Решение № 7383 от 12.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14451/2019 г.

Решение № 7383 от 12.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14451/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 27, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция Митници, подадена чрез юрк. Кирилова и гл. юрк. Попгеоргиева против решение № 5763 от 7.10.2019 г., постановено по адм. дело № 806/2019 г., по описа на Административен съд – София град (АССГ), с което е отменено решение № РВА-5800-326/32-293906 от 11.10.2018 г. на началника на Митница Столична за отказ за възстановяване на акциз за периода 1.04.2013 г. - 31.08.2016 г. в размер на 89 723. 05 лв., както и мълчалив отказ на началника на Митница Столична по искане вх. № ИВ-27-11/32-234367 от 13.08.2018 г. от "Е. България" ЕАД за възстановяване на лихва за забава за периода 1.04.2013 г. - 31.08.2016 г. и законна лихва, потвърдени с решение № Р-676 от 27.12.2018 г. на директора на Агенция "Митници"; делото е изпратено като преписка на началника на Митница Столична за издаване на ново решение по искане вх. № ИВ-27-11/32-234367 от 13.08.2018 г. от "Е. България" ЕАД за възстановяване на недължимо платен акциз поради отпаднало основание в размер на 89 723. 05 лв. за периода от 1.04.2013 г. до 13.08.2016 г. и лихва в размер на 31 226. 81 лв. върху сумата от 89 723. 05 лв. за периода от 1.04.2013 г. до 13.08.2016 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното заплащане, в 14-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение; Агенция "Митници" е осъдена да заплати на "Е. България" ЕАД сума в размер на 4 938 лв., представляваща разноски по делото. Касаторът счита, че решението е неправилно поради неправилно тълкуване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Посочва, че съдът неправилно е приел, че не може да се приложи разпоредбата на чл. 24б, ал. 8 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), влязла в сила от 1.01.2018 г. Касаторът счита, че именно тази редакция на нормата е приложима, като посочва, че удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП) е връчено на 1.09.2016 г. Твърди, че съдебната отмяна на отказа за издаване на УОАКП няма обратно действие. В касационната жалба са изложени съображения, че административния съд неправилно се е позовал на цитираната в решението практика на Върховния административен съд, защото настоящият казус е различен от казусите в посочените решения. Иска решението да бъде отменено. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът – "Е. България" ЕАД, чрез процесуалния си представител адв. Михайлов оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила първоинстанционното решение. Претендира разноски по делото, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е било решение № РВА-5 800-326/3 2-293 906 от 11.10.2018 г., издадено от началника на Митница Столична за отказ за възстановяване на акциз в размер на 89 723. 05 лв. и мълчалив отказ на началника на Митница Столична за възстановяване на законна лихва в размер на 31 226. 81 лв., потвърдени с решение № Р-676 от 27.12.2018 г. на директора на Агенция "Митници". За да отмени оспорения акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма и без съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Пред административния съд не е имало спор по фактите. Съдът е установил, че на 28.06.2012 г. "Е. България" ЕАД е подало по реда на чл. 24а, ал. 4 ЗАДС, във връзка с чл. 14, ал. 1 от Правилника за прилагане на закона за акцизите и данъчните складове (ППЗАДС) искане за издаване на УОАКП до началника на Митница Столична, за обект, находящ се в гр. София, бул. "Илиянци" № 119 А, в който ще се получават и използват енергийните продукти. В т. 2 от искането, дружеството е посочило целите, за които ще се използват енергийните продукти: природният газ ще се използва в технологичния процес при производството на изделия от алуминий. Енергийният продукт, който ще се използва, е природен газ (газообразно състояние) с код по КН 2711 21 00, доставян от "Б." ЕАД. Дружеството е декларирало, че природният газ се използва за нагряването на алуминиеви заготовки (балванки) с цел промяна на физико-механичните им свойства за придобиване на висока пластичност и подаването им за пластична обработка, чрез пресоване през матрица за получаване на даден профил. На 10.08.2012 г. е издадено решение № Е47-0364 на началника на Митница Столична, с което на "Е. България"- ЕАД е отказано издаване на УОАКП. Същото е потвърдено с решение № 523 от 9.10.2012 г. на директора на Агенция "Митници". Решение № Е47-0364 от 10.08.2012 г. на началника на Митница Столична, потвърдено с решение № 523 от 9.10.2012 г. на директора на Агенция "Митници" е обжалвано по съдебен ред и е отменено с решение № 177 от 8.01.2013 г. по описа на АССГ, което на свой ред е отменено с решение № 17190 от 19.12.2013 г. по описа на Върховния административен съд и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. С решение № 8113 от 22.12.2014 г. по адм. дело № 338/2014 г. по описа на АССГ отново е отменено решение № Е47-0364 от 10.08.2012 г. на началника на Митница Столична, потвърдено с решение № 523 от 9.10.2012 г. на директора на Агенция "Митници". Решението на АССГ е оставено в сила с решение № 7114 от 14.06.2016 г. по адм. дело № 3269/2015 г. по описа на Върховния административен съд. Съгласно решението преписката е върната на началника на Митница Столична за ново произнасяне по искане за издаване на УОАКП с вх. № Е47-0364 от 28.06.2012 г., при спазване на указанията и мотивите, изложени в съдебното решение. На 29.08.2016 г. е издадено УОАКП № ВС005800 Е0160 от 29.08.2016 г. на "Е. България" ЕАД. На 1.09.2016 г. УОАКП е връчено на дружеството. На 13.08.2018 г. е подадено искане вх. № ИВ-27-11/32-234367 от 13.08.2018 г. до началника на Митница Столична, с което се иска възстановяване на недължимо платен акциз поради отпаднало основание в размер на 89 723. 05 лв. за периода от 1.04.2013 г. до 13.08.2016 г. и законна лихва в размер на 31 226. 81 лв. върху сумата от 89 723. 05 лв. за периода от 1.04.2013 г. до 13.08.20-16 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното заплащане. Към искането са приложени копия на документи, съгласно разпоредбите на чл. 126, ал. 2 ППЗАДС, с които дружеството удостоверява основанието за недължимо платен и подлежащ на възстановяване акциз. Административният орган е извършил проверка за изпълнение на изискванията за възстановяване на акциз по смисъла на чл. 10 ППЗАДС, в резултат на която е установено, че информацията в подадения към искането електронен носител (CD) не отговаря по форма на регламентираните изисквания, позволяващи регистрирането му в системите на Агенция "Митници". В тази връзка е изпратено писмо, рег. № 32-239742 от 17.08.2018 г. до представителите на дружеството с искане за отстраняване на нередовностите в тридневен срок от датата на получаване съгласно чл. 30, ал. 2 АПК. Писмото е получено от дружеството на 22.08.2018 г. На 23.08.2018 г. "Е. България" ЕАД е представило с писмо per. № 32- 245181 от 23.08.2018 г. на ТМУ Столична коригиран XML файл на електронен носител. При проверка на посочените документи е установено, че те не дават информация за количествата природен газ, закупен от "Б." ЕАД за проверявания период, както и целите на използване им. На 29.08.2018 г. е изпратено искане за отстраняване на нередовности до представителите на жалбоподателя, което му е връчено на 31.08.2018 г. На 11.09.2018 г. са внесени исканите документи и справки. При извършената проверка от служителите при Митница Столична е установено от представените фактури, дебитни известия (ДИ) и кредитни известия (КИ), че през периода 1.04.2013 г. - 31.08.2016 г. "Е. България" ЕАД е получило общо природен газ с горна топлотворна способност, измерена в гигаджаули общо 175 890. 822 GJ, доставени от "Б." ЕАД. За освободените за потребление количества природен газ доставчикът е издавал електронни акцизни данъчни документи в съответствие на чл. 84, ал. 8, т. 1 ЗАДС за горепосоченото количество природен газ и размер на дължимия акциз - 89 723. 05 лв. С решение № РВА-5800-326/32-293906 от 11.10.2018 г. на началника на Митница Столична, е постановен отказ по искането от 13.08.2018 г. от "Е. България" ЕАД за възстановяване на акциз в размер на 89 723. 05 лв. за закупен природен газ за периода от 1.04.2013 г. до 13.08.2016 г. поради липса на правно основание за възстановяване. Няма изрично произнасяне по искането за възстановяване на лихва за забава в размер на 31 226. 81 лева върху сумата от 89 723. 05 лв. за периода от 1.04.2013 г. до 13.08.2016 г., както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното заплащане. Постановеният отказ за възстановяване на акциз е мотивиран от началника на Митница Столична с настъпило изменение в разпоредбата на чл. 24б, ал. 8 ЗАДС, влязла в сила от 1.01.2018 г., според която правото за прилагане на чл. 27, ал. 1 ЗАДС /правото за възстановяване на платен акциз/ възниква от датата на връчване на УОАКП, включително случаите на връчено удостоверение след отменен отказ за издаване на УОАКП, както е в конкретния случай. Решението е обжалвано пред директора на Агенция Митници, който го е потвърдил. Пред първоинстанционният съд е назначена основна (съдебно-техническа експертиза) и допълнителна СТЕ. По основната СТЕ вещото лице е дало заключение, че количествата природна газ в газообразно състояние с код/КН27112100 получени от "Е. България" ЕАД и доставени от "Б." ЕАД общо 175890, 8220 за периода от 1.04.2013 г. до 31.08.2016 г., е използвана за протичането на специфичните за компанията промишлени процеси при производството на основния продукт на компанията: автомобилни, архитектурни и индустриални алуминиеви профили. При извършената проверка на място, вещото лице дава заключение в допълнителната СТЕ, че трасетата за производствените и непроизводствени процеси са изцяло отделени, като се отчитат в отделни разходни центрове със съответните разходомери. Съдът е посочил, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл. 24б, ал. 8 ЗАДС, влязла в сила от 1.01.2018 г., според която правото за прилагане на чл. 27, ал. 1 ЗАДС /правото за възстановяване на платен акциз/ възниква от датата на връчване на УОАКП, включително случаите на връчено удостоверение след отменен отказ за издаване на УОАКП, както е в конкретния случай, защото материалното право за възстановяване на платен недължим акциз за жалбоподателя е възникнало още към датата на подаване на заявлението за УОАКП на 28.06.2012 г. Съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 27, ал. 1 ЗАДС. За безспорно установено съдът е приел, че доставчикът "Б." ЕАД е внесъл акциза по сметка на митническото учреждение, а "Е. България" ЕАД е платило този акциз. Съдът е кредитирал основното и допълнително заключение по СТЕ и е приел, че след като количеството на енергийните продукти е установено безспорно, акцизът върху тях е безспорен като размер, претендираният от дружеството акциз в размер на 89 723. 05 лв., е безспорно установен. По отношение на лихвите съдът е посочил, че предвид общия характер на разпоредбата на чл. 129, ал. 6 ДОПК и поради липсата на специална разпоредба в ЗАДС, която да изключва изплащането на лихва за недължимо събран или внесен акциз, то сумата на недължимо платения акциз следва да бъде възстановена със законната лихва по реда на чл. 129, ал. 6 ДОПК. Решението е правилно. Неоснователно е позоваването на касатора на нормата на чл. 24б, ал. 8 ЗАДС /в ред. й от ДВ бр. 97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г. /, според която правото за прилагане на чл. 24а, ал. 1 възниква от датата на връчване на УОАКП, включително в случаите на връчено удостоверение, след отменен отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител. Тази материалноправна норма е неотносима към материалната законосъобразност на оспорения административен акт, издаден на основание чл. 27, ал. 1 ЗАДС и касаещ искане за възстановяването на недължимо платен акциз за периода от 1.04.2013 г. до 13.08.2016 г. на отпаднало основание, след отмяната на незаконосъобразен административен акт - отказ за издаване на УОАКП. Законосъобразно съдът е зачел обратното действие на отмяната на незаконосъобразния отказ на началника на митницата за издаване на УОАКП. Да се приеме противното във връзка с възстановяването на недължимо платен акциз по чл. 27, ал. 1 ЗАДС, означава да се позволи административният орган да черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в незаконосъобразни откази за издаване на удостоверение, което в противоречие с принципа за законност. Съдът е изяснил напълно фактите по спора, които се подкрепят от доказателствата по делото. При постановяване на решението в съответствие с чл. 172а АПК е обсъдил всички събрани доказателства, както и доводите на страните и правилно е приел, че са налице предпоставките по чл. 27, ал. 1 ЗАДС. Основателно е възражението на ответника по касация, че за случаи като процесния е налице безпротиворечива съдебна практика по сходни случаи, в която е прието, че са налице основанията по чл. 27, ал. 1 ЗАДС. /Решение № 3263 от 2.03.2020 г. по адм. д. № 8682/2019 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение № 16618 от 5.12.2019 г. по адм. д. № 8301/2019 г., І отд. на ВАС и др. / Административният съд правилно е посочил, че сумата на недължимо платения акциз следва да бъде възстановена със законната лихва по реда на чл. 129, ал. 6 ДОПК. В касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания във връзка с лихвите. По тези съображения настоящият състав намира, че първоинстанционното решение e правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски на основание чл. 161 ДОПК следва да се присъдят на ответника в размер на 4 488 лв., платено по банков път адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък за разноските и доказателства за направено плащане. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение