Решение № 7644 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11174/2013 г.

Решение № 7644 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11174/2013 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Вавилон 2001" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, кв. "Суха река" бл. 221, вх. "Г", ет. 7, ап. 71 срещу решение № 1637 от 11.03.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело № 11673/2012 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Вавилон 2001" ЕООД срещу ревизионен акт № 21-286 от 11.07.2012 г. на орган по приходите в Дирекция "Приходи и администриране на местни данъци и такси" в Столична община.

Касационният жалбоподател - "Вавилон 2001" ЕООД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не изпълнил задължението си по чл. 168 АПК и не отчел допуснатите от органа в хода на административното производство нарушения на административнопроизводствените правила, които довели до ограничаване на процесуалните му права. Съдът неправилно ценил спора за собственост, подадената декларация по чл. 17 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и твърденията на дружеството в исковата молба. Не отчел, че декларацията по чл. 17 ЗМДТ е подадена далеч преди извършения през 2010 г. опит да бъде "откраднат" гараж № 1, както и че към днешна дата собственическите права на дружеството са оспорени. Противното означава органът противозаконно да събира дължимите данък недвижими имоти и такса за битови отпадъци от всяка от страните по гражданско дело № 5135/2011 г. на Софийски градски съд. Съдът не се произнесъл по искането органът да бъде задължен да посочи в табличен вид задълженията му за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за всеки от имотите поотделно.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени обжалвания ревизионен акт в част I. 4 и II. 4, да задължи органа да посочи в табличен вид и поотделно задълженията на дружеството за всеки от имотите, да редуцира задълженията на дружеството с тези, определени за гараж № 1, да извърши прихващане. Претендира направените по делото разноски.

В представена по делото писмена защита сочи, че съдът не отчел допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила - неприключване на ревизията в определения в заповедта срок, издаване на нова заповед за ревизия, позоваване в ревизионния акт на първата заповед за ревизия, неспазване на срока по чл. 32 ДОПК, които довели до нарушаване на правата му, тъй като бил обект на две отделни ревизии с един и същ предмет. Сочи, че в информационния масив на Столична община са налице две отделни партиди за гараж № 1 с административен адрес гр. София, бул. "Васил Левски" № 140, с различни собственици, което при наличие на съдебен спор означава неустановяване на задълженото по чл. 11 ЗМДТ лице.

Ответникът по касационната жалба - кметът на Столична община, не взема становище.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. "Вавилон 2001" ЕООД е собственик на недвижими имоти, находящи се на територията на Столична община, в т.ч. и на недвижим имот - гараж № 1, находящ се на бул. "Васил Левски" № 140 - нотариален акт за учредяване на право на строеж срещу задължението за построяване на магазини, гаражи, жилища и ателиета № 35, том IV, рег. № 26060, дело 635/2005 г., разрешение за ползване № ДК-07-309 от 11.07.2008 г., удостоверение № 29 от 14.07.2008 г. за въвеждане в експлоатация на строеж "гараж за два автомобила с офиси". За имота - гараж № 1, дружеството подало на 3.09.2008 г. декларация по чл. 17 ЗМДТ.

1. На 26.01.2011 г. кметът на Столична община издал акт за установяване на публично общинско вземане № РД-22-20, с който на "Вавилон 2001" ЕООД били определени за периода 1.01.2005 г. - 31.12.2009 г. такса битови отпадъци. С решение № 4780 от 1.11.2011 г., постановено по административно дело № 2399/2011 г., Административен съд, София град, обявил нищожността на акт № РД-22-20. Съдебното решение влязло в сила на 21.12.2012 г.,

1. На 5.12.2011 г. началник-отдел "Ревизионен контрол и правно-нормативно обслужване" в Столична община издал, на основание чл. 112 и 113 ДОПК, заповед № 21-255 за възлагане на ревизия на "Вавилон 2001" ЕООД за определяне на задълженията за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за периода 1.01.2006 г. - 31.12.2011 г.

1. На 27.03.2012 г. началник-отдел "Ревизионен контрол и правно-нормативно обслужване" в Столична община издал, на основание чл. 114, ал. 2 ДОПК, заповед № 21-112, с която удължил срока за извършване на ревизията до 28.05.2012 г.

1. На 16.05.2012 г. бил издаден ревизионен доклад № 21-176, в който били обективирани резултатите от извършената данъчна ревизия. Ревизионният доклад бил съобщен на дружеството по реда на чл. 32 ДОПК като обявлението било поставено на 30.05.2012 г. и свалено на 12.06.2012 г.

1. На 11.07.2012 г. бил издаден ревизионен акт № 21-286, с който на "Вавилон 2001" ЕООД били определени задължения за данък недвижими имоти в размер на 5 701,43 лв. и лихви в размер на 1 165,90 лв. и такса за битови отпадъци 29 649,99 лв. и лихви в размер на 6 955,89 лв., в т.ч. и дължим данък недвижими имоти и такса битови отпадъци за имот гаража № 1.

1. "Вавилон 2001" ЕООД оспорил ревизионния акт пред кмета на общината, който не се произнесъл по жалбата в срока по чл. 155, ал. 1 ДОПК.

1. "Вавилон 2001" ЕООД оспорил ревизионния акт по съдебен ред в срока по чл. 156, ал. 5 ДОПК в частта по т. I. 4 относно данък недвижими имоти и по т. II. 4 относно такса битови отпадъци, касаещи гараж № 1, находящ на бул. "Васил Левски" № 140.

1. По делото е представено определение от 11.05.2012 г. на Софийски градски съд, I гражданско отделение, 13 състав, с което е приет за разглеждане предявеният от "Вавилон 2001" ЕООД против Димитър Любомиров Стефанов и Пенка Димитрова Стефанова иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК - положителен установителен иск за собственост върху 88,8889% идеални части от недвижим имот - подземен гараж с обща площ от 294,35 кв. м. с административен адрес бул. "Васил Левски" № 140.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила досежно възлагането на ревизия, тъй като макар и за част от определените задължения - тези за такса битови отпадъци за 2006 г., към датата на издаване на заповедта за възлагане на ревизия да е бил налице акт, който определя задълженията, то към датата на издаване на оспорения ревизионен акт предходният акт е обявен от съда за нищожен, поради което не е налице повторно произнасяне. Приел, че не са налице нарушения на производствените правила досежно връчванията на книжата, тъй като от приложените по делото протоколи е видно, че дружеството е търсено на адреса на управление, вписан в търговския регистър. Приел, че независимо от наличието на висящ спор за собственост на процесния гараж именно дружеството подало декларация по чл. 17 ЗМДТ и не е подавало коригиращи декларации, поради което правилно задълженията са установени именно на "Вавилон 2001" ЕООД. Въз основа на това направил извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и отхвърлил жалбата.

Изводът на съда е правилен.

От доказателствата по делото е безспорно, че касаторът се легитимирал пред компетентния орган като собственик на недвижим имот, представляващ гараж № 1 с административен адрес гр. София, бул. "Васил Левски" № 140. Безспорно е също, че към датата на издаване на оспорения ревизионен акт касаторът завел положителен установителен иск за собственост досежно процесния имот като към датата на приключване на устните състезания в касационното производство по делото няма доказателства за приключване на съдебния спор. При така установените по делото безспорни факти спорът е за правилното приложение от съда на материалния закон досежно качеството на задължено лице за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци на касатора за процесния недвижим имот - гараж № 1, както и за спазването на административнопроизводствените правила от органа. Макар да твърди и касационни основания - съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът не сочи конкретни доводи в тяхна подкрепа.

Съгласно чл. 11 и 64, ал. 1 ЗМДТ задължени за данък недвижими имоти и за такса битови отпадъци лица са собствениците на имоти, облагаеми с данък недвижими имоти. По делото е безспорно, че процесният имот не е освободен от данък и следователно собственикът му е задължено по смисъла на чл. 11 ЗМДТ лице. Кой е собственик, какви са правните способи за придобиване на собственост върху недвижим имот и как се доказва правото на собственост установява Законът за собствеността. В случая, както правилно приел и съдът, от доказателствата по делото е видно, че касаторът се легитимирал като собственик на недвижим имот по силата на правна сделка, удостоверена с договор в нотариална форма и съответните актове за въвеждане в експлоатация на обекта. Тези писмени доказателства са представени от самия касатор на компетентния орган и не са му представени доказателства, които да установяват промяна на собствеността.

Нито един административен орган, в т.ч. и тези по чл. 4, ал. 3 и 5 ЗМДТ, няма компетентност да се произнесе със свой акт дали едно лице, което твърди, че е собственик, наистина е такъв. Това може да стори само съдът в нарочно съдебно производство, в което страни са лицето, което твърди, че е собственик, и лицето, което му оспорва това право. До тогава, до когато е налице спор между съответните лица за правото им на собственост по отношение на подлежащ на данъчно деклариране и облагане имот и когато всяко едно от тези лица декларира, че е собственик, данъчната администрация, съответно общинската администрация с компетентност по чл. 4 ЗМДТ, не може да реши вместо съда, кому принадлежи правото на собственост. Данъчната (общинската) администрация е длъжна да приеме данъчната декларация на всяко лице, което декларира, че е собственик на имота и надлежно да му определи дължимия данък съобразно декларираното. Дали наистина това лице е собственик, ще реши съдът, ако и когато претендиращите за собственост лица го сезират със спор за собственост. Дотогава деклариралото собственост лице е данъчно задължено и на него се начисляват дължимите данъци и такси. Противното би значело чрез волеизявление на административен орган, т.е. чрез административен акт да се пречи на свободното упражняване на правото на собственост, нещо, което данъчните (общинските) органи нямат като компетентност.

С оглед на горното, съдът правилно приложил материалния закон и приел, че касаторът, в съответствие с подадената от него декларация, е собственик на процесния недвижим имот и следователно задължено по смисъла на чл. 11 и 64, ал. 1 ЗМДТ лице.

Неоснователен е и доводът на касатора за несъответна на закона преценка на съда на сочени нарушения на административнопроизводствените правила. Касаторът сочи, че органът провел ревизионното производство при неправилно издадени заповеди за ревизия. Видно от приложените по делото заповеди № 21-225 от 5.12.2011 г. и № 21-112 от 27.03.2012 г. с първата заповед, издадена на основание чл. 112 и 113 ДОПК, е възложена данъчна ревизия на дружеството за периода 1.01.2006 г. - 31.12.2011 г. за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци като срокът на ревизията е три месеца. С втората заповед, издадена на основание чл. 114, ал. 2 ДОПК, е удължен срокът на ревизията до 28.05.2012 г. като изрично е вписан и номера на първата заповед за възлагане на ревизия. Вярно е, че и двете заповеди носят наименование "заповед за възлагане на ревизия", но правното основание, на което са издадени, ясно установява характера на всяка от тях - първата за възлагане на ревизия, а втората - за продължаване на нейния срок. Право на ревизионния орган е, тогава, когато по една или друга причина срокът за ревизията се окаже недостатъчен, да го удължи до два месеца. В случая заповедта за започване на ревизията е издадена на 5.12.2011 г. и с оглед на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ДОПК срокът започнал да тече на 30.12.2011 г. - в съответствие с извършеното съобщаване по реда на чл. 32 ДОПК, за което по делото са представени два констативни протокола от 7.12.2011 г. и 14.12.2011 г. и обявление на електронната страница на Столична община, което е престояло от 15.12.2011 г. до 29.12.2011 г. Следователно тримесечният срок за извършване на ревизията изтича на 29.03.2012 г. Преди този срок да изтече органът, със заповед № 21-112 от 27.03.2012 г., удължил с два месеца срока на ревизията.

Вярно обаче е посоченото от касатора, че при уведомяването му по реда на чл. 32 ДОПК за изготвяне на ревизионния доклад органът свалил поставеното на електронната страница и на специалното табло на Столична община съобщение за уведомяване преди изтичане на четиринадесетдневния срок. Видно от приложеното по делото писмо, изх. № МДТ-2600-605 от 12.06.2012 г. съобщението е поставено на 30.05.2012 г. и свалено на 12.06.2012 г., което безспорно не е четиринадесет дни, и следователно е нарушение на производствените правила. Но в конкретния случай това нарушение не е съществено, тъй като първо, за редовността на връчването е важно касаторът да се е явил в рамките на четиринадесетдневния срок, което той не сторил, и второ, на касатора ревизионният доклад бил връчен на 9.08.2012 г. Той имал възможност да защити правата си пред кмета на общината в производство по оспорване на ревизионния акт, който е връчен при спазване на изискванията на чл. 32 ДОПК.

С оглед на горното съдът правилно приел, че не е налице съществено нарушение на административнопроизводствените правила досежно сроковете и връчването на книжата в хода на ревизионното производство.

Неоснователен, в конкретния случай, е и доводът на касатора, свързан с изискването за представяне в оспорения акт на определените му задължения в табличен вид. По принцип органът е необходимо да посочи в диспозитива си определените задължения по обект на облагане. В случая органът определил задълженията по район на местонахождението на облагаемия обект. Но в мотивите на ревизионния акт задълженията са посочени по обект и тъй като обектите са немалък брой те са обособени в групи по райони. С оглед на това касаторът в мотивите на акта има пълна, точна и подробно обоснована информация за начина на формиране на задължението за всеки от облагаемите обекти. Поради това твърдението му за нарушение на правото му на защита поради липса на обособен в табличен вид диспозитив на оспорения акт е неоснователно.

Видно от изложеното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон са неоснователни. Касаторът не сочи доводи в подкрепа на твърденията си за неправилност на съдебното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което и в съответствие с чл. 218, ал. 1 АПК касационният съд не следва да се произнася по тези отменителни основания. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 АПК служебно проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от делото съдът следва да остави без уважение искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд