Решение № 886 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3091/2008 г.

Решение № 886 от 18.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3091/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Ценка Георгиева Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 62 от 06.11.2008 г., постановено по настоящото дело № 3091/2008 г. на ВКС, II г. о., сега III г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Софийски окръжен съд, ГО, I възз. с-в, № 559 от 16.01.2008 г. по в. гр. д. № 1107/2007 г. Ответницата по жалбата Д. К. Н. от гр. С. в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор и чрез пълномощника си адв. З моли решението да се остави в сила. Претендира разноските по делото. За да се произнесе по основателността на жалбата Върховният касационен съдът взе пред вид следното: Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречиво решаване от съдилищата на материалноправния въпроса има ли право прокуристът да прекрати трудов договор на основание чл. 328, ал. 2 КТ. С влязлото в сила решение № 495 от 22.11.2006 г. по гр. д. № 9742/2006 г. на Софийски окръжен съд по иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ срещу "К" АД, съдът е приел, че с договора за възлагане на прокура от 10.10.2005 г. на Б. А. Т. е възложено управлението на предприятието и следователно е налице първата предпоставка за уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ - сключен договор за възлагане на управлението на предприятието с прокуриста на дружеството. С въззивното решение по настоящото дело Софийски окръжен съд е приел, че договорът за възлагане на прокура между "К" АД и прокуриста Б. А. Т. не е договор за управление на дружеството. С упълномощителна сделка от 10.10.2005 г. и договора за възлагане на прокура от същата дата, на Б. А. Т. е възложено управлението и представителството на дружеството, но с него не са възложени задачи за успешното управление на търговската дейност и постигане на определени икономически показатели. По тези съображения съдът е приел уволнението на Д. К., която е била служител от ръководството на предприятието, за незаконно и е уважил исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Предвид изложеното ВКС намира, че е налице хипотезата на чл. 291, т. 1 ГПК и съгласно същата разпоредба следва да посочи практиката в кое от противоречивите решения съдът смята за правилна. За да отговори на този въпрос ВКС съобрази следното: Предпоставка за законосъобразното извършване на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ е сключване на договор за управление на предприятието уволнението на това основание е поради икономическа целесъобразност - да се даде възможност на управителя да подбере екип от сътрудници за постигане на поетите с договора задължения за ефективно управление на търговското предприятие. С договора за управление, сключен на основание чл. 141, ал. 7 или чл. 244, ал. 7 ТЗ, се определят конкретни икономически показатели, които управителят трябва да постигне. Мениджърският договор е самостоятелен вид договор, за който субсидиарно се прилагат правилата на договора за поръчка. Неизпълнението на задълженията, произтичащи от този договор, е основание за възникване на договорната отговорност на управителя. В случая правата на извършилия уволнението Б. А. Т. произхождат от пълномощно за прокура. Прокуристът Б. А. Т. е упълномощен от изп. директор на "К" АД да представлява дружеството пред административни и съдебни органи, банки и други институции, да сключва договори и да упражнява и други права, имащи отношение към търговската дейност на предприятието. Характерно за прокуриста, е че неговите правомощия се определят от закона и извън посочените от закона ограничения търговецът не може да ограничава представителната власт с действие за трети лица - чл. 22, ал. 2 ТЗ. Т. е. правомощията на прокуриста произтичат от закона, а не от договор за управление. По силата на закона /чл. 22 ТЗ/ прокуристът има право да извършва всички действия и сделки, свързани с упражняването на търговското занятие, но той няма право да извършва уволнение на основание чл. 328, ал. 2 КТ, за което се изисква сключване на договор за управление. В няколко свои решения ВКС е изразил становище, че само лицето, чиято правоспособност да представлява работодателя произтича от договор за управление, може да прекратява трудово правоотношение със служители от ръководството на предприятието на разглежданото основание. В този смисъл са решение № 1864/02.01.2003 г. по гр. д. № 2063/2001 г. ВКС, III г. о., решение № 949/20.07.1999 г. по гр. д. № 1105/98 г. ВКС, III г. о., решение № 971 от 03.07.2006 г. по гр. д. № 2811/2003 г. на III г. о., решение № 1963 от 24.11.2000 г. по гр. д. № 659/2000 г. III г. о. ВКС. Изложеното мотивира настоящия съдебен състав да приеме за правилно изразеното в обжалваното въззивно решение становище по прилагането на чл. 328, ал. 2 КТ. Правата на прокуриста не произтичат от договор за управление, поради което същият не разполага с правомощието да прекратява трудови договори със служители от ръководството на предприятието на основание чл. 328, ал. 2 КТ. Предвид изложеното решението на Софийски окръжен съд е правилно и следва да се остави в сила. На ответницата по касация следва да се присъдят 400 лв. разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение