Решение № 11073 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3169/2010 г.

Решение № 11073 от 29.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3169/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Георги Вълков Бойчев от село Узунджово, обл. Хасково, против решение № 18 от 14.01.2010 г. по адм. дело № 795 по описа за 2009 г. на Административен съд - Хасково, с което е отхвърлена жалбата против решение № Ж-55-3/23.10.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково. Посочените пороци въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно прилагане на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, чл. 6 и чл. 10, ал. 2 от Закона за пенсиите (отм.), чл. 37, ал. 3 и чл. 101, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.). Ответникът Директорът на Районно управление "Социално осигуряване", гр. Хасково, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Хасково е решение № Ж-55-3/23.10.2009 г. на Директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО), гр. Хасково и потвърденото с него разпореждане № 3405068446-ПР 1760/21.08.2009 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Георги Вълков Бойчев от село Узунджово, обл. Хасково, е отказано изменение на получаваната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Хасково законосъобразно е приел, че представеният нов документ не може да служи като доказателство за положен преди пенсионирането трудов стаж, който не е бил зачетен при първоначалното отпускане на пенсията през 1978 г. на основание чл. 6 от отменения Закон за пенсиите (ЗП). Новоиздаденото удостоверение № 8033/11.03.2009 г. на Дирекция "ДВИА " - гр. Велико Търново съдържа информация за давани от жалбоподателя наряди и дежурства през периода 9.01.1958 г. - 25.09.1978 г., който при пенсионирането е бил зачетен за трудов стаж. Касационните доводи за неправилно прилагане на административно- процесуалните разпоредби на чл. 40 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) и чл. 101, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за за пенсиите (отм.) са неоснователни. Установяването на трудовия стаж към момента на пенсионирането на касатора през 1978 г. се е извършвало при спазване на чл. 101, ал. 1 от ППЗП (отм.) с представяне на осигурителни, трудови или занаятчийски ученически книжки, или с документ, издаден от съответното предприятие, учреждение или организация въз основа на изплащателните ведомости или партидни книги със задължително попълнени данни. Към момента на подаването на искането за изменение на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст доказването на осигурителния стаж се извършва съобразно действащите разпоредби на чл. 40, ал. 1 и 2 от НПОС с представяне на трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, и с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Представеното от касатора ново удостоверение, издадено от Дирекция "ДВИА ", гр. Велико Търново, не е надлежно доказателство за установяване на трудов стаж. В него е отразена информация за давани от военнослужещия наряди и дежурства през периода 9.01.1958 г. - 25.09.1978 г., който е бил зачетен при пенсионирането като трудов стаж от първа категория. По реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване се извършва изменение на разпорежданията за пенсии по чл. 98 в случаите, когато пенсионерът представи нови доказателства за придобит трудов стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др. В разглеждания случай жалбоподателят претендира изменение на личната му пенсия за осигурителен стаж и възраст (наричано от него преизчисление) с твърдение, че пенсионният орган е отказал да обсъди и приложи действащите при отпускането на пенсията разпоредби на чл. 10, ал. 2 от ЗП (отм.) и чл. 37, ал. 3 от ППЗП (отм.) във вр. с чл. 6 от ЗП (отм.). От приложеното в административната преписка решение за отпускане на пенсия за изслужено време и старост № 113196 от 27.11.2978 г. се установява, че на жалбоподателя е бил зачетен придобит трудов стаж от първа категория с продължителност 23 години. За придобития трудов стаж от 3 години над изискуемия трудов стаж от 20 години съгласно изискването на чл. 6 от ЗП (отм.) е била отпусната добавка от 6 % - по 2 % за всяка прослужена година на основание чл. 10, ал. 2 от ЗП (отм.) и чл. 37, ал. 3 от ППЗП (отм.). Оспорените административни актове, с които е отказано изменение на личната пенсия на касатора за изслужено време и старост по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 от КСО, са издадени при спазване на процесуалноправните и материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - Хасково е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,