Решение № 15925 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7247/2018 г.

Решение № 15925 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7247/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по чл. 208 АПК. Образувано е по жалба на "МЕДЕЯ" ООД с ЕИК 822118087, чрез адв. К. Станчев против Решение № 274/26.04.2018 г. по адм. дело № 98 от 2018 г. по описа на Административен съд Пазарджик. Страната релевира доводи, че решението е неправилно поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поради това моли съдът да го отмени изцяло и да уважи жалбата на дружеството срещу незаконосъобразния административен акт. Ответникът – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пазарджик не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а решението на административния съд като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. Предмет на обжалване по настоящото дело е Решение № 274/26.04.2018 г. постановено по адм. дело № 98 от 2018 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което съдът е отхвърлил жалбата на "Медея" ООД против Решение № 1012-12-114#2/08.11.2017 г. на директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - Пазарджик (ТП на НОИ – Пазарджик), с което са потвърдени задължителни предписания № ЗД-1-12-00322970 от 09.10.2017 г. на старши инспектор по осигуряването, с които предписания е наредено на осигурителя "Медея" ООД да се заличат подадените данни по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО с код за вид осигурен "01" за Т. Д., за периода от месец 01. 2010 г. до месец 11. 2014 г. (включително) и дружеството е осъдено да заплати на ТП на НОИ - Пазарджик разноски по делото в размер на 350 лв. За да достигне до извод за законосъобразност на оспорения административен акт, съдът след проверката по чл. 168 АПК и на основанията по чл. 146 АПК е приел, че решението е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта, същият е съобразен с целта на закона. По приложението на материалния закон и съответствието на акта с него, съдът приема, че на осн. чл. 10 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност. Позовава се на § 1, т. 3 ДР на КСО и на правилото, че осигурено лице е това, което осъществява трудова дейност. След като в разпоредбата на чл. 63, ал. 4 КТ изрично е посочено, че изпълнението на задълженията по трудовия договор започват с постъпването на работника или служителя на работа, което се удостоверява писмено, в тежест на дружеството е било да докаже, че управителят фактически е започнал да изпълнява задълженията си по трудовия договор, което дружеството не сторило до приключване на делото пред съдебната инстанция. Административният съд не е кредитирал представените трудови договори, сключени с управителя на дружеството, поради липсата на достоверна дата. След съвкупната преценка на ангажираните от страните доказателства, административният съд е приел, че обжалваното решение на директора на ТП на НОИ - Пазарджик е материално законосъобразно, защото "Медея" ООД не е доказало правопораждащия претендираното право факт, а именно, че управителят Т. Д. е осъществявал трудова дейност. Решението е валидно, допустимо и правилно. По делото пред административния съд няма спор между страните, че за процесния период от м. 01. 2010 г. до м. 11. 2014 г. вкл. Т. Д. е управител на "Медея" ООД. Видно от справка от НОИ (лист 53 от делото пред административния съд), представляваща "Актуално състояние на всички трудови договори, вписани от осигурител", за Т. Д. е отбелязано, че има сключен с дружеството трудов договор от 04.01.2010 г. и към датата на изготвяне на справката – 17.07.2017 г., няма данни договорът да е прекратен. Установява се също, че за периода от 2010 г. до 2013 г. вкл. дружеството е подавало ГДД по чл. 92 ЗКПО като е декларирало нулев приход, а за целия процесен период са подавани и отчетни регистри по ЗДДС. Според справка - данни за осигуреното лице от ТД на НАП Пловдив за периода 01.01.2014 г. – м. 11. 2014 г. вкл., Д. е работил само от месеците януари до май вкл. на 2014 г., след това в справката са посочени 0 отработени дни от юни до ноември 2014 г. вкл. За този период лицето е с код на осигурено лице "01". На дружеството е издаден Акт за начет № РА - 5 -12 – 00320936 относно неоснователно изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност от ДОО в размер на 13 384, 51 лв. общо главница и лихва. Видно от трудов договор № 1 от 04.01.2010 г. дружество "Медея" ООД в качеството си на работодател възлага на Т. Д. да изпълнява длъжността "управител". В чл. 1 от договора страните са уговорили място на работа, работно време, срок на договора, възнаграждение на работника. Служителят трябва да постъпи на работа в седемдневен срок от връчване на завереното от НАП уведомление. С допълнителни споразумения към основния договор, страните се споразумяват да бъде изменено уговореното между тях трудово възнаграждение на работника. Доколкото по делото пред административния съд не се установява друго, следва да се приеме, че трудовият договор от 04.01.2010 г. е именно този, които е регистриран съгласно обсъдената по – горе справка. На дружеството са издадени задължителни предписания през февруари 2015 г., обективирани в Протокол № ПР 0006613 от 16.02.2015 г. на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Пазарджик. С тях са констатирани нарушения на дружеството на осн. чл. 403а, ал. 2 от Кодекса на труда, свързани с организацията на работа. На касатора са били издадени и два Акта за установяване на административно нарушение съответно № F 342114 и № F342121 от 27.09.2017 г. С мотивирано становище № 1054 – 12 – 29#1 от 15.10.2017 г. на старши инспектор по осигуряването към ТП на НОИ - Пазарджик е прието, че на Т. Д. са начислени заплати на максималния осигурителен праг за процесните години, но същите не са изплатени, както и дружеството не е заплащало осигурителните вноски по ЕИК на дружеството. Спорът между страните е съсредоточен върху това дали лицето Т. Д. следва да е осигурен с код вид осигурен "01" (работник или служител) за периода м. 01.2010 г. – м. 11. 