната жалба е предпоставка за присъждане на заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение в полза на областната администрация, което ще бъде съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение