Решение № 4855 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15270/2018 г.

Решение № 4855 от 2.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15270/2018 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 468 от 06.11.2018 г., постановено по адм. д. № 675/2018 г., Административен съд – В. Т., втори състав, е обявил за нищожна Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10274/31.08.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – В. Търново в Дирекция "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началник отдел "Оперативни дейности" – В. Търново в Дирекция "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, чрез пълномощника му юрисконсулт С. Д. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – В. Т.. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба П. П., в качеството му на ЕТ"П. П. 72"-с. Г., общ. П. взема становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за не основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационна жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението Административен съд – гр. В. Търново е обявил за нищожна Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 10274/31.08.2018 г. на началник отдел "Оперативни дейности" – В. Търново в Дирекция "Оперативни дейности" при Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – "автосервиз", находящ се в гр. П., ул. "Г." ..№..., стопанисван от ЕТ"П. П. 72" и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "в" ЗДДС. Систематизирани, мотивите на решаващия съд за прогласяване на нищожността на заповедта се изразяват в следното: 1. Посочено е, че за да бъде заповедта за налагане на ПАМ като индивидуален административен акт правно валидна, тя трябва да е издадена от компетентен орган. В тази насока е отбелязано, че отговорът на въпроса предполага тълкуване на нормата на чл. 186, ал. 3 ЗДДС, която разпорежда, че принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. 2. В светлината на чл. 10, ал. 1 АПК, с който е въведен принципа за самостоятелност, е прието, че ръководителят на съответната администрация следва да определи със свой вътрешно-ведомствен акт органите или длъжностните лица, които ще осъществяват съответните правомощия, което разбиране е намерило отражение в нормата на чл. 10, ал. 1 ЗНАП, според която изпълнителният директор на НАП организира и ръководи цялата дейност на приходната администрация. 3. Коментирана е приложената по делото Заповед № ЗЦУ – ОПР – 16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите, с която да издават заповеди за налагане на ПАМ са оправомощени директорите на дирекции "Контрол" в ТД на НАП и началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" при Главна дирекция"Фискален контрол". Прието е, че тази компетентност на началника на отдел "Оперативни дейности" е определена общо и не отграничена на териториален признак, каквото ограничение неминуемо се налага тъй като тези органи са повече от един и дублиране на функции не може да има. 4. Отбелязано е, че на административния орган са били дадени нарочни указания от съда да представи доказателства за компетентността на лицето, издало процесната заповед. Представените в тази насока доказателства – цитираната по-горе заповед, решение на Управителния съвет на НАП за одобряване на организационна структура на НАП № РМФ – 1/02.01.2018 г. и длъжностно разписание на НАП от същата дата са коментирани от в смисъл, че те не дават отговор за териториалната структура на Главна дирекция "Фискален контрол" и за разпределение на нейните звена по териториален признак. Направен е извод, че от длъжностното разписание може да бъде изведен извод, че съществуват отдели "Оперативни дейности" при Дирекция "Оперативни дейности" в градовете С., П., В., Б. и В. Търново, но не са посочени/определени кои административни или географски райони от страната попадат в тези звена. 5. Посочено е, че при определяне на структурата и правомощията на териториалните дирекции на НАП/решение от 19.12.2009 г. /, както и на дирекциите "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е застъпен подход, при който е определен териториалния обхват на всички структури, но по отношение на отделите "Оперативни дейности" такъв подход не е доказан, като няма нормативно основание да се приема, че обхватът им съвпада с този на териториалните дирекции или на Д"ОДОП". Като косвено доказателство в тази насока е посочено обстоятелството, че в решението на Управителния съвет на НАП за одобряване на организационна структура на НАП № РМФ – 1/02.01.2018 г. е прието, че Главна дирекция "Фискален контрол" е отделна структура на централното управление на НАП и нейните структури нямат общо както с териториалните дирекции, така и с тези на Д"ОДОП". 6. Отбелязано е, че при условията на чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест за установяване на посочените факти е на ответника и след като това не е сторено, то оспорената заповед за налагане на ПАМ се явява нищожна като издадена от некомпетентен орган. Решението на Административен съд – гр. В. Търново е не правилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. Основните оплаквания в касационната жалба за неправилност на първо инстанционното решение са свързани с това, че неправилно административният съд е приел, че оспорената заповед се явява нищожна като издадена от некомпетентен орган. Навеждат се доводи, че от ангажираните по делото доказателства се установява, че издателят на заповедта притежава качество на "компетентен орган" и приемайки друго, решаващият съд е приложил неправилно закона. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. От представената по делото заповед № ЗЦУ – ОПР – 16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на Националната агенция по приходите, издадена на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 ЗНАП и чл. 186, ал. 3 ЗДДС е видно, че директорите на дирекции "Контрол" в териториалните дирекции на НАП и началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" в Централното управление на НАП са определени да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС. На л. 63 от делото е представена Заповед № 2264 от 11.06.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, с която издателят на заповедта Ж. А. е назначен на длъжност "началник отдел" в Централното управление на НАП, главна дирекция "Фискален контрол", дирекция "Оперативни дейности", отдел "Оперативни дейности" – В. Т.. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП, органи по приходите са: директорите на дирекции, началниците на отдели и сектори, а според чл. 6 "Структура", ал. от Закона за националната агенция по приходите, Агенцията се състои от централно управление и териториални дирекции, а според ал. 5 на същия чл. 6, в централното управление могат да се създават дирекции, в това число главни дирекции, отдели и сектори. На основание изложеното следва да бъде прието, че издателят на процесната заповед притежава необходимата компетентност да издаде процесната заповед за налагане на ПАМ. Приемайки друго и прогласявайки оспорената заповед за нищожна, Административен съд – В. Т. е постановил едно неправилно съдебно решение, което при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане по същество на жалбата. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по въпроса за разноските, в това число тези за воденето му в настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание на чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение,