Решение № 58 от 4.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2291/2013 г.

Решение № 58 от 4.03.2014 г. на ВКС по н. д. № 2291/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на осъдения Б. Д. П. за възобновяване на внохд № 424/2013 г. на Варненския окръжен съд и отмяна на постановеното по това дело решение № 198 от 16.07.2013 г., след което или делото да се върне на същия съд за ново разглеждане, или П. да бъде оправдан. В искането се твърди, че окръжният съд като въззивна инстанция не е приложил закона, който е следвало да се приложи и да оправдае подсъдимия, действал при условията на чл. 12, ал. 4 НК.

В съдебно заседание Б. Д. П. поддържа искането.

Заключението на представителя на ВКПр е за оставяне на искането без уважение, тъй като окръжният съд правилно е интерпретирал фактите, съответно на което и решението му се явява законосъобразно.

ВКС установи:

С присъда № 239 от 23.04.2012 г. по нохд № 4636/2011 г. на Варненския районен съд подсъдимият Б. Д. П. е признат за виновен в това, че на 31.10.2010 г. във В. умишлено е причинил на В. Е. Р. средна телесна повреда, представляваща неопасно за живота постоянно разстройство на здравето му, за което и на основание чл. 129 НК е наказан при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК с пробация, включваща за срок от 1 г. и 6 месеца задължителните пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и 2 НК. П. е осъден и да заплати на В. Е.. Р. 3000 лв. за причинените му неимуществени вреди.

С присъда № 119 от 13.12.2013 г. по внохд № 713/2012 г. на Варненския окръжен съд, образувано по жалба от страната на подсъдимия, горната присъда е отменена, П. е признат за невиновен по повдигнатото и поддържано срещу му обвинение и е оправдан, а предявеният иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди е отхвърлен.

С решение № 127 от 1.04.2013 г. по нд № 175/2013 г. на ВКС, трето н. о., образувано по жалба от страната на частния обвинител и граждански ищец Вл. Е. Р., въззивната присъда е отменена и делото е върнато на окръжния съд за ново разглеждане, при което е постановено решението, чиято отмяна сега се иска.

Искането за възобновяване е допустимо - заведено е в изпращащия съд на 19.11.2013 г., 4 месеца след постановяването на необжалваемото въззивно решение; подадено е от страна, имаща правото да иска възобновяване на делото; атакува се решение, непроверявано по касационен ред - и основателно.

Отмененото от ВКС оправдаване на подсъдимия по внохд № 713/2012 г. е на приетото от окръжния съд, че П. е действал при т. нар. "мнима неизбежна отбрана", намирайки се в състояние на "паника ... силен страх, силна възбуда, изразени в моторна активност", породени от погрешното възприемане на "пострадалия и неговите приятели като нападатели" /л. 4 и 5 от мотивите към присъдата по посоченото дело/. В това си състояние П. е превишил пределите на неизбежната отбрана и деянието му, съгл. чл. 12, ал. 4 НК, не съставлява престъпление, който извод въззивният окръжен съд е основал най-вече на заключението на назначената от него експертиза, изготвена от психиатъра д-р К. К. и клиничния психолог Р. Г. Предходният състав на ВКС не се е съгласил с този извод и е отменил присъдата, но не защото такъв извод не може да бъде направен - последното би могло да се поддържа, ако не е подкрепен с нито един от използваните способи за доказване-а защото е основан на експертиза, която "почива единствено на данните, изходящи от подсъдимия ..." при липса на "позоваване на ... данни, изходящи от показанията на пострадалия и свидетелите, очевидци на деянието" и, във връзка с последното, "не изследва състоянието на подсъдимия в ситуацията, възпроизведена и от другите гласни доказателства" /л. 4 от решението на ВКС по нд № 175/2013 г./.

При новото разглеждане на делото въззивният съд, съобразявайки се с горецитираните несъгласия на касационната инстанция, е назначил повторна експертиза със задачата да даде заключение, "какво е било психичното състояние на подсъдимия ... към момента на инкриминираното деяние" и "какви фактори са го провокирали в конкретната житейска ситуация". При изготвянето й експертите д-р А. Д., психиатър, и д-р К. К., клиничен психолог, след като са анализирали всички показания от пострадалия В. Р. и от приятелите му К. Ч., Б. Д., Н. М. и Т. Б., показанията на Т. С., съсед на подсъдимия и тези на съпругата на последния И. П. - и обяснения на подсъдимия П., и са провели с него две интервюта, са отговорили точно и без отклонения на поставената им задача. Съгласно заключението на двамата специалисти състоянието на подсъдимия е определено като физиологичен афект, породен от: тревожното очакване на ново нападение след неотдавнашни кражби от няколко апартамента в сградата, където живее, както и кражба на ел. уред от балкона на неговото жилище; реагиране на шума по вратата на дома му, който шум е причинил дори събуждането на 3-месечното му бебе, както и на вида на няколкото закачулени човека със страх и изправяне пред избора да бяга или да напада; бързо ескалираща смесица от преживявания на страх, заплаха и ужас, съпроводени с интензивни вегетативни симптоми като сърцебиене, изпотяване.

Обогатила максимално наличната по делото информация за фактическото изясняване на случая и правното му квалифициране, горната експертиза е коментирана напълно повърхностно. Така употребеното в нея словосъчетание "физиологичен афект" се използва единствено, за да се отхвърли наличието на такъв, тъй като "поведението на пострадалия, звъннал на вратата ... в 21.30 ч., не може да бъде възприето като насилие ... или друго противозаконно действие ... ". Изолирано, извън контекста на цялостното експертно обсъждане, е коментирано и описаното от вещите лица състояние на страх /още заплаха и ужас/, в което подсъдимият се е намирал. Това състояние на П. не можело да обоснове приложението на чл. 12, ал. 4 НК, защото нямало от страна на пострадалия и приятелите му нападение, отбраната срещу което да бъде превишена. И, накрая, подсъдимият не бил действал и при т.н. "мнима неизбежна отбрана", т.е. с погрешната представа, че отблъсква нападение, защото, първо, "Ч. ... и ... Р. ... обяснили, че празнуват Хелуин" и, второ, "нито един от тях не е предприел какъвто и да е акт на агресия" нито срещу подсъдимия, нито срещу дома му, в каквато насока били показанията на Т. С. и обстоятелството, че ставало въпрос за "католически празник, набрал популярност и в България".

Цитираните фактически констатации, с които са обосновани и цитираните правни изводи, са направени при допуснато съществено процесуално нарушение, каквото представлява както обсъждането на липсващи по делото доказателства, така и частичното обсъждане или необсъждането на събрани такива. Пример за първото нарушение са показанията на свидетелите С. и П. Според съда свидетелят С. описвал "поведение на възпитани момчета, които празнуват Хелуин" /на л. 96, гърба от възз. д./ и които дори "приели с извинения неговия отказ да сподели този ритуал с тях" /на л. 97/. В показанията на този свидетел, обаче, дадени пред първоинстанционния съд в проведеното на 23.04.2013 г. съдебно заседание и отразени на л. 47, гърба и на л. 48 от първ. д., изобщо не се съдържат такива данни - нито за "поведение на възпитани момчета", нито за "извинения", поднесени от пострадалия и приятелите му, на които С. заявил, че за него "такъв празник няма" и "направо" им казал "да се махнат от коридора". Твърдяното от подсъдимия пък, че "всички ... са били с качулки и лицата им не се виждали, че са ритали и блъскали по вратата" е отхвърлено с довода, че не се потвърждавало "дори от показанията на съпругата му" /л. 96, гърба от възз. д./, когато казаното от И. П. е точно обратно на приетото: "Към 21.30 часа ... се събудих от звънене като на пожар ... и се чуваха удари по вратата ... Видяха се четири лица, които бяха с качулки на главите, не се виждаха лицата им ...". Всъщност нито С. или П., нито подсъдимият говорят за някаква специална маскировка - подсъдимият е възприел намиращите се пред входната врата на жилището му като хора "с тъмни дрехи с качулки или нещо друго ... на главите - кърпи ...". Същественото е, че качулките на главите на пострадалия В. Р. и на свидетеля К. Ч. и кърпите, скриващи част от лицето, които са си били поставили Б. Д. и Н. М., не са позволявали да се видят физиономиите на стоящите пред вратата, което е потвърдил и Т. С. по отношение на единия от двамата, позвънили на вратата му. Приетото от въззивния съд, че на пострадалия и приятелите му "лицата ... били открити" противоречи на казаното от С. и П., което е в съответствие с казаното от подсъдимия, и липсва както констатация за това несъответствие, така и на съображения, защо на тези свидетели е отказано доверие. Обсъждането пък на заключението по назначената комплексна психиатрична и психологична експертиза е толкова бегло, че може да се приравни на липса на обсъждане въобще, въпреки съдържащата се в него необходима и достатъчна по обем информация, която да го налага.

Коментираните неправилности не допускат друг изход от делото, освен то да бъде възобновено, постановеното решение - отменено и делото да се върне на въззивния окръжен съд за ново разглеждане, при което:

• да се разпитат отново свидетелите В. Р., К. Ч., Б. Д. и Н. М., и при необходимост да се прочетат показанията им от досъдебното разследване предвид очевидната градация към омаловажаване на поведението им, която градация, впрочем, но без да я коментират, и експертите са установили /л. 59 от възз. д./;

• да се разпитат отново свидетелите Т. С. и И. П.;

• в случай на противоречия между показанията на свидетелите те да се констатират и да се изложат съображения, кои от тях се считат за необективни и защо;

• в зависимост от фактическата обстановка, която ще приеме за установена, съдът да обоснове:

а) налице ли е или не непосредствено противоправно нападение над имота на подсъдимия, застрашаващо него и членовете на семейството му;

б) ако такова нападение има, превишени ли са били или не пределите на неизбежната отбрана;

в) ако пределите са били превишени, какво отношение към превишаването има описаното в експертизата от д-р Д. и д-р К. психично състояние на подсъдимия, характеризирано като "страх, заплаха и ужас";

г) описаното състояние на подсъдимия могло ли е да доведе и довело ли е до погрешна оценка на присъствието и поведението на намиращите се пред вратата на жилището му хора като нападателно, т. е. налице ли е конструкцията на "мнима неизбежна отбрана".

Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 354, ал. 3, т. 2 НПК, ВКС