Решение № 7766 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9457/2020 г.

Решение № 7766 от 29.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9457/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Папазова против решение № 131/06.07.2020 г., постановено по адм. дело № 259/2019 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е отхвърлена исковата й молба против Министерство на здравеопазването за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 200 000 лева от незаконосъобразни действия/бездействия на лекари при лечението й в Държавна психиатрична болница [населено място] за периода от 15.01.1983 г. до 28.07.2007 г. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение, поради което се иска и неговата отмяна. Ответната страна – Министерство на здравеопазването, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че жалбата е допустима, но по същество е неоснователна. Обоснован е изводът на съда, че не са налице предпоставките по ЗОДОВ за уважаване на исковата претенция. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред административния съд е образувано по искова молба, подадена от М. Папазова против Министерство на здравеопазването за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., причинени й от незаконосъобразно лечение в Държавна психиатрична болница /ДПБ/ [населено място] за времето от 15.01.1983 г. до 28.07.2007 г. От фактическа страна по делото е установено, че Папазова е регистрирана в картотеката на Държавна психиатрична болница - гр. [населено място] с ЛАК № 9387 от 13.01.1983 г. Подробно в решението са описани всичките десет пъти на хоспитализация на Папазова, както и за колко време ищцата е била хоспитализирана в ДПБ-[населено място]. Посочени са различните диагнози, които са й били поставени, както и хода на заболяванията й. За изясняване на обстоятелствата по делото, освен множеството медицински документи, са разпитани и двама свидетели, чиито показания съдът е кредитирал като обективни и непротиворечиви. Въз основа на установеното, от правна страна съдът приел, че исковата претенция е неоснователна не само поради липсата на предпоставките на ЗОДОВ, но и поради това, че правото на обезщетение за вреди е погасено по давност, която следва да се приложи във връзка с направено от страна на ответника възражение. От представените по делото доказателства е установено, че исковата молба е подадена на 06.12.2016 г. пред АС Ловеч, а претендираните имуществени вреди са за периода от 15.01.1983 г. до 28.07.2007 г. Съдът се е позовал както на разпоредбите на Закона за задълженията и договорите, уреждащи периода и началната дата, от която започва да тече давността, така и на т. 4 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 3/2004 г., където е посочен началният момент на погасителната давност на иска за обезщетение за вреди при незаконни фактически действия или бездействия на администрацията. Според съда, вземането на М. Папазова за обезщетение за вреди, претърпени в резултат от незаконосъобразно действие/бездействие в периода от 15.01.1983 г. до 28.07.2007 г., е възникнало, съответно и станало изискуемо на 29.07.2007 г., което е деня, следващ датата, на която е преустановен престоя й в ДПБ, като тя е имала възможност да претендира обезщетението до 28.07.2012 г. След тази дата вече е изтекъл периодът, през който ищцата е имала възможност да претендира обезщетение за твърдените неимуществени вреди. Като друго основание за отхвърляне на претенцията, административният съд е посочил, че функциите по здравно обслужване и лечение на гражданите, които осъществяват лечебните заведения, не представляват административна дейност, за която могат да се претендират вреди по реда на ЗОДОВ. В процесния случаи се касае за твърдени незаконосъобразни действия/бездействия на лекари, чиято отговорност може да бъде търсена по правилата на непозволеното увреждане по реда на чл. 45 ЗЗД. Съответно, по делото не е доказано неосъществяване на административна дейност, последица от която да са твърдените от М. Папазова вреди. Решението е правилно. Съдът е изложил обосновани изводи, съобразени с приложимия материален закон, които напълно се споделят от настоящата инстанция. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, свидетелските показания, становищата и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за неоснователността на иска е в съответствие с фактически установеното. Правилно е приложен материалния закон. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ, дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, за това в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. В случая ищецът не е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, относно твърдените от М. П. незаконосъобразни действия/бездействия на лекари при лечението й в Държавна психиатрична болница [населено място] за периода от 15.01.1983 г. до 28.07.2007 г. Отделно от това, правилно съдът се е позовал и на погасителната давност по отношение на момента на подаване на исковата молба. Неоснователни са доводите на ищцата, че решението е неправилно, поради това, че неправилно са възприети фактите по делото. При разглеждане на правния спор не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, а изложените от първоинстанционния съд мотиви са обосновани. Правилно административният съд е приложил погасителната давност по отношение на исковата претенция на М. Папазова против Министерство на здравеопазването за присъждане на 200 000 лева неимуществени вреди, причинени й от незаконосъобразни действия/бездействия на лекари при лечението й в Държавна психиатрична болница [населено място] за периода от 15.01.1983 г. до 28.07.2007 г. Също така, правилно е прието, че отделно от горното, по делото не са доказани елементите от фактическия състав на отговорността по ЗОДОВ. Следва да се посочи, че твърденията на ищцата за проведена неправилно терапията, за правилността и ефективността й, не може да бъде предмет на разглеждане в настоящия съдебен процес, защото при полагането на медицински грижи, специалистите от структурата на ответника не са упражнили правомощия на административен орган – § 1, т. 1 от ДР на АПК. Медицинската дейност по диагностика, наблюдение и лечение по чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 3 от Закона за лечебните заведения, както и дейността на лечебните заведения, категоризирани в чл. 5, ал. 1 от закона, не може да се определи като административна дейност и не може да се претендират вреди по реда на ЗОДОВ. Правилно административният съд е посочил, че в случая се касае за твърдени незаконосъобразни действия/бездействия на лекари, чиято отговорност може да бъде търсена по правилата на непозволеното увреждане по реда на чл. 45 от ЗЗД. Ефикасността и правилността на предоставената на ищцата медицинска помощ не може да се обследва в настоящото производство, тъй като не е налице административно правоотношение. Правилно административния съд е счел за основателно възражението на ответната страна по иска за прилагане на погасителна давност по отношение на исковата претенция на М. Папазова относно твърдените от нея незаконосъобразни действия/бездействия на лекари при лечението й в Държавна психиатрична болница [населено място] за периода от 15.01.1983 г. до 28.07.2007 г. Съгласно чл. 110 ЗЗД, във вр. с § 1 ЗОДОВ, давността за предявяване на иск по чл. 1 ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия закон, е 5 години. В Тълкувателно Решение № 3 от 22.04.2004 г. по Тълкувателно дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е приет кой е началният момент на погасителната давност при исковете за обезщетение от причинени вреди от незаконни действия, респективно бездействия на административния орган. По закон давността не се прилага служебно, поради което длъжникът трябва да възрази и да заяви изрично пред съответния орган, че задължението му е погасено по давност. В конкретния случай, след като от ответника е направено изрично възражение за погасяване по давност на исковата претенция, в съответствие с разпоредбата на чл. 120 ЗЗД, правилно съдът е приел, че погасителната давност е започнала да тече от 29.07.2007 г. и е изтекла на 28.07.2012 г. Безспорно, към датата на предявяване на исковата молба 06.12.2016 г., давността е била изтекла. При наличието на изтекъл пет годишен давностен срок и релевирано възражение от ответника, претенцията следва да се счита погасена и искът подлежи на отхвърляне. Изложените съображения водят до извод, че не са налице касационните основания, сочени от М. Папазова. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,