Решение № 2043 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6225/2012 г.

Решение № 2043 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6225/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Митница Столична срещу решение № 1011 от 27.02.2012 г. на АССГ, постановено по адм. д. № 80/2009 г. С обжалваното решение е отменено постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № 43 от 10.10.2008 г., издадено от началника на Митница София и Митница Столична е осъдена да заплати на "Планет Паркет П. П." разноски в размер на 800 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са неправилно приложение на съдопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Ответникът в касационното производство - "Планет Паркет П. П." АД чрез процесуалните си представители оспорва жалбата по съображения, развити в писмени бележки и поддържани в съдебно заседание. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. Предмет на преценка за законосъобразност пред административния съд е ППСПДВ № 43/10.10.2008 г., с което фирма "Планет Паркет П. П." АД е задължена да заплати ДДС в размер на 10 875,93 лева ведно със законната лихва, считано от датата на оформяне на вноса до датата на заплащане на сумата и лихва в размер на 12569 лв. Видно от съдържанието на постановлението е, че то е издадено във връзка с решение № 9307-0018/17.07.2008 г., с което фирмата е задължена да заплати възникналите държавни вземания на обща стойност 142 614,30 лв. представляващи мито - 117 661 лв. и ДДС - 24 953,30 лв., които са в резултат на претарифирането на стоките по 23 бр. ЕАД за периода м. 01.08 - м. 06.08 г. Установено е, че част от задължението, определено с това решение е заплатено чрез усвояването на депозити, внесени от фирмата, като остава дължима сумата от 10 873,93 лева ДДС, която митническият орган е приел, че се дължи по 5 броя ЕАД, индивидуализирани в постановлението. Установено е също така, че размерът на законната лихва, дължима от датата на възникване на митническото задължение до датата на погасяването му - 12.08.08 г. е 12 569 лв. Именно за тези двете суми е издадено постановлението. Административният съд е отменил постановлението позовавайки се на обстоятелството, че посоченото в постановлението решение на началника на митница София е отменено с влязло в сила съдебно решение, както и на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, в която е направен извод, че процесната стока следва да се класира в подпозиция 4413000000. Решението на административния съд е правилно. Обжалваното постановление е издадено въз основа на предходен митнически акт, който е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение. Само това обстоятелство е достатъчно, за да се постанови отмяна на постановлението. Настоящият съдебен състав е имал вече повод да каже, че ППСПДВ, издавани от митническите органи са изпълнителни основания за принудително събиране на установени публични вземания. Постановленията се издават при липсващо доброволно изпълнение на публични задължения, установени с предходни актове на митническите органи. Въпросът относно законосъобразността на определените публични задължения се решава при обжалването на тези предходни актове на митническите органи, с които задълженията се установяват, а не в производството по обжалване на постановленията. В конкретния случай, съдът в изпълнение на чл. 142, ал. 2 от АПК основателно е взел предвид факта на отмяна на решение № 9307-0018/17.07.2008 г., във връзка с което е издадено постановлението. След като е отменен актът, установяващ публичните задължения за мито и ДДС, постановлението за принудителното събиране на част от тези задължения се явява издадено без основание и правилно е отменено от административния съд. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява решението на административния съд като правилно, поради което следва да се потвърди. Водено от горното, Върховният административен съд на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК