Решение № 15475 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9774/2018 г.

Решение № 15475 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9774/2018 г., I о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - гр. Д., подадена от председателя, срещу Решение № 531 от 08.05.2018 г. по адм. д. № 1221 от 2017 г. на Административен съд – С. – област, с което е отменена разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от Наредба № 3 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Д.. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на решението, постановено при наличие на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че неправилно съдът е приел, че са налице нарушения на разпоредбите на ЗНА за съответствие на приетата разпоредба на по – висок по степен нормативен акт. В жалбата се твърди, че в нормата на чл. 19, ал. 3 от Наредбата са уредени отделни хипотези, които са различни от хипотезата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ и при тълкуването й се установява, че тя има санкционен характер във връзка с неизпълнение на други задължения, установени в подзаконовия нормативен акт. Иска се отмяна на решението. Ответникът – "ДФ Имобилиен" ЕООД чрез процесуалния си представител адв. В. Г. в писмен отговор излага доводи относно неоснователността на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е основателна. С атакуваното пред настоящата инстанция решение, Административен съд – С. – област е отменил разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от Наредба № 3 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Д., съгласно която "когато лицето не е подало в срок декларацията по чл. 18, ал. 1, декларирало е по – малко от необходимия му брой от съответния вид съдове за битови отпадъци, не е представило изисканите от отдел "МДТ" базови данни за имота или не изхвърля битови отпадъци в определените за това съдове, то заплаща годишна такса пропорционално върху балансовата стойност на имота. От дължимата годишна такса се приспада платената част, като върху разликата се дължат лихви, съгласно сроковете за плащане". За да постанови този резултат, съдът е приел за установено следното: Нормативният акт на Общински съвет - гр. Д. е постановен от надлежен орган, в кръга на неговата компетентност по чл. 9 Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), в изискуемата писмена форма и при спазване на процесуалните правила досежно изискванията за кворум и мнозинство, предвидени в разпоредбите на ЗМСМА, но оспорената пред съда разпоредба е приета в противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ. Съдът счита, че с разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от Наредбата е определено да се заплаща годишна такса пропорционално върху балансовата стойност на имота в определени случаи, което противоречи на закона, тъй като в чл. 67, ал. 2 ЗМДТ е разписано, че когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. При тези факти решаващият състав е обосновал извод, че обвързването на такса битови отпадъци с балансовата стойност на имота противоречи на закона, поради което е отменил горепосочената разпоредба. Решението е неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът е обосновал правен извод за незаконосъобразност на оспорената разпоредба без да разгледа относимите към конкретния спор доказателства. Видно от първоинстанционната жалба "ДФ Имобилиен" ЕООД е обжалвало т. 3. 3 от Решение № 205 от Протокол № 13/14.12.2015 г. на Общински съвет – гр. Д.. С разпореждане № 1675/21.12.2017 г. на докладчика по първоинстанционното дело на жалбоподателя е указано да конкретизира какво точно обжалва. С уточнение от 12.01.2018 г. дружеството посочва, че обжалва чл. 19, ал. 3 на Наредба № 3 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Д., както и нейното изменение съгласно т. 3. 3. от Решение № 205. С разпореждане № 72/15.01.2018 г. съдията – докладчик е изискал от председателя на Общинския съвет да представи заверен препис от Наредба № 3 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Д.. С писмо с изх. № 0 бС-8/29.01.2018 г. в АССО е постъпило заверено копие от изисканата наредба, влязла в сила на 06.01.2018 г. При така представените доказателства съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорената разпоредба без да посочи към кой момент е разгледал условията за нейната законосъобразност и съответствието й с нормативните актове от по – висок ранг. В приложената административна преписка не се съдържат данни за действащата през 2015 г. наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Д., а видно от уточняващата жалба на дружеството разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от Наредбата се оспорва ведно с т. 3. 3 от Решение № 205 от Протокол № 13/14.12.2015 г. на Общински съвет – гр. Д., т. е. оспорването касае действието на нормата през 2015 г., преди отмяната й през 2017 г. Представената от органа Наредба е приета с Решение № 245 от Протокол № 12/15.12.2017 г. на Общински съвет – гр. Д. и е влязла в сила на 06.01.2018 г. Със същото решение е отменена Наредба № 3 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Д. приета с Решение № 4 от Протокол № 1/29.01.2009 г. Относимата към настоящия спор Наредба № 3 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услугите на територията на община Д. приета с Решение № 4 от Протокол № 1/29.01.2009 г. не е представена по делото. За да се произнесе по законосъобразността на оспорената норма съдът е следвало да изиска от административния орган представяне на подзаконовия нормативен акт относим към правния спор, с който е сезиран. Преценката за законосъобразност е направена без да бъдат събрани и обсъдени относими доказателства, като в мотивите си съдът не сочи релевантния период, за който е приел, че разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от Наредбата противоречи на закона. От друга страна липсват както фактически, така и правни изводи относно оспорването на т. 3. 3 от Решение № 205 от Протокол № 13/14.12.2015 г. на Общински съвет – гр. Д.. Неяснотата на мотивите относно достигнатия извод, че с чл. 19, ал. 3 от Наредбата се нарушава разпоредбата на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ и неизлагането на мотиви относно законосъобразността на т. 3. 3 от Решение № 205 от Протокол № 13/14.12.2015 г. на Общински съвет – гр. Д., с която се определят конкретните промили за ТБО, правят съдебният акт като постановен в нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, което е довело и до незаконосъобразни правни изводи, водещи до невъзможност настоящата инстанция да се произнесе по основателността на възраженията по съществото на спора. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение като неправилно следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото, съдът следва изиска относимите за изясняване на делото от фактическа страна доказателства, като ги обсъди в съвкупност с всички събрани по делото доказателства и изложи собствени мотиви по спорните по делото въпроси, съгласно изискването на чл. 172 а, ал. 2 от АПК. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция разноски не следва да бъдат определяни, а направените и претендирани, подлежат на присъждане по реда на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение