Решение № 10756 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5098/2013 г.

Решение № 10756 от 15.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5098/2013 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Автотранс Панагюрище" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Панагюрище, подадена от адв. Манев срещу решение № 67 от 04.02.2013 г. по адм. дело № 700/2012 г. на Административен съд-Пазарджик. С доводи за неправилност и необоснованост на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на изп. директор на АГКК, в оспорената й част, ведно със законните последици. Ответникът изп. директор на АГКК, в писмено възражение излага становище за законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Останалите ответниците не ангажират становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага да се остави в сила обжалваното решение като постановено в съответствие с изискванията на материалния закон. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-18-39/17.07.2012 г. на изп. директор на АГКК, с която на основание чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Панагюрище, с. Панагюрски колони, в частта за имот с идентификатор 55302.501.4818. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че заповедта е издадена в надлежно проведена процедура по чл. 35 и сл. от ЗКИР, като границите на имота са отразени в картата в съответствие с изискванията на приоритетно визираните в чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. критерии. Обсъдени са представените от страните доказателства във връзка с констатациите на приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза, която установява заснемане и отразяване на имот с идентификатор 55302.501.4818 по границите на имот с пл. № 4818 по предходната кадастрална карта от 2004 г. и вписване в кадастралния регистър като общинска собственост по АОС от 2006 г. Така постановеното решение е правилно, обосновано и законосъобразно. Безспорно е по делото обстоятелството, че процесния имот с идентификатор 55302.501.4818 е нанесен в кадастралната карта по параметри, площ и граници, идентични с тези на имот с пл. № 4818 по действащия към момента на издаване на оспорената заповед кадастрален план, одобрен със заповед № 300-4-16/10.052004 г. на изп. директор на Агенция по кадастъра - София, която е влязла в сила, а в регистъра е записана Община Панагюрище като собственик. Съгласно чл. 43, ал. 1, т. 5 вр. чл. 41, ал. 1 и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗКИР, границите на поземлените имоти се установяват чрез обединяването на данните по съществуващите карти, планове и регистри и геодезическите измервания, основани на регламентирани трайни знаци, съответстващи на документа за собственост, т. е. визираните в чл. 41, ал. 1, т. 1 карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения Закон за единния кадастър на Народна република България, отменения Закон за териториално и селищно устройство, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд, имат характер на основни кадастрални данни и отговарят по съдържание и точност на изискванията, определени с наредбата по чл. 31. Въз основа на данните за поземлените имоти /площ, граници, собственици/, предоставени от и със съдействието на собствениците, административният орган установява и определя границите на имотите съобразно изискванията на чл. 43, ал. 1, т. 5 ЗКИР и чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3 за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. Съгласно императивната разпоредба на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3, при изработване на кадастралната карта границите на поземлените имоти се установяват приоритетно от източниците по т. 1-6. В действащата към датата на издаване на заповедта редакция на цитирания текст /след изм. бр. 82/2011 г., ДВ/, при липсата на означено по реда на чл. 38 ЗКИР местоположение, имотът се нанася по т. 3, а именно: по "кадастралните планове, одобрени по реда на отменения ЗЕКНРБ или отменения ЗТСУ, на § 40 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗКИР /ДВ, бр. 36 от 2004 г./, и от карти, създадени по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ". В конкретния случай е налице действащ кадастрален план, поради което законосъобразно административния орган е съобразил данните за процесния имот по него, след като няма такива за последващо правоприемство. Следователно процедурата, описана по-горе е спазена, като имота е нанесен по критериите на т. 3, чл. 14 от Наредба № 3 от горните данни и е вписан в регистъра на представилия документ за собственост субект-АОС, който фигурира в регистъра за кадастралния план от 2004 г. Жалбоподателят не е установил надлежно претендираните от него вещни права /право на собственост/ върху имота в административната фаза на производството, не установява такива и в съдебната фаза. Правно обоснован е изводът на съда, че доводите за спор за материално право не са относими към законосъобразността на заповедта за одобряване на кадастралната карта и регистри, тъй като същата касае отразяване на фактическото състояние, а при евентуални промени, вкл. решаване със сила на присъдено нещо на спора за собственост е предвидена самостоятелна процедурата по чл. 53 ЗКИР за изменение на КК и КР. С оглед на изложеното се явяват неоснователни възраженията за липса на материализирана граница /ограда/ между процесния имот и имот с идентификатор 55302.501.3881, тъй като след изменението с бр. 82/2011 г., ДВ този критерий е изместен от второ място на пето - отменена е т. 2 и е създадена нова т. 5, с текста на отменената т. 2 - "съществуващите на място материализирани граници, когато не са означени или посочени по реда на т. 1". Предвид горното, обжалваното решението, като правилно и законосъобразно, постановено при липса на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение