Решение № 5209 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10732/2017 г.

Решение № 5209 от 23.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10732/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. И. П. срещу решение № 1337/17.07.2017 г. по адм. д. № 702/2017 г. по описа на Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане изх. № 16231841 от 08.12.2016 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. В. С Разпореждане изх. № 16231841 от 08.12.2016 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. В., е отказано прекратяването по реда на чл. 327, ал. 2 от КТ на трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 1 от КТ, сключен на 27.06.2013 г. между "Б. В." ЕООД - гр. В. и С. П. В мотивите на разпореждането е посочено, че не е установена необходимост трудовото правоотношение да бъде прекратено по реда на чл. 327, ал. 2 от КТ, тъй като работодателят е подал в Териториалната дирекция на НАП уведомление за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 20.12.2014 г. Поддържат се оплаквания срещу решението като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и събраните в хода на делото доказателства - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Претендират се разноски по делото и за двете инстанции за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата. Ответникът - директорът на Дирекция "Инспекция по труда", редовно уведомен, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с право на оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество е основателна. Приложим в случая е чл. 327, ал. 2 КТ, според който в съответната му редакция (Нова - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 27 от 2014 г.), в случаите по ал. 1, т. 10 /когато работодателят преустанови дейността си/, когато работникът или служителят не може да подаде писменото си заявление за прекратяване на трудовия договор, поради това че работодателят, лицето, което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор, заявлението може да се подаде в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Заявлението може да се изпрати в инспекцията по труда с препоръчано писмо с обратна разписка или по електронен път при спазване разпоредбите на Закона за електронния документ и електронния подпис . Ако след проверка, извършена съвместно от контролните органи на инспекцията по труда, Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите, се установи, че действително работодателят е преустановил дейността си, трудовият договор се смята прекратен от датата на завеждане на заявлението в инспекцията по труда по седалището или адреса на управление на работодателя. Съгласно чл. 327, ал. 3 КТ (Нова - ДВ, бр. 58 от 2010 г., в сила от 30.07.2010 г.), редът за извършване на проверката по ал. 2 се определя с наредба на министъра на труда и социалната политика, съгласувана с управителя на Националния осигурителен институт и с изпълнителния директор на Националната агенция за приходите. Със заявление вх. № ЗП-ЗЛ 16277715/23.11.2016 г., подадено от П., на основание чл. 327, ал. 2 от КТ е поискано да се прекрати трудовия й договор с "Б. В." ЕООД, поради това, че работодателят й не може да бъде намерен на адреса на управление, посочен в трудовия договор. Допълнително е посочила, че "Б. В." ЕООД не й е предоставил никакви документи, вкл. трудова книжка. Декларира, че е работила по трудов договор в "Б. В." ЕООД, с работно време, работно място, адрес на работодателя и представляващи го лица, като е осъществила за последно контакт с работодателя с СМС /есемес/ на 24.07.2016 г. Въз основа на заявлението Д "ИТ" В. е изискал информация от ТП на НОИ, според която към 14.12.2016 г. не са представени документи за изплащане на парични обезщетения и помощи от работодателя. Съгласно информация от ТД на НАП В., декларации образец № 1 за П. от работодателя са подадени за периодите 06,2013 г. - 09,2013 г. вкл. и за м. 05,2014, за който е последната подадена декларация. Видно от изисканите данни за постоянен и настоящ адрес на дружеството, същият съвпада с адреса на управление на дружеството. С протокол № 1/29.11.2016 г. служителите на Д "ИТ" В. са извършили проверка на място, но не са открили работодателя на посочения постоянен и настоящ адрес. Н. е установено работодателят да е обявявал престой или спиране на работа поради технологични причини или производствена необходимост. В преписката по делото е представена разпечатка от регистъра за уведомления за трудови договори, в който е регистрирано уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, за прекратяване на договора с П. от 27.06.2013 г., считано от 20.12.2014 г., Справка за приети и отхвърлени уведомления съдържащи данните за прекратяване на трудовия договор от работодателя, регистрирана на 06.12.2016 г. и придружително писмо от 06.12.2016 г. С решението на Административен съд В. неправилно е отхвърлена жалбата на П. срещу отказа за прекратяване на трудовото й правоотношение с "Б. В." ЕООД по реда на чл. 327, ал. 2 КТ. Прието е от съда, че не са налице предпоставките по чл. 327, ал. 2 КТ, защото видно от подаденото на 