Решение № 3912 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5365/2016 г.

Решение № 3912 от 29.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5365/2016 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Маристо и Ко" ООД, представено от управителя Н. М. С., срещу решение № 1736/14.03.2016 г. на Административен съд С.-град /АССГ/ по адм. д. № 6714 по описа за 2013 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 2181207067/30.01.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП С. в потвърдената при оспорването по административен ред част. Оплакванията си за неправилност на обжалваното решение касаторът е обвързал с упреци към извършената от съда преценка на писмените и гласните доказателствени средства. Заявява убеждение, че е установил убедително релевантните за възникването на отреченото с РА право на приспадане на данъчен кредит факти. Настоява на доказателственото значение на доказания според него факт на последващо разпореждане със стоките предмет на спорните доставки. В касационната си жалба възпроизвежда значителни части от решаващите изводи в първоинстанционното решение и от съдържанието на гласните доказателствени средства. Иска отмяна на оспорения съдебен акт и признаване на отреченото данъчно предимство. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С., чрез повереника си юрисконсулт Кожухарова изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира деловодни разноски. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Пред АССГ е оспорена частта от ревизионен акт, с която е извършена корекция на декларираните от "Маристо и Ко" ООД резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 11 и 12.2010 г. заради отказ на приходната администрация да признае правото на приспадане на данъчен кредит на търговеца в общ размер 17 385.16 лева, упражнено в тези данъчни периоди. Отреченото данъчно предимство е по шест фактури, издадени от "Агроентър - Лидер" ЕООД, с предмет на доставките стоки - слънчоглед. Според органите по приходите фактурираните доставки на стоки не са осъществени. Констатациите им са основани на резултатите от насрещна проверка на прекия доставчик, на оценка на представените от ревизираното лице писмени доказателствени средства и на служебна проверка в подържани от НАП информационни бази данни. Администрацията не е дала вяра на представените за установяване на транспорта, предаването и приемането на стоката товарителници, кантарни бележки и складови разписки. Отказът е основан на разпоредбите на чл. 70, ал. 5 и чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6 и чл. 25 от ЗДДС. Органите по приходите са изключили и осъществяването на последваща реализация на стоките с последиците за изискуемост на данъка от РЛ като издател на данъчния документ. С първоинстанционното решение е разрешен в полза на ответника спорът за съществуването на правото на приспадане на данъчен кредит за доставките на слънчоглед. В пределите на проверката по чл. 160, ал. 2 ДОПК първостепенният съд е признал компетентността на участвалите в ревизионното производство органи по приходите, съответствието на РА с изискванията за форма, както и спазването на административнопроизводствените правила при издаването му. В мотивите на съдебния акт спорът по фактите е концентриран от съда до установяване на реалното осъществяване на доставките. След оценка на доказателствените източници съдът е заключил, че този факт е недоказан, а следователно и неосъществен. Възприети са като засягащи убедителността на доказването непълноти и несъответствия на писмените доказателствени средства - липса на доставчик в някои от складовите разписки, подпис за лице предала стоката, респ. поставянето за предал на печат на получателя; отразено предаване на стоките в гр. Л., където получателят е наел склад, но без да са осчетоводени разходи по договора за наем; посочването в товарителниците като място на натоварване на населени места, в които доставчикът не притежава складови бази; липса на фактурирани транспортни услуги към доставчика от посочените в товарителниците превозвачи, както и отразяване на фактури в дневника за покупките на доставчика; в някои от кантарните бележки липсвало място на претеглянето, данни за изпращача, номер на автомобил и превозвач, а едната била абсолютно нечетлива. Свидетелските показания са определени като общи и не са ценени. Оспореният съдебен акт е валиден, допустим и правилен. Решението на административният съд е постановено от законен състав, в писмената форма за действителност, в обхвата на правораздавателната компетентност на съда, подписано е и волята на съдебния състав е ясно обективирана. Правото на съдебно оспорване на "Маристо и Ко" ООД против РА съществува и е надлежно упражнено, поради което е възникнало правомощието на съда да реши отнесения пред него правен спор и заключителният му акт е допустим. Съобразена с процесуалния закон е преценката на първостепенния съд на доказателствените средства за установяване на единствения спорен елемент от фактическият състав, пораждащ правото на приспадане на данъчен кредит за доставките на слънчоглед - получаването на стоките по доставката /"...действителното извършване на облагаемата сделка..." според т. 30 от решението на СЕС по дело С-642/11/. Отсъствието на този елемент от пораждащия правото на приспадане фактически състав изключва възникването на правото. Доколкото придобиването на правото на разпореждане като собственик със стоката /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 6 от ЗДДС/ и получаването на услугата /чл. 9 от ЗДДС/ са елементи от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане, то за претендиращото данъчно предимство ДЗЛ е бремето да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на тези правно релевантни факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Констатациите на съда се основават на преценка на всички събрани относими доказателствени средства. Съдържанието на писмените доказателствени средства, съпоставката помежду им и с гласните доказателствени средства обуславя ниската им доказателствена стойност. С арг. от чл. 50, ал. 2 ЗАвтП действителността на договора за превоз не зависи от редовността на товарителницата, но липсата на подписите по чл. 51, ал. 1 ЗАвтП и на съдържанието по чл. 53, ал. 1, т. 4 ЗАвтП препятстват установяването на съдържанието на договора /местата на натоварване и разтоварване/ и получаването на товара от превозвача /арг. чл. 61 ЗАвтП/. Обстоятелството, че при превоз за сметка на доставчика получателят може да представи за доказване на превоза само предоставените му от него доказателства, не влияе върху доказателствената им стойност. А и писмените доказателствени средства, за чието съдържание отговаря получателя /складовите разписки/ също са засегнати от недостатъци, които омаловажават убеждаващото им въздействие. Липсва корелация на кантарните бележки с товарителниците. Съпоставките между тях са направени още в хода на ревизията. Количествата стока по кантарна бележка № 358 съвпада с това по товарителница от 26.11.2010 г. с превозвач "Аци транс 70" ЕООД, но макар превозвачът да е посочен за клиент в кантарната бележка, липсва подпис и не е индивидуализиран автомобил. Такова съвпадение съществува и между кантарна бележка № 05838/10.12.2010 г. и товарителница от същата дата, но товарителницата е без места на натоварване и разтоварване и подпис на изпращач, а от кантарна бележка № 2247/22.11.2010 г. не може да се определи издател и клиент. Транспортните документи са дискредитирани и от отказа на участващите в превозното правоотношение лица да създадат и отразят в регистрите по ЗДДС данъчни документи за превозната услуга. Изцяло от активността на РЛ е зависело създаването на информационни следи от ползването на склад в гр. Л., а отсъствието на такива разколебава информационните източници за предаване на стоката в това населено място. Гласните доказателствени средства не установяват доставчика. Освен че е недоказан, фактът на последващото разпространение на стоки от вида на процесните, е само индиция за получаването на стоките по обсъжданите доставки, а това е несъвместимо с изискването за пълно доказване на предпоставките на правото на приспадане на данъчен кредит. Неотносимо е позоваването от касатора на съдържанието на юрисдикционен акт на ответника по касация, с който е разпоредена отмяна на РА относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в д. п. м. 11.2010 г. по доставки от друг доставчик. Съгласието на касационния съдебен състав с изводите на първостепенния съд мотивира оставянето в сила на обжалваното решение. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 1 051.55 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 4 от чл. 9, ал. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение