Решение № 7618 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8439/2015 г.

Решение № 7618 от 23.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8439/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационната жалба на Н. А. Л., от П. против решение № 189 от 5.06.2015 г., постановено по адм. д. № 176 от 2015 г. на Административен съд - П., с което са отхвърлени исковете му срещу Регионална дирекция по горите - [населено място] и същият е осъден да заплати на ответника сумата от 289 лева, представляваща юристконсултско възнаграждение. Релевират се оплаквания, че към момента на депозиране на исковата молба, както и към момента на постановяване на съдебното решение не се били налице удостоверителни документи за причинените му вреди от Регионална дирекция по горите - [населено място]. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Регионална дирекция по горите - гр. К. в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Счита жалбата за неоснователна и необоснована. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от страна, за която съдебният е неблогаприятен поради което е допустима за разглеждан епо същество, и е основателна. Производството пред Административен съд П. е било образувано по общо шест искови претенции на ищеца с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Регионална дирекция по горите - [населено място] за обезщетение за имуществени вреди: 1. нереализирана печалба на 100 куб. м. дървесина - 7500 лева; 2. изплатени предварително суми за товаро-разтоварна дейност на работници - рязане на 100 куб. м. дървесина - 1000 лева; 3. обработка и цепене на 100 куб. м. - 1200 лева; 4. забавено изпълнение по договор - 500 лева; 5. пропусната печалба - 4000 лева. Претендира и присъждане на обезщетение за неимуществени вреди - 1000 лева - уронване на престиж пред работници. С обжалваното решение съдът е отхвърлил исковете на Н. А. Л. срещу Регионална дирекция по горите - [населено място] и е осъден да заплати на същата сумата от 289 лева, представляваща юристконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат съдът е установил, че с наказателно постановление № 244 от 13.5.2014 г., на зам. директор на Регионална дирекция по горите-гр. К. е била ангажирана административно наказателната отговорност на ищеца по Закона за горите за транспортиране на широколистна дървесина - 4 куб. метра без превозен документ. С решение на Районен съд-Радомир, постановено по НАХД № 360/2014 г., оставено в сила с решение на Административен съд-П., наказателното постановление е отменено. Съдът е установил, че ищецът претендира обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от отменено наказателно постановление на служители на Регионална дирекция по горите- [населено място]. Във връзка с установеното решаващия съд е приел, че наведените от ищеца фактически основания за причинените му вреди от незаконосъобразни действия на държавния орган са извършени в рамките на административно наказателното производство по установяване на административното нарушение и издаване на отмененото впоследствие наказателно постановление. Решаващият съд е счел, че не е установена първата предпоставка на иска по чл. 1, ал. 1, предл. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразен административен акт, наличие на незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица при упражняване на административна дейност, които съгласно чл. 204, ал. 4 от АПК се установяват от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Първоинстанционният съд е направил извод, че наказателното постановление не разкрива белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което причинените от отмяната му като незаконосъобразно вреди не могат да се репарират по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е приел, че упражнявайки правомощията си по издаване на наказателно постановление, административният орган действа като особена административно наказателна юрисдикция, а не като типичен административен орган в обичайния смисъл на понятието "административна дейност", както и че липсва каквато и да било причинна връзка между отмененото НП и претендираните имуществени и неимуществени вреди. Така постановеното решение е неправилно. Настоящата инстнация споделя изцяло становището на Върховната адимнистративна прокуратура в хода на касационното поризводство, която в съответствие с направеното задължително тълкуване на закона и установената вече практика по конкретни дела. Неправилно административният съд е взел решението си, воден единствено от правната същност на наказателното постановление, за което е изложил и своите мотиви. Решението е неправилно с оглед по-късно приетото съвместното Тълкувателно постановление № 2/2015 г. на общите събрания на съдиите от ВКС и ВАС, в което е прието, че определяща за квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, който го е издал. Ето защо не е от значение факта, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и не е отменено по реда на АПК. Определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1, ЗОДОВ, е обстоятелството, че акта се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност. В този смисъл е и практиката на ВАС след приемане на посоченото Тълкувателно постановление - решенията по дела № № № 7336/2015, 4202/2014 и 3699/2015 г. По изложените съображения и доколкото съдът не е изложил мотиви относно доказването на другите елементи от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за разглеждане от друг съдебен състав. Водим от горното Върховният административен съд