Решение № 13270 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13015/2016 г.

Решение № 13270 от 2.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13015/2016 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "С.-14" ЕООД моли да бъде отменено решение № 1736/3.10.2016 г. по адм. д. № 1015/2016 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-16001615006980-091-001/7.01.2016 г. на ТД на НАП-П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-П., редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмено становище моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 1120 лв. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-16001615006980-091-001/7.01.2016 г. на ТД на НАП-П., с който не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 4716,89 лв по фактури на "Н. г. 80" ЕООД на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като доставките на СМР по спорните фактури не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на данъчните задължения по ЗДДС на ревизираното лице. Правилен е изводът на съда, че за да възникне правото на приспадане на данъчен кредит следва да е осъществена облагаема доставка. Законосъобразен е изводът на съда, че не е доказано осъществяване от доставчика на договорените хидроизолация и топлоизолация по договорите от 3.06.2015 г. и 9.06.2015 г. По договорите доставчикът е следвало да осигури работници за изпълнението на СМР. Представената справка по чл. 73 от ЗДДФЛ не съдържа данни за кои 2 лица се отнася и не доказва доводът на касатора, че са били наети двама строителни работници от доставчика за изпълнение на възложените от касатора СМР. Представените ГДД на двамата работници от 21.04.2016 г. с приложени в тях справки за плащане на труд на 5.10.2015 г. не могат да се свържат с процесните СМР, които според актовете обр. 19 са завършени на 22.06.2015 г. и на 31.07.2015 г. Договорите за наемане на двамата работници не са представени по делото въпреки указанията на съда по чл. 171, ал. 4 от ДОПК, поради което обоснован е изводът на съда, че не е доказано извършване на възложените по договорите СМР от издателя на спорните фактури. Правилни са изводите на съда за несъответствие между датите на актовете обр. 19 и окончателната фактура от 30.07.2015 г. Показанията на двамата свидетели не подкрепят представените актове обр. 19 за приемо-предаване на договорените СМР. Според св. Г. изпълнението е продължило 4-5 месеца, а според договорите и актовете обр. 19 - 2 месеца. Според св. Т. СМР са изпълнявани от месец юни до септември, което също противоречи на данните в договорите и актовете обр. 19. При тези противоречия и предвид данните по делото за наемане от касатора на св. Г. за технически ръководител на обекта и на строителен работник съдът е достигнал до обоснован извод, че изпълнените на обект хидроизолация и топлоизолация не са извършени от доставчика, издал спорните фактури. Доводите на касатора за несъобразяване с относимата практика на СЕО и СЕС са неоснователни. Решението е съобразено с трайната практика на СЕО и СЕС в решението по дело С-152/02 на СЕО и редица други, според която правото на приспадане на данъчен кредит може да бъде упражнено, когато получателят разполага с фактура за доставката, издадена от лицето, осъществило доставката. Позоваването на решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 на СЕС в случая е неоснователно, тъй като в него са разгледани хипотези на осъществени доставки, докато в настоящия процес изпълнението на доставките от издателя на фактурите не е доказано. Служебните бележки за плащане на работници от доставчика са представени едва в съдебното производство и са съставени след започване на ревизията на 24.08.2015 г., оспорени са от ответника като съставени за нуждите на процеса, не са представени договори за наемане на работници и правилно са преценени от съда като недостатъчни, за да докажат изпълнение на фактурираните доставки на труд по изграждане на договорени СМР. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно за 560,18 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,