Решение № 2041 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16328/2011 г.

Решение № 2041 от 10.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16328/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административно процесуалния кодекс.

Образувано е по молби на Петър Христов Дешев от гр. Плевен, съответно от 26.11.2010 г.; 19.01.2011 г.; 09.02.2011 г., 02.05.2011 г.; 13.06.2011 г. и 10.07.2011 г., с които се иска отмяна на влязлото в законна сила съдебно решение на Върховния административен съд, шесто отделение, № 5844 от 08.06.2007 г., постановено по адм. д. № 2770/07 г., с което е оставено в сила решението на Софийски градски съд, адм. колегия, III-е състав, от 14.01.2007 г., постановено по адм. д. № 122/06 г. В молбите се твърди, че са налице нови писмени доказателства, които са от съществено значение за решаване на спора по делото. По изложените съображения намира, че са налице условията на чл. 239, т. 1 от АПК и моли петчленния състав на Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени посоченото решение на тричленния състав на Върховния административен съд, шесто отделение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

Ответната по молбата Национална експертна лекарска комисия - гр. София не е взела становище.

Ответното по молбата РУ"Социално осигуряване" - гр. Плевен не е взело становище.

Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното:

С решение № 5844 от 08.06.2007 г., постановено по адм. д. № 2770/07 г., Върховният административен съд на Република България, тричленен състав на шесто отделение, е оставил в сила решението на Софийски градски съд, адм. колегия, III-е състав, от 14.01.2007 г., постановено по адм. д. № 122/06 г.

Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Според алинея втора на същия текст искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението.

В случая като основание за отмяна е посочено основанието по чл. 239, т. 1 от АПК, като се твърди, че са налице нови писмени доказателства, от съществено значение за спора.

Съгласно чл. 239, т. 1 от АПК актът подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тълкуването на въпросната разпоредба налага изводът, че се касае за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязла в сила и тя не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък небрежност на страната. Под "нови обстоятелства" следва да се разбират такива факти от действителността, които спрямо спора значение на юридически или доказателствени факти, те да са нови, т. е. да не са включени във фактическия материал по делото, те да са подкрепени с писмени доказателства. Под "нови писмени доказателства" следва да се разбират не само потвърдените с писмен документ новооткрити обстоятелства, а и новоткрити или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Важно и съществено условие на нормата е, новите обстоятелствата или новите писмени доказателства да не са били известни на страната, която се позовава на тях.

Към молбите за отмяна се сочат следните доказателства:

• по тази от 26.11.2010 г.: определение № 3785 от 10.11.2010 г. на Административен съд - София град, второ отделение, 32 състав, от 10.11.2010 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на Петър Христов Дешев срещу психиатрична експертиза от 31.05.1994 г. на експерт от ВМА и е прекратено производството по адм. д. № 6166/2010 г.; писмо № № 5753 от 22.11.2010 г. до Петър Христов Дешев на НЕЛК; молба от Петър Христов Дешев до НЕЛК за валидиране и огласяване на споразумение; писмо до Петър Христов Дешев от МБАЛ-Плевен - ЕАД-№ 642 от 11.07.2003 г.; писмо изх. № 23789 от 11.12.2003 г. на НОИ до Петър Христов Дешев; определение № 333 от 16.04.2009 г. на Окръжен съд - гр. Плевен по ч. гр. д. № 304/2009 г.;

• по тази от 19.01.2011 г. - писмо рег. № 13-00-37 от 16.12.2010 г. на Министерство на отбраната до Петър Христов Дешев;

• по тази от 08.02.2011 г. - същото писмо, като по молбата от 16.12.2010 г.;

• по молбата от 02.05.2011 г. - отново писмо рег. № 13-00-37 от 16.12.2010 г. на Министерство на отбраната до Петър Христов Дешев; определение № 1356 от 31.03.2011 г. на Административен съд - София град, второ отделение, 24-ти състав, от 31.03.2011 г., с което е оставена без разглеждане жалбата на Петър Христов Дешев срещу амбулаторен лист № 336 от 12.05.1997 г. на Централната военно-медицинска комисия и е прекратено производството по адм. д. № 1471/2011 г., както и определение № 1508.2011 г. на Районен съд - гр. Плевен по гр. д. № 2349/2011 г. за прекратяване на производството по делото поради недопустимост на подадената жалба от Петър Христов Дешев за поправка на допуснати грешки в договор № 95 от 19.07.1995 г., сключен между молителя и Министерство на отбраната на Република България;

• по молбата от 13.06.2011 г. - писмо рег. № 13-00-37/09 от 25.05.2011 г. на Министерство на отбраната, с което се изпраща жалбата на Петър Христов Дешев срещу договора му за кадрова военна служба № 95 от 19.07.1996 г.;

• по молбата от 10.07.2011 г. е представено писмо рег. № 13-00-37/12.01.2012 г. на министерство на отбраната;

Нито едно от посочените "доказателства" няма характер на официален или частен документ по смисъла на чл. 179 и чл. 180 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, респективно на доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. В нито едно от тях не се съдържат данни от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

С оглед на гореизложеното следва да бъде прието, че не са налице основанията за отмяна по чл. 239, ал. 1 от АПК и направените искания за отмяна по реда на чл. 239, т. 1 от АПК на влязлото в законна сила решение на Върховния административен съд се явява неоснователна и следва да бъдат отхвърлени.

Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия,