Решение № 4002 от 15.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2195/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена от процесуалния представител юрк. Бакърджиева, срещу Решение 4330/10.12.2024 г., постановено по адм. дело 200/2024 г. по описа на Административен съд - Благоевград. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон и необоснован - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът изразява несъгласие със заключението на съда за незаконосъобразност на РА, предвид фактите и събраните доказателства по делото. Посочва, че реалното изпълнение на доставките по процесните фактури не може да бъде установено чрез сключения договор от 01.03.2021 г., тъй като същият удостоверява само намерението на страните в тази насока. Твърди, че в съставения ревизионен доклад (РД) са поместени констатации за осъществена данъчна измама, поради извършването на услугата от трето лице. Последното е било известно и няма как да не е известно на ревизирания субект. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на деловодни разноски двете съдебни инстанции. Ответникът Г АНД А ТЕКСТИЛ ЕООД, чрез адв. Димитрова, оспорва касационната жалба в хода на делото и моли да бъде отхвърлена, а първоинстанционното съдебно решение - потвърдено като правилно и обосновано. Претендира присъждане на платено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представени писмени доказателства и списък на разноските. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба със становище за отсъствие на заявените отменителни основания по чл. 209 АПК. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея в съответната си част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд Благоевград е бил РА Р-22222523001639-091-001/ 28.09.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1717/06.12.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, в частта на допълнително установените задължения на Г АНД А ТЕКСТИЛ ЕООД и корекции на резултатите по ЗДДС за данъчни периоди от м. 03 до м. 06, от м. 09 до м. 11.2021 г. и м. 01.2022 г., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Съгласно установените факти от първоинстанционния съд, основната стопанска дейност на Г АНД А ТЕКСТИЛ ЕООД е свързана с извършването на услуги по ушиване на дрехи за чуждестранни клиенти - Diesel и Armani. През ревизираните периоди дейността се осъществява в наета сграда в гр. Сандански, местност Ушите като средносписъчният брой на наетите по трудово правоотношение лица е 117. На следващо място в решението са разгледани процесуалните действия на органите по приходите и събраните доказателства във връзка с фактурите, издадени от Ем Енд Ви ЕООД. Отбелязани са констатациите, че предметът на сделката е наличен и е използван за икономически цели, но тя е извършена в условията на относителна субективна симулация и Ем Енд Ви ЕООД не е действителният доставчик. С оглед на това обстоятелство е направено заключението, че ревизираното лице е знаело или не е възможно да не знае за участието си в привидна доставка. Ревизионното производство на дружеството-жалбоподател е възложено със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-22222523001639-020-001/23.03.2023 г., изменена със ЗИЗВР Р-22222523001639-020-002/21.06.2023 г. Предложенията за установяване и изводите на ревизиращия екип са обективирани в Ревизионен доклад (РД) Р-22222523001639-092-001/05.09.2023 г. От правна страна съдът е приел подадената жалба за допустима и в рамките на задължителната проверка по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК е приел, че РА е издаден от компетентни органи по приходите, при спазване на изискванията на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената форма съгласно чл. 120 ДОПК и е подписан с валидни КЕП. В хода на ревизията не са намерени съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В хода на съдебното производство са приобщени основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и са разпитани в качеството им на свидетели С. М., В. Ц. и И. Ч., изпълнявали задължения по организация на производството и шофьори при Г АНД А ТЕКСТИЛ ЕООД през ревизираните периоди. Констатациите на вещото лице по отношение на документирането на спорните доставки и счетоводните операции са дадени в решението по отделни фактури и са кредитирани като компетентни и обективни. По съществото на спора административният съд е обосновал крайно заключение за незаконосъобразност на РА поради противоречието му с материалния закон и събраните доказателства по делото. В решението са отбелязани материалните условия за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит съгласно националния закон и свързаната практика на СЕС по тяхното приложение. След разпределението на доказателствената тежест е изискано от жалбоподателя да докаже осъществяването на оспорения от органите по приходите положителен факт, свързан с доставката на процесните услуги по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗДДС. Съгласно изложените мотиви, реалността и конкретните характеристики на услугите по ушиване на стоките от страна на Ем Енд Ви ЕООД се установяват от съвкупната преценка на договора, приемо-предавателните протоколи, стоковите разписки, банковите разплащания между страните, представените счетоводни документи, заключенията на ССЕ и показанията на свидетелите. В контекста на изложеното договорът от 01.03.2021 г. с предмет обработка шиене, гладене, опаковане и др. на трикотажни облекла е възприет като доказателство за тяхното възлагане. Доставката е част от икономическата дейност на предприятието, а обемът на работите е незначителен спрямо общия обем на произведената и изнесена продукция. В случая не се оспорва, че Ем енд Ви ЕООД е разполагал с назначени лица на длъжност машинен оператор-шиене , технолог облекло и шивач , както и ползването на помещение, разположено на втори етаж от бивш магазин за конфекция, гр. Симитли Център. При изяснената фактическа обстановка различните обяснения относно транспорта на готовата продукция и предходните доставки не могат да бъдат причина за отказа с РА. В подкрепа на крайното заключение е отнесено обстоятелството, че по делото не са ангажирани преки данни и доказателства от органите по приходите, които да сочат участието или знанието на ревизирания субект за измама по смисъла на правото на ЕС в областта на косвеното данъчно облагане. Обжалваното решение на Административен съд Благоевград е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е изяснил релевантните за спора факти при надлежно разпределение на доказателствената тежест между страните и е приложил правилно материалния закон. Заключението за незаконосъобразност на РА е обосновано от съда чрез последователна и обективна оценка на събраните доказателства по делото. Оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението на административния съд са идентични с доводите в РД и Решение 1717/06.12.2023 г. на ДД ОДОП София да не бъде признато право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице в общ размер на 17 858,26 лв. по отношение на процесните 7 фактури (предвид издаденото КИ 0...7/31.05.2021 г.), с предмет ушиване на ишлеме на определени модели, количество и цветове дрехи. В изложените съображения се съдържа достатъчно конкретика относно предмета на доставките, местоположението на обектите на Г АНД А ТЕКСТИЛ ЕООД и на Ем енд Ви ЕООД, приемо-предавателните протоколи и другите придружаващи фактурите първични документи, счетоводни справки, анализ на клаузите и последващото изпълнение на поетите договорни задължения, местоположението на обектите, разплащанията по банков път, включително относно разходите на жалбоподателя за покупка и изписване на необходимите за ушиването платове, помощни и други материали. Неоснователно касаторът поддържа, че изпълнението на услугите е прието за доказано само въз основа на сключения договор от 01.03.2021 г. между страните. В това отношение е налице очевидна непълнота и избирателност на наведените възражения. Признанието относно изпълнението на доставката, но от трето за правоотношението лице, без да са събрани допълнителни данни, само по себе си изключва твърдението на органите по приходите за предположение или знание от страна на данъчно задълженото лице за осъществена данъчна измама. Изложените правни мотиви от първоинстанционния съд по въпроса се споделят като издържани от фактическа и правна страна на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. Съдът е посочил точно нормативните изисквания за възникване и упражняване правото на данъчен кредит от страна на Г АНД А ТЕКСТИЛ ЕООД по процесните данъчни фактури. В тази насока е правилно тълкуването на закона относно значението на реалността на доставката като задължително условие за възникване на правото на данъчен кредит. Същото е съобразено с практиката на националните съдилища и на Съда на ЕС, изразена в цитираните в мотивите решения по дело C-280/10, съединени дела С-80/11 и С-140/11, дело С-18/13, дело С-643/11, дело С-277/2014. За пълното и главно установяване на доставката от Ем енд Ви ЕООД жалбоподателят се е позовал на ангажираните писмени доказателства от негова страна и от доставчика. Детайлната проверка на водената счетоводна отчетност от Г АНД А ТЕКСТИЛ ЕООД и от доставчика от органите по приходите и от вещото лице по ССЕ, приета без оспорване или възражения от процесуалния представител на ответника, не пораждат съмнения и изцяло потвърждават съдебните изводи. Решаващият съд е изпълнил задължението за обсъждане на основното и допълнителното заключение по експертизата в съответствие с разпоредбата на чл. 202 ГПК във вр. с § 2 ДР ДОПК. Достигайки до краен извод за незаконосъобразност на оспорения РА, Административен съд - Благоевград е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците, посочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК. При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна. С оглед на своевременното искане и представените доказателства в тази насока, на ответната страна Г АНД А ТЕКСТИЛ ЕООД, следва да се присъдят разноски за платено адвокатско възнаграждение за касационното производство в размер на 3 060 лв., съгласно договор за правна защита и съдействие от 03.10.2025 г., фактура и платежно нареждане от 18.03.2025 г. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, Първи състав на Осмо отделение,