06.12.2016 г. уведомление, трудовият договор на П. е бил прекратен, считано от 20.12.2014 г., т. е. не е налице предпоставката, предвидена по чл. 327, ал. 2 КТ за прекратяване на трудовия договор по този ред. Този извод на съда е неправилен, тъй като при извършената проверка на място по седалището на "Б. В." ЕООД на 29.11.2016 г., Д "ИТ" е установил, че работодателят, лицето което го представлява, или лицето, определено да получава кореспонденцията на работодателя, не могат да бъдат намерени на адреса на управление, посочен в трудовия договор. Съдът не е взел предвид специалната процедура по обжалване на отказа, предвидена в Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г. за реда за извършване на проверка по чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда /Наредбата/. Съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредбата, разпореждането за прекратяване на трудовия договор или за отказ за прекратяване се изпраща на лицето, подало заявлението по чл. 2, в 3-дневен срок от издаването му. Според процедурата по чл. 8, ал. 1 от Наредбата, лицето, подало заявлението по чл. 2, може да подаде писмено възражение срещу разпореждането за отказ пред изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" в 14-дневен срок от получаването му. Съгласно чл. 8, ал. 2, Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" се произнася в 7-дневен срок, като може да приеме възражението по ал. 1 за основателно или да го отхвърли. В ал. 3 на чл. 8 от Наредбата, когато изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" приеме, че възражението по ал. 1 е основателно, той връща преписката за ново разглеждане в дирекция "Инспекция по труда", а според ал. 4, когато изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" отхвърли възражението по ал. 1, той потвърждава окончателно разпореждането за отказ. В чл. 8, ал. 5 от наредбата е предвидено, че актът по ал. 4 подлежи на обжалване по съдебен ред по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С оспореното разпореждане директорът на Дирекция "ИТ" - В. се е произнесъл по заявление от П., подадено на основание чл. 2 от Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г. за реда за извършване на проверка по чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда. С тази наредба е определен специален ред за извършване на проверка за преустановяване дейността на работодателя с оглед прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя на основание чл. 327, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда при условията на чл. 327, ал. 2 от Кодекса на труда. Разпореждането на директора на дирекцията "ИТ", с което се отказва по искане на работника прекратяване на трудово правоотношение на посоченото основание, подлежи на оспорване (чл. 8, ал. 1 от Наредбата) пред изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Предвид изричната разпоредба на чл. 8, ал. 5 от Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г., на съдебен контрол по реда на АПК подлежи актът на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда", с който е отхвърлено възражението срещу съответното разпореждане на директора на дирекцията "Инспекция по труда". С други думи, абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалба пред съответния административен съд, е изискването, преди това разпореждането да е било оспорено пред изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". В процесния случай такова оспорване не е било направено, с оглед на което жалбата с вх. № 16284282/17.12.2016 г. подадена от П. до Административен съд В. срещу разпореждането на директора на Д "ИТ" В., се явява процесуално недопустима. Описаният по-горе и регламентиран с наредбата специален ред за обжалване - пред горестоящия административен орган, е задължителен. Според разпоредбата на чл. 148 АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго. Именно редът по чл. 8, ал. 5 от Наредба № РД-07-8/27.10.2010 г. изключва прилагането на общата норма на чл. 148 АПК . Предвид изложеното, процесното решение на Административен съд В. е недопустимо, като постановено срещу акт, който не подлежи на оспорване по съдебен ред. Същото трябва да се обезсили и вместо това да се прекрати производството по оспорване на Разпореждане изх. № 16231841 от 08.12.2016 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. В. Следва да се изпрати преписката на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за произнасяне по жалбата на П. срещу Разпореждане изх. № 16231841 от 08.12.2016 г. на директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр. В. Предвид изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски от касаторката за адвокатско възнаграждение е основателно и за двете инстанции в размер на 500 лева за всяка инстанция - общо 1000 лева, на основание чл. 38, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения. Неоснователно е искането в частта му относно разноските за държавна такса пред първата инстанция в размер на 10 лв., тъй като такава такса, макар и заплатена от лицето, не е била дължима на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,