Решение № 5914 от 21.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3110/2019 г.

Решение № 5914 от 21.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3110/2019 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Т. Мирчев Тодоров е подал касационна жалба срещу решение № 492/23.01.2019 г. по адм. дело № 9146/2017 г. по описа на Административния съд – София-град, с което са отхвърлени предявените от него срещу Националната агенция за приходите искове за присъждане на обезщетения, общо в размер на 143 744, 27 лева главница и 24 005, 42 лева мораторна лихва върху главницата, ведно със законната лихва от датата на настъпване на вредите – 23.12.2015 г. до датата на исковата молба – 11.08.2017 г., за причинени имуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразен ревизионен акт № Р-22221415003867-091-001/23.12.2015 г. на данъчен орган при Териториална дирекция на Националната агенция по приходите–София, отменен с решение № 6557/28.10.2016 г. по адм. дело № 7425/2016 г. по описа на Административния съд – София-град, оставено в сила с решение № 3068 от 14.03.2017 г. по адм. дело № 14255/2016 г. по описа на Върховния административен съд. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго за уважаване на предявените искове и присъждане на направените разноски. Националната агенция по приходите, ответник по касационната жалба, е поискала отхвърляне на касационната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, като провери служебно допустимостта и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството по адм. дело № 9146/2017 г. по описа на Административния съд – София-град е образувано по исковата молба на Т. Мирчев Тодоров, с която срещу Националната агенция за приходите са предявени искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, както следва: 1. за сумата 41 000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи непризнато от съда адвокатско възнаграждение, заплатено за процесуално представителство за две съдебни инстанции, ведно със законната лихва; 2. за сумата 55 000 лева, представляваща обезщетение за неполучени от ищеца приходи от граждански договори, ведно със законната лихва; 3. за сумата 3 4151, 22 лева, представляваща изтекли лихви върху сумата 20 666, 40 лева, представляваща запорираното месечно трудово възнаграждение на ищеца; 4. за сумата 18 582, 84 лева, представляваща разликата между заплатата, получавана от ищеца за срок от една година преди да му бъде наложен запор, и заплатата, която получавал след наложения запор; 5. за сумата 130, 60 лева, представляваща разноски в производството по възбрана на имота на ищеца, ведно със законната лихва; 6. за сумата 3 580, 21 лева, представляваща банкови такси, платени на "Инвестбанк" АД при отпускането на кредит, и за сумата 6 500 лева, представляваща лихви по кредита; 7. за сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва. Административният съд установил, че със заповед № Р-22221415003867-020-001/29.05.2015 г. на данъчен орган при Териториалната дирекция на Националната агенция по приходите – София е възложена ревизия за установяване на отговорност по чл. 19 ДОПК на Т. Мирчев Тодоров в качеството му на изпълнителен директор на "Пловдив инвестмънт пропъртис" АД за задължения на дружеството по ДДС по справка-декларация № 22342140202484/13.08.2014 г. в размер на 2 490 397. 41 лева за данъчен период – юли 2014 година. С ревизионен акт № Р-22221415003867-091-001/23.12.2015 г., на основание чл. 19, ал. 2 ДОПК, била ангажирана отговорността на Т. Тодоров за задълженията на "Пловдив инвестмънт пропъртис" АД за данък върху добавената стойност, общо в размер на 2 490 397, 41 лева, заедно с лихва за забава в размер на 343 780. 19 лева. Ревизионният акт бил оспорен от Т. Тодоров по административен ред с жалба от 18.01.2016 г. По време на ревизионното производство и в производството по административното обжалване по отношение на Т. Тодоров били издадени постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки и постановления за налагане на обезпечителни мерки. С постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № 6659/29.10.2015 г. на публичен изпълнител при Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София бил наложен запор върху налични и постъпващи суми в размер на 2 797 444, 57 лева по всички банкови сметки, по депозити, както и на вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите и суми, предоставени за доверително управление, по всички сметки, открити на името на Т. Тодоров. До ищеца било изпратено съобщение, с което е поискано в 7-дневен срок да представи на органите по приходите информация за номера на притежаваните от него банкови сметки и суми /депозити/ по тях. С постановление за отмяна на наложени предварителни обезпечителни мерки № 6659/22.07.2016 г. наложеният запор върху банковите сметки на ищеца бил отменен. С постановление за налагане на обезпечителни мерки № С160022-022-0001492/12.03.2016 г. на публичен изпълнител при Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София бил наложен запор върху наличните и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и върху суми, предоставени за доверително управление на името на Т. Тодоров. Запорното съобщение било връчено на 14.03.2016 г. на ТБ "Инвестбанк" АД – София. С постановление за налагане на обезпечителни мерки № С160022-022-0014437/07.07.2016 г. на публичен изпълнител при Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София бил наложен запор върху вземане на Т. Тодоров от трето задължено лице – "Инвестстрой билд" АД, работодател на ищеца. До "Инвестстрой билд" АД било изпратено запорно съобщение № С160022-119-0001638/07.07.2016 г. С постановление за налагане на обезпечителни мерки № С160022-022-0015699/20.07.2016 г. на публичен изпълнител при Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите – София върху притежавани от ищеца недвижими имоти била наложена възбрана. С решение № 1001/20.06.2016 г. директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при Централно управление на Националната агенция за приходите потвърдил оспореният по административен ред ревизионен акт. Впоследствие Т. Тодоров обжалвал ревизионния акт пред съда. С решение № 6557/28.10.2016 г. по адм. дело № 7425/2016 г. по описа на Административния съд – София-град ревизионният акт бил отменен. Решението било оставено в сила с решение № 3068/14.03.2017 г. по адм. дело № 14255/2016 г. по описа на Върховния административен съд. По делото пред административния съд в полза на жалбоподателя били присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 24 000 лева. Пред касационната инстанция Т. Тодоров претендирал да му бъдат заплатени разноски в размер на 65 000 лева за адвокатско възнаграждение. Поради направено от другата страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намалил размера на възнаграждението до минималния съгласно чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и присъдил на Тодоров разноски в размер на 18 032, 53 лева. Впоследствие с определение № 5755/10.05.2017 г. по адм. дело № 14255/2016 г. по описа на Върховния административен съд, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, решение № 3068 от 14.03.2017 г. било изменено в частта за разноските и те били присъдени в полза на Т. Тодоров в размер на 24 000 лева. След влизане в сила на съдебното решение за отмяна на съставения по отношение на Тодоров ревизионен акт с постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки № С170022-024-0013165/25.05.2017 г. бил отменен запорът, наложен с постановление за налагане на обезпечителни мерки № С160022-119-0001638/07.07.2016 г. по отношение на трудовото възнаграждение, което ищецът получавал в "Инвестстрой билд" АД. С акт за прихващане или възстановяване № П-22221417087049-004-001/31.05.2017 г. на инспектор по приходите при Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите във връзка с искане вх. № 1494-19-59/10.05.2017 г. за възстановяване на недължимо внесени суми в размер на 4477, 12 лева във връзка с ревизионен акт № Р-22221415003867-091-001/23.12.2015 г., на ищеца са възстановени суми в общ размер на 4 326, 52 лева поради извършено прихващане на изискуеми публични задължения, подлежащи на разпределение от публичен изпълнител в общ размер на 150, 60 лева, от които 130, 60 лева, заплатени като разноски за оценка и застрахователна оценка в обезпечителното производство. С постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки № С170022-024-0015217/13.06.2017 г. бил отменен запорът върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на ищеца в ТБ " Инвестбанк" АД, наложен с постановление за налагане на обезпечителни мерки № С160022-022-0001492/12.03.2016 г. Административният съд посочил, че съгласно чл. 19 от Закона за Националната агенция за приходите агенцията отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им. Обезщетения за вреди от незаконни актове, действия или бездействия може да бъдат претендирани след тяхната отмяна. Когато вредите са причинени от нищожен акт на органите или служителите на Националната агенция за приходите или от тяхно незаконно действие или бездействие, нищожността на акта, съответно незаконосъобразността на действието или бездействието, се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Отговорността на Националната агенция за приходите обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Според административният съд, по делото е установена първата предпоставка за ангажиране на отговорността на ответника – отменен от съда незаконосъобразен ревизионен акт. Съдът счел за неоснователен предявения от Т. Тодоров иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 41 000 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, платено от ищеца при обжалване на ревизионния акт, което не било присъдено със съдебните решения. Изложени са мотиви, че плащането на възнаграждението било доказано, но съобразно приетото в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от първа и втора колегия на Върховния административен съд адвокатското възнаграждение следвало да отговаря на заложените в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата критерии. Ако уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, както било в случая, изплатеното в повече не представлява необходима последица от отменения административен акт и за него държавата не дължи обезщетение. Административният съд приел за неоснователен и предявения иск за пропуснати от ищеца приходи от несключени граждански договори в размер на 55 000 лева заедно със законната лихва. Ищецът твърди, че е пропуснал да получи приходи, тъй като дружествата, които потърсили услугите му като оценител на недвижими имоти, не сключили договори с него поради наложения върху банковата му сметка запор. Съдът посочил, че за да бъдат обезщетени, вредите следва да са реални, а не хипотетични. Наличието на пропуснати ползи следвало да се приеме при доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото на търсещия обезщетение и не можело да се основава само на логическо допускане. Същевременно следвало да се отчете, че запорът върху банковите сметки на ищеца бил наложен с постановление за налагане на обезпечителни мерки – отделен административен акт, подлежащ на самостоятелно обжалване съгласно чл. 197 ДОПК, който не бил отменен като незаконосъобразен. Съдът приел за неоснователен и иска за сумата 18 82, 84 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени в периода 01.07.2016 г. – 1.07.2017 г., представляващи разликата между възнаграждението, което ищецът получавал преди и след наложения върху възнаграждението му запор. Административният съд отново посочил, че постановлението за налагане на обезпечителни мерки е самостоятелен административен акт и законосъобразността му не зависи от законосъобразността на ревизионния акт. Постановление № С160022-022-0014437/07.07.2016 г. за налагане на запор върху вземане от трето лице, работодател на ищеца, не било обжалвано от ищеца. То било отменено от публичния изпълнител с постановление за отмяна на наложени обезпечителни мерки № С170022-024-0013165/25.05.2017 г. поради отпадане на обезпечителната нужда, а не поради незаконосъобразност. Ищецът получавал възнаграждение от 1800 лева по договор за възлагане на управлението на изпълнителен член на "Инвестстрой билд" ЕАД от 06.12.2010 г. С последващ договор от 01.07.2016 г. възнаграждението му било определено на 400 лева. С анекс към договора от 01.06.2017 г. размерът на възнаграждението бил увеличен на 1 800 лева. Съобразно тези факти съдът направил извод, че възнаграждението на ищеца не е намалено поради издаденото постановление за налагане на обезпечителни мерки, а се дължи на постигнато между страните споразумение. Отбелязано било и обстоятелството, че договорът за намаляване на възнаграждението бил подписан непосредствено преди издаване на постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Ищецът оттеглил и въпрос към назначената счетоводна експертиза относно документирането на полученото от него по-ниско възнаграждение. В тази връзка съдът преценил като неоснователна и претенцията за присъждане на мораторна лихва в размер на 3451, 22 лева върху сумата 20 666, 40 лева, представляваща сбора от заплатата, която ищецът получавал преди и след наложения запор върху дължимото от работодателя му възнаграждение. Административният съд намерил за неоснователна и претенцията за присъждане на обезщетение в размер на 130, 60 лева за имуществена вреда, представляваща направените от ищеца разноски в производството по възбрана на недвижими имоти, наложено с постановление за налагане на обезпечителни мерки № С160022-022-0015699/20.07.2016 г. Съдът се позовал на акт за установяване на публично вземане № П-22221417087049-004-001/31.05.2017 г., издаден след отмяната на ревизионния акт по направено от Т. Тодоров искане за възстановяване на недължимо внесени суми в размер на 4 477. 12 лева. Актът не бил оспорен по административен или съдебен ред и влязъл в законна сила, а и съгласно чл. 240, ал. 1 ДОПК всички разноски, свързани с обезпечаването и принудителното изпълнение на публичните вземания, са за сметка на длъжника. Съдът счел за неоснователен и иска за присъждане на обезщетение за произтичащи от сключен между ищеца и "Инвестбанк" АД договор за банков кредит-овърдрафт № ФЦ-1724/2016-Л/17.10.2016 г. имуществени вреди, представляващи дължимите банкови такси и лихвите по него в размер на 3 580, 21 лева, както и лихвата, дължима при връщането на кредита в размер 6500 лева. Според заключението на назначената счетоводна експертиза, размерът на лихвата по изтегления кредит от 50 000 лева възлиза на 3 576, 71 лева, като общият размер на платените такси и лихви по отпуснатия кредит е 3 580, 21 лева. Административният съд изтъкнал, че договорът за кредит бил сключен непосредствено преди постановяване на съдебното решение по адм. дело № 7425/2016 г. по описа на Административния съд – София-град. Сумата 50000 лева била преведена по банковата сметка на адвокат Н. Стоянов във връзка със сключения между него и ищеца договор за правна помощ. Според административният съд, претендираната от ищеца сума от 3 580, 21 лева, както и лихвата, дължима при връщане на кредита, в размер на 6 500 лeва, произтичат от търговски отношения. По своята правна същност лихвата по банковия кредит представлявала цената или възнаграждението, което заемополучателят бил длъжен да плати на кредитора за ползването на предоставените му парични средства. Затова договорната лихва поради нейния възмезден характер съгласно чл. 86 ЗЗД и чл. 430, ал. 2 ТЗ, не би могла да се характеризира като вреда, причинена пряко и непосредствено от незаконна административна дейност. Съдът преценил като недоказан предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди. Ищецът представил единствено амбулаторен лист с приложение към него. Той не ангажирал гласни доказателства в подкрепа на твърденията си за нарушено здравословно и емоционално състояние, повлияло на работата му като експерт и довело до влошаване на семейните му взаимоотношения. По делото бил разпитан свидетел, който не установявал, че ищецът е преживял негативни емоции и че е накърнена репутацията му на експерт-оценител. С оглед преценката, че предявените искове са неоснователни или недоказани, административният съд приел за неоснователни и претенциите за присъждане на лихва върху главницата по всеки от тях и отхвърлил изцяло предявените искове. Касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение в частта, в която се е произнесъл за отхвърляне на иска срещу Националната агенция по приходите за заплащане на обезщетение за имуществена вреда в размер на 41 000 лева. Сумата 41 000 лева, заплатена от ищеца по договор за правна защита и съдействие, е била претендирана от него като част от съдебните разноски, направени в производството по обжалване на ревизионен акт № Р-22221415003867-091-001/23.12.2015 г. В съответствие с чл. 161, ал. 2 ДОПК, при постановяването на решение № 3068/14.03.2017 г. по адм. дело № 14255/2016 г. Върховният административен съд намалил поради прекомерност адвокатското възнаграждение, платено от Т. Тодоров, и присъдил по-ниска сума на разноските. Ищецът не може да претендира по исков ред неприсъдената част от адвокатското възнаграждение, ведно със законната лихва, при положение, че въпросът за разноските, направени по повод обжалването на ревизионния акт, е решен със сила на присъдено нещо в друго съдебно производство. Решението в тази част следва да се обезсили, искът да се остави без разглеждане и по отношение на него съдебното производство да се прекрати. В останалата част решението е допустимо и правилно. Първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Не се оправдава оплакването на касационния жалбоподател, че фактическите констатации са непълни и неточни. Съдът е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни фактически изводи, съобразно които е приложил материалния закон. Административният съд е мотивирал обстойно съдебния акт и направил законосъобразна преценка за неоснователност или недоказаност на исковите претенции. Законосъобразно е отхвърлен искът за заплащане на сумата 55 000 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от граждански договори, които ищецът не могъл да сключи поради наложения запор върху банковата му сметка, ведно със законната лихва. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Пропуснатите, по твърдение на ищеца, ползи не могат да се разглеждат като пряко и непосредствено следствие от отменения административен акт, при положение, че в причинно-следствената верига се включва и оперативно решение на дружествата "Петрол" АД и "Норд холдинг" АД да не сключат договори с ищеца. Отделно от това, пропуснати ползи може да се обсъждат в хипотезата на сключени между съответните страни договори с определени условия и цена, въз основа на които ищецът със сигурност би получил твърдените от него облаги. Касационната инстанция споделя преценката на административния съд за отхвърляне на иска за сумата 3 4151, 22 лева, представляваща равностойността на изтекли лихви върху възнаграждението, което ищецът за определен период от време не е получавал в пълен размер от своя работодател "Инвестстрой билд" ЕАД поради наложен от публичен изпълнител запор. Съдът е аргументирал отхвърлянето на иска с факта, че ищецът не е обжалвал постановлението за налагане на обезпечителни мерки, с което е наложен запор върху получаваното от него възнаграждение по договори за възлагане на управлението на изпълнителен член на "Инвестстрой билд" ЕАД. Независимо от това обаче административният съд е следвало да отчете, че макар да се оспорват отделно, обезпечителните мерки се налагат по повод ревизионно производство за установяване на публични задължения, което обуславя връзката между евентуално възникналите вреди и отменения ревизионен акт. В конкретния случай исковата претенция е подлежала на отхвърляне, тъй като не е била доказана от ищеца. Тя се основава на твърдение, че Т. Тодоров е получавал възнаграждение в размер на 2 122, 20 лева. Към момента на налагане на запора върху получаваното от ищеца възнаграждение с постановление № С160022-022-0014437/07.07.2016 г. на публичен изпълнител, ищецът вече е получавал заплата от 400 лева, тъй като възнаграждението от 1800 лева, уговорено по договор за възлагане на управлението на изпълнителен член на "Инвестстрой билд" ЕАД от 06.12.2010 г., е било намалено на 400 лева с последващ договор от 01.07.2016 г. Ищецът е оттеглил искането си за отговор на въпрос № 4, първоначално поставен от него на допуснатата по делото счетоводна експертиза, поради което размерът на лихвата за забава, върху възнаграждението, което той не е получил по причина на наложения запор, е останал недоказан. Административният съд законосъобразно е отхвърлил и предявения иск за заплащане на обезщетение в размер на 18 582, 84 лева за вреди, представляващи разликата между заплатата, получавана от ищеца за срок от една година преди налагане на запора, и заплатата, която получавал след наложения запор. От представените от ищеца доказателства не е установена причинна връзка между издадения ревизионен акт и намаляването на заплатата на ищеца. Административният съд правилно е приел, че размерът на възнаграждението е договорено между ищеца и работодателя, който самият ищец представлява в качеството си на изпълнителен директор на "Инвестстрой билд". При точно приложение на материалния закон съдът е отхвърлил и иска за заплащане на сумата 130, 60 лева, представляваща разноски в обезпечителното производство във връзка с наложената с постановление на публичен изпълнител възбрана върху притежавани от ищеца недвижими имоти, ведно със законната лихва. Както е посочил административният съд, налице е специален ред за получаване на недължимо платени суми, подлежащи на възстановяване, предвиден в чл. 129 и сл. ДОПК. Първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на закона като е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение в размер на 3 580, 21 лева за имуществени вреди, представляваща банкови такси, платени от Т. Тодоров на "Инвестбанк" АД при отпускането на кредит по договор от 17.10.2016 г. и обезщетение в размер на 6 500 лева за вреди, представляващи платените от него лихви по кредита. За да бъде уважена претенцията, ищецът е следвало да докаже, и то при условията на пълно доказване, че е прибегнал до сключване на договор за кредит поради наложените запори върху личните му средства и че се е нуждаел от кредит за удовлетворяване на свои неотложни нужди. Ищецът не е установил размера на свободните суми, с които е разполагал в периода на действие на обезпечителните мерки, както и наличието на необходимост от заемането на средства, поради което не е доказана изискващата се съгласно чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между незаконосъобразния ревизионен акт, респективно върху наложените запори за обезпечаване на установеното от данъчния орган публично задължение на акта, и имуществените вреди, които ищецът твърди, че понесъл във връзка със сключения с "Инвестбанк" АД договор за кредит-овърдрафт. Административният съд не е допуснал нарушение и като е отхвърлил предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди. Макар фактите по делото да са от такова естество, че създават вероятност за негативно влияние върху психо-емоционалното състояние на ищеца, понесените неимуществени вреди също е следвало да се докажат. Твърденията на ищеца, че в продължение на година преживял душевни страдания, сериозно увредил здравето си, имал влошено самочувствие и накърнени от случилото се семейни, приятелски и професионални отношения, не са били подкрепени с доказателства. По делото е разпитан един свидетел, който е дал показания относно други обстоятелства. Представен е амбулаторен лист от 4.11.2016 г., с анамнеза: "повишено кръвно налягане от няколко дни след психо-емоционален стрес, при наличието на давностен хипертоничен синдром", което ищецът не е свързал с конкретно неблагоприятно събитие, още повече предвид обстоятелството, че в края на октомври 2016 г. първоинстанционният съд се е произнесъл в полза на ищеца, отменяйки съставения срещу него ревизионен акт с решение № 6557/28.10.2016 г. по адм. дело № 7425/2016 г. по описа на Административния съд – София-град. При отсъствието на ангажирани от ищеца гласни доказателства, както и на експертни становища на медицинска и психологическа експертиза, искът за обезщетяване на неимуществени вреди се явява недоказан, поради което е отхвърлен. При отсъствието на поддържаните касационни основания решението извън обезсилената част е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и 3 АПК Върховният административен съд