2014 г. т. е. задължително осигурен за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. От представените по делото пред административния съд трудов договор на лицето и последващи анекси към него, както и доказателства за надлежната му регистрация в НОИ – Пазарджик се установява, че от дата 04.01.2010 г. Т. Д. е в трудовоправни отношения с дружеството, чийто управител е. Доколкото договорът не е оспорен от директора на ТП на НОИ –Пазарджик, респ. не е обявен за недействителен по предвидения за това в закона ред (чл. 74 от Кодекса на труда), същият обвързва валидно страните по създалата се облигационна връзка. Формата на договора е форма за неговата действителност (чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда) и за доказване съществуването на тези отношения. Не се споделя доводът на административният съд, че трудовият договор няма достоверна дата, защото видно от справката от НОИ, той е регистриран от 04.01.2010 г., което обстоятелство сочи на извод за достоверност на тази дата и съответно начало на възникналите трудовоправни отношения с дружество "Медия" ООД. Съгласно чл. 181, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. В случая този друг факт се свързва именно с обстоятелството, че договорът е регистриран в информационните масиви на НОИ. Касационният жалбоподател поддържа доводи, че е налице освен валидно трудово правоотношение между дружеството и неговия управител, също и осигурително правоотношение по повод на осигурените социални рискове, за които счита, че е осигурен неговия управител. Осигурителното правоотношение между дружеството работодател и ТП на НОИ - Пазарджик е формално обособено и съществува само доколкото правото го урежда. Законът установява правата и задълженията на страните по осигурителните правоотношения, които в случая се основават на вече възникналото трудово правоотношение. Затова, докато трудовото право урежда условията по полагане на зависим труд, срещу което работникът или служителят получава възнаграждение, при осигурителното право се уреждат отношения, развиващи се при невъзможност за полагане на труд, дори и при наличие на валидно сключен трудов договор. В случая от данните по делото пред административния съд не е установен правнорелевантния факт, дали лицето фактически след сключването на трудовия договора е престирало труд (чл. 1 КТ). Не е спорно, че дружеството не е внасяло осигурителни вноски за Д. за спорния период от време, както и не му е било изплащано уговореното и начислено възнаграждение за срока на действие на договора. Съгласно чл. 10, ал. 1 КСО осигуряването за лицето възниква като такова по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, когато е започнало работа. След като с оглед разпределената между страните от административния съд доказателствена тежест, дружеството касатор не е ангажирало доказателства, че управителят реално е упражнявал трудова дейност, то на осн. чл. 10, ал. 1, вр. § 1, т. 3, изр. 1 от ДР на КСО поради недоказаност на правопораждащия правото факт, за лицето се изключва осигуряването по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО ( в относимата редакция, посл. изм. ДВ бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.). Качеството на управител на дружество, придобито с вписването му в търговския регистър, без да има действително осъществена дейност на основание договора по чл. 141, ал. 7 ТЗ, респ. чл. 62, ал. 1 КТ от 04.01.2010 г. не е достатъчно да обуслови неговото осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. Фирма"Медея" ООД като осигурител по чл. 5, ал. 1 КСО не е следвало да подава декларация по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. Изводът за липса на реално осъществявана трудова дейност от управителя на дружеството касатор, не се опровергава от фактическите констатации на контролните органи, издали АУАН на дружеството и протоколи от проверки на трудовото законодателство. Според установената съдебна практика на Върховния административен съд, за целите на социалното осигуряване, в понятието "трудова дейност" се включват не само случаите на престиране на работна сила по трудово правоотношение, а и редица други случаи, при които лицето осъществява дейност, приравнена на трудова за целите на общественото осигуряване, каквито са и случаите по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО, в частност – дейността на управителите на търговски дружества. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд са обосновани и в съответствие с материалния закон, не се констатираха съществени нарушения на съдопроизводствените правила при издаване на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Касаторът с жалбата до Върховен административен съд е изложил доводи относно неправилно определения размер на присъдените в първоинстанционното решение разноски за юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вместо по чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от 2017 г.) във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Отправил е искане за изменение на решението в тази му част. В случая касационната инстанция не дължи произнасяне, тъй като в чл. 248, ал. 1 ГПК, субсидиарно приложим по силата на чл. 144 от АПК, е предвиден специален ред за изменение на решението в частта за разноските. Според цитираната разпоредба в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В конкретния случай искането по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се разгледа от съда, постановил обжалваното решение. Поради това делото трябва да бъде препратено на Административен съд Пазарджик за произнасяне. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение