Решение № 831 от 22.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10161/2020 г.

Решение № 831 от 22.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10161/2020 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Я. Колева срещу решение № 23 от 17.06.2020 г. по административно дело № 788/2019 г. на Административен съд - Русе, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-15-00-2/26.11.2019 г. на Директора на Регионална здравна инспекция – Русе като неоснователна. По наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което обжалваната от нея заповед бъде отменена. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Регионална здравна инспекция чрез процесуален представител и в представен от последния писмен отговор оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, като претендира и присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо, а разгледано по същество е правилно. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Предмет на проверка за законосъобразност пред АС Русе е била заповед № РД-15-00-2/26.11.2019 г. на Директора на Регионална здравна инспекция (РЗИ) – Русе, с която за извършени шест дисциплинарни нарушения по чл. 89, ал. 2, т. т. 1, 3, 4 и 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - неизпълнение на служебните задължения; неспазване кръга на служебните правомощия; нарушение на задълженията спрямо гражданите по чл. 20 от с. з. и неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Касационната жалбодателка не оспорва правилността на изводите на съда относно постановяване на акта от компетентния орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. При извършената служебно проверка за законосъобразност настоящият състав намира, че тези изводи са законосъобразни, като формирани от първоинстанционния съд въз основа на събраните в хода на производството доказателства и при правилно приложение на закона, като напълно споделя мотивите на обжалваното решение в тази му част. Колева оспорва правилността на изводите на съда относно установените в хода на дисциплинарното производство нарушения и тяхната квалификация. При извършената проверка настоящият състав констатира, че правилно в обжалваното решение е прието за установено, че дисциплинарните нарушения, за които е ангажирана отговорността на Колева са извършени от нея, тъй като от събраните по делото доказателства извършването им по време, място и авторство са безсъмнено установени. В тази насока следва да бъде посочено, че с касационната жалба не са представени доказателства в подкрепа на касационните доводи. Неоснователни са и наведените доводи относно изводите на АС Русе, че деянията по т. т. 1, 2, 4 и 5 от заповедта неправилно са квалифицирани от ДНО по отношение на вида им. Правилно и обосновано в обжалваното решение е прието, че по отношение на тези нарушения ДНО правилно е установил, че деянията съставляват нарушение на служебни задължения, които конкретно и точно са индивидуализирано от ЗНО, като същите безспорно представляват и нарушения на етичните правила. При това обосновано съдът приема, че наложеното наказание е определено в съответствие с изискванията по чл. 91 ЗДСл, независимо, че по отношение на деянията по т. т. 3 и 6 от заповедта да е приема, че същите не са конкретизирани, тъй като не са посочени конкретните служебни задължения, които са нарушени, които изводи напълно се споделят от настоящия състав. Наведеният доводи в касационната жалба, че първото нарушение не представлява такова, тъй като е "дребна услуга", а и на следващия ден взетите от Колева пари били върнати, буди недоумение предвид установените факти, на получаване на сума от 43 лв. от страна на Колева без основание за това и без да бъдат извършени дължимите действия по служба и съответно съставяне на документ за това. Наведените доводи относно нарушението по т. 2 от заповедта са неоснователни, доколкото твърденията не отговарят на действителността – в заповедта и решението липсват твърдения за отсъствие на д-р Панджар поради ползване на отпуск, а и извършеното от Колева дисциплинарно нарушение се установява безспорно от събраните в хода на производството доказателства. Неоснователни са и наведените твърдения относно дисциплинарните нарушение по т. т. 4 и 5, а твърденията в тази част на жалбата очевидно са защитна теза на служителя, тъй като интерпретират по недопустим начин установените в хода на производството факти. При безспорно установени четири дисциплинарни нарушения от страна на Колева, всяко от които е извършено виновно и предвид тяхната тежест и обстоятелствата, при които са извършени, правилно в обжалваното решение е прието, че наложеното наказание е правилно определено. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е материално законосъобразно. Същото е и обосновано. Съдът е изяснил фактическата обстановка, като е събрал необходимите доказателства, като правните му изводи са базирани изцяло на извършения анализ на същите и са изложени подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото касационната жалбодателка следва да бъде осъдена да заплати на администрацията при ответника направените деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 610 лева, за които са представени доказателства. Искането за присъждане на направените пред първата инстанция разноски е недопустимо – въпросът е решен с постановено от АС Русе определение от 28.07.2019 г., което не е обжалвано. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че освен това, както в хода на първоинстанционното производство, така и пред настоящата инстанция не са представени доказателства за реалното им плащане. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение