Решение № 3068 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9476/2013 г.

Решение № 3068 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9476/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "КСК - 07" ООД гр. Варна, подадена чрез адв. Липчев, против Решение № 852/9.04.2013 г., постановено по адм. дело № 1009/2011 г. по описа на Административния съд - Варна, с което решение е отхвърлена подадената жалба против Ревизионен акт № 1002129/7.09.2010 г. на ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 28/25.02.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано. Наведените оплаквания са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт. Претендира и за заплащане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение състав на Административен съд - Варна, е отхвърлил жалбата на "КСК 07" ООД гр. Варна против Ревизионен акт № 1002129/7.09.2010 г. на ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 28/25.02.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП. За да постанови това решение, съдът е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит. Съдът е приел, че спорният по делото въпрос е свързан с реалното извършване на доставките. Съдът е обсъдил всички писмени доказателства, както и заключението на назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. След съвкупна преценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е възприел извода на данъчните органи за нереалност на доставките и оттам за липса на предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Законосъобразно е прието, че в доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Една от предпоставките за възникване на това право е наличието на реално осъществена доставка. За преценката дали е извършена доставка, по конкретните фактури, е необходимо да се изследва дали е налице предвидения в чл. 6, ал. 1 ЗДДС правопораждащ юридически факт, а именно прехвърлянето на правото на собственост върху стоката, при чието проявление възникват съответните правни последици. По аргумент на противното на разпоредбата на чл. 70, ал. 5 ЗДДС данъкът /ДДС/ следва да е начислен правомерно, което при систематично тълкуване във връзка с разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 68, ал. 1 ЗДДС означава, че доставката следва да е извършена, стоките да са получени, т. е. доставката трябва да е реална. Доказателствата и доказателствените средства за установяване на реалност на доставката следва да са относими към конкретните обстоятелства, имащи значение и отношение към получаване на договорената стока. Касаторът счита, че не са обсъдени неговите възражения в подадената жалба, както и релевантни за спора обстоятелства, имащи отношения към доказване реалността на доставките по издадените фактури. Оплакването е неоснователно. По отношение на фактурите издадени от "Милки груп" ЕООД, освен самите фактури не са представени никакви доказателства за установяване реалното прехвърляне на собствеността върху стоката. Няма представени транспортни документи, както и търговски такива обосноваващи изпълнението на специалните изисквания за търговията с храни - сертификати. Не са представени приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, кантарни, експедиционни бележки, товарителници, пътни листи и др. установяващи реално прехвърляне на собствеността върху стоката. Обстоятелството, че фактурите са осчетоводени от жалбоподателя и доставчика не обосновава различен извод при липсата на каквито и да е други доказателства. Не са представени доказателства доставчикът да е бил регистриран по Закона за храните, не са представени никакви сертификати и документи изискуеми по Закона за храните, позволяващи идентифициране на стоките по процесните фактури, поради което правилно на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит. Правилно е прието, че представените доказателства за извършен ВОД на краве масло от жалбоподателя на доставчик в Румъния: договор, международна товарителница, приемо-предавателен протокол, фактура и потвърждение на ДДС номер не могат да обусловят извод за наличието на реална доставка тъй като по никакъв начин не може бъде установено, че са касае за една и съща стока. По отношение на фактурите издадени от "Милтекс КК" ЕООД, освен самите фактури не са представени никакви доказателства за установяване реалното прехвърляне на собствеността върху стоката. Няма представени транспортни документи, както и търговски такива обосноваващи изпълнението на специалните изисквания за търговията с храни-сертификати. Не са представени приемо-предавателни протоколи, стокови разписки, кантарни, експедиционни бележки, товарителници, пътни листи и др. установяващи реално прехвърляне на собствеността върху стоката. Обстоятелството, че фактурите са осчетоводени от жалбоподателя и доставчика не обосновава различен извод при липсата на каквито и да е други доказателства. Не са представени доказателства доставчикът да е бил регистриран по Закона за храните, не са представени никакви сертификати и документи изискуеми по Закона за храните, позволяващи идентифициране на стоките по процесните фактури, поради което правилно на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС е отказано правото на данъчен кредит Предвид изложеното изводите на първоинстанционния съд относно неустановяването на главния факт на доказване - наличие на облагаеми доставки по процесните фактури, а оттам и за липса на данъчно събитие съгласно чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС, се явяват обосновани и законосъобразни. Право на приспадане на данъчен кредит по неправомерно начислен ДДС не възниква, поради което РА се явява законосъобразен. Като е достигнал до същите изводи и е отхвърлил жалбата срещу РА съдът е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. При този изход на спора не се следват разноски за страните. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,