Решение № 11862 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4180/2018 г.
ВАСV отделение14.08.2019 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 1018 от 19.02.2018 г., постановено по адм. д. № 8052/2017 г. По описа на Административен съд С. град и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. С. от [населено място] срещу заповед № ІІ-11-131/31.08.2016 г. Председателя на Патентното Ведомство за прекратяване на служебното правоотношение ОСЪЖДА Б. С. от [населено място], да заплати на Патентно ведомство на Република България, направените по делото разноски в размер на 100 лв. /сто лева/. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 11862 от 14.08.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4180/2018 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Председателя на Патентно ведомство/ПВ/ на Република България, подадена чрез пълномощник юрк. Николова, против решение № 1018 от 19.02.2018 г., постановено по адм. д. № 8052/2017 г. По описа на Административен съд С. град/АССГ/, с което съдът е отменил заповед № ІІ-11-131/31.08.2016 г. Председателя на ПВ за прекратяване на служебното правоотношение с Б. С. заемаща длъжност "началник отдел" на отдел "Експертиза", в Дирекция "Изобретения и промишлени дизайни", поради съкращаване на длъжността. Касаторът релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е доказано правното основание за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като с новото щатно разписание е премахната като нормативно определена позиция две щатни бройки за длъжността "началник отдел", едната от които заемана от Й. Сочи, че наличието на вакантна длъжност "главен експерт" не вменява на органа задължение да преназначи служителката на тази длъжност. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора, при което подадената от Б. Й. жалба бъде отхвърлена. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Б. С. чрез пълномощник, оспорва касационната жалба по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Иска присъждане на съдебните разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: В длъжностното разписание от 8.08.2016 г. /преди прекратяване на служебното правоотношение/в Дирекция "Изобретения и промишлен дизайн", с обща численост 23 щатни бройки, са съществували два отдела "Експертиза" и отдел "Държавни регистри и услуги". Наличните щатове, са: 1 щатна бройка за директор, 2 щатни бройки за "началник" отдел", 6 бройки за "държавен експерт", 3 щатни бройки за "главен експерт", 3 бройки за "старши експерт", 5 щатни бройки за "младши експерт" и 3 щатни бройки за "главен специалист". Всички съществуващи щатове са заети, няма свободно щатни бройки. Установено е също така, че със Заповед № 330/31.08.2016 г. на Председателя на ПВ, на основание чл. 82, ал. 3 от Закона за патентите и полезните модели/ЗППМ/ и чл. 5, т. 9 от Устройствения правилник на ПВ /УППВ/- е разпоредено да се направят промени в длъжностното разписание на ведомството. В поименното длъжностно разписание от 7.09.201 г. общата численост от 23 щатни бройки на дирекция "Изобретения и промишлен дизайн", е запазена. Щатовете, са разпределени: 1 щатна бройка за директор, 6 бройки за "държавен експерт", 5 щатни бройки за "главен експерт", 3 бройки за "старши експерт", 5 щатни бройки за "младши експерт" и 3 щатни бройки за "главен специалист". Констатирано е, наличие на четири вакантни щатни бройки- една за "главен експерт", две бройки "младши експерт" и една щатна бройка "старши експерт". Констатацията на съда е, че е налице реорганизация на администрацията и длъжностите "началник отдел" –са прехвърлени в същата дирекция. Въз основа на експертно заключение и съпоставяне на функциите на отделните длъжности, съдът приема, че функциите и задълженията на длъжността "началник отдел" – са сходни с тези, сочени в длъжностите главен, старши и младши експерт. Констатирано е и сходство между длъжността "главен експерт" в дирекция "Изобретения и промишлен дизайн" и служебните задължения в длъжностната характеристика "началник отдел" на отдел "Експертиза", т. е. длъжността заемана от Спасова. От правна страна първоинстанционният съдебен състав е приел, че не е изпълнено основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, тъй като не е налице реално съкращаване на длъжността "началник отдел " в отдел "Експертиза", Функциите и задълженията по последната връчена на жалбоподателката длъжностна характеристика, която е за длъжността, за която е прекратено служебното й правоотношение, се съдържат основно в свободната длъжност "главен експерт", според констатациите на вещото лице, като е налице функционална еквивалентност между двете длъжности, с единствената разлика- липса на присъщите за длъжността "началник отдел"- ръководни функции. Съдът е посочил, че изискванията за заемане на двете длъжности също се припокриват, като съда формира извод, че щом Спасова отговаря на по-завишените изисквания, несъмнено е компетентна и за длъжност с по-ниски критерии. Според съда, щом Спасова отговаря като професионална квалификация и образование и за двете длъжности, а след като и всички останали изисквания за заемане на двете длъжности са идентични, тя е следвало да заеме свободната щатна бройка на "главен експерт". Този извод съдебният състав е направил, след като е обсъдил фактическите установявания в съответствие с чл. 6 АПК, а именно дали органът по назначаването е упражнил правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо; дали засегнатите с акта права и законни интереси са в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава и дали е следвало да приложи мерки, които са по-благоприятни за адресата, ако и по този начин се постига целта на закона. Според съда, с издаване на оспорената заповед дори не се установява да е постигнато "необозначена цел"оптимизиране на разходите за осъществяване на функциите на административната структура, защото е освободен квалифициран, образован и опитен служител, което не е в интерес на обществото и самия служител. По подробно изложени мотиви съдът е отменил оспорената заповед като издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Касационният съдебен състав не споделя тези изводи. По делото няма спор за факти. Съдът правилно е установил фактическата обстановка и настоящата инстанция я възприема изцяло. Спорът е досежно правната квалификация на установените факти и техните правни последици. За да бъде реализирано законосъобразно визираното в чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. правомощие на органа по назначаването е необходимо да е установено по безспорен начин, че е налице съкращаване на съответната длъжност. Длъжността, като щатно обособена функция на администрацията, носител на определени права и задължения, е реално съкратена както, когато е намален щатният й брой в структурата на съответната администрация, така и когато са променени значително обема и съдържанието на правата и задълженията й. За законосъобразността на съкращението не е необходимо тези две предпоставки да съществуват кумулативно. От доказателствата по делото е безспорно, че в организационната структура, в която е била касационната ответница, са извършени по надлежния ред устройствени промени. В резултат на тези промени длъжността на Спасова като щатно обособена единица е съкратена. С оглед на това неправилно съдът е извършил съпоставка на длъжността, заемана от служителката, и друга длъжност - тази на "главен експерт", която съществува като щатна бройка в отдела и в старото, и в новото утвърдено щатно разписание. Ирелевантно в случая е обстоятелството, че тази бройка е увеличена по новия щат една бройка не е заета. Основание за прекратяване на служебното правоотношение по реда на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е съкращаване на длъжността, за чието възникване е достатъчно фактическото премахване на съответната длъжност като нормативно определена позиция в щатното (длъжностното) разписание, което премахване да е обусловено от действително преустановяване на изпълняваната по тази длъжност служебна дейност, изразяваща се в система от функции, задачи и задължения - съобразно легалната дефиниция на понятието "длъжност в администрацията". По определение длъжността се свързва с изпълнение на конкретен вид дейност, която може да се извършва от едно или повече лица, чийто брой (щат) в рамките на нормативно предвидената обща численост на служителите се определя от органа по назначаване. За да е налице съкращение на длъжността, следва да се преустанови изпълнението на съответната административна дейност, което поражда необходимост от прекратяване на правоотношението на лицето, заемащо тази длъжност. Настоящата инстанция счита, че органът по назначаването, в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност, разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други длъжности, респективно увеличаване щатната численост на съществуващи длъжности, като тези действия не подлежат на съдебен контрол. Свободна преценка е възможна и по въпроса коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задачи и задължения) при реално съкращаване на длъжности, свързано с намаляване на бройки длъжности от щатното разписание или тяхна трансформация в рамките на общата численост, нормативно установена от съответния устройствен правилник. В настоящия случай е извършеното съкращение на 2 щатни бройка за длъжността "началник отдел" в сочената по-горе дирекция на ПВ. Премахването на щатните бройки за тази длъжност е осъществено въз основа на изменение на устройствения правилник и утвърдените длъжностно и поименно разписание на длъжностите, т. е. налице е фактическо и правно основание за предприетото съкращение. По преценка на органа по назначаването може да се преустанови някоя от осъществяваните в администрацията видове дейност или да се намали обемът на дейността, което се изразява в премахване на предвидените в длъжностното разписание щатни бройки. И в двете хипотези е налице съкращаване на длъжността като основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. В случая органът по назначаването е преценил, че не се нуждае от два самостоятелни отдела в дирекция "Изобретения и промишлен дизайн", всеки начело с "началник отдел". Затова, при запазване на общата численост- 2 щатни бройки за "началник отдел" в дирекцията, реално са премахнати, като е увеличена щатната численост на "главен специалист". Следва да се отбележи, че съгласно длъжностните характеристики и преди и след съкращаването- е налично сходство във функциите и задълженията на лицата заемащи длъжността "началник отдел" от една страна и различните видове експерти, от друга. Налице е обаче една отлика, която за касационния състав е съществена- наличие на ръководни функции. Така както са структурирани функционалните задължения на "началник отдел"- същите макар и в една област акцентират върху ръководство на конкретната дейност, докато формулировката на целите и дейността на останалите са експертни, изпълнителни. Преценката на органа кои държавни служители да освободи е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, защото за него не съществува законово изискване за извършване на подбор и за излагане на мотиви при прекратяване на служебното правоотношение в тази хипотеза. След като приложимият закон не овластява органа по назначаването да прави подбор, той не е длъжен да го извърши. Съдебният контрол е приложим само по отношение на законосъобразността на акта, с който е прекратено служебното правоотношение, но не и по отношение на неговата целесъобразност. По делото не е спорно, че в конкретната държавна администрация няма съществуващо споразумение за извършване на подбор при съкращаване на служители. Ето защо касационният съдебен състав приема, че длъжността, заемана от Б. С. е отпаднала като нормативно установена позиция, тъй като в новоутвърденото щатно разписание няма бройка за "началник отдел" в Дирекция "Изобретения и промишлен дизайн". Нейната бройка нито е трансформирана в друга длъжност, нито е открита нова длъжност, които да са идентични като система от функции, задачи и задължения с тези на съкратената длъжност. Затова неотносимо към основанието за прекратяване на служебното правоотношение е извършеното от съда сравнение на длъжностните характеристики между длъжностите "главен експерт" и "началник отдел". Последната длъжност е съществувала като нормативно установена позиция и по отмененото, и по новото щатно разписание, като обстоятелството, че щатните бройки за длъжността са увеличени и една от тях е останала вакантна, е ирелевантно. Както бе посочено по-горе, органът по назначаването няма задължение да преназначава съкратени служители на друга, незаета, длъжност, нито да извършва подбор. Законът за държавния служител, в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, обвързва прекратяването на служебното правоотношение единствено с факта на отпадане на длъжността като установена позиция в длъжностното разписание и не въвежда нормативно никакви други условия. За приложение на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК може да се говори само и единствено в хипотеза, в която органът действа при условията на оперативна самостоятелност - има право на преценка между две или повече законосъобразни възможности. При реализиране на диспозицията на правната норма - съкращаване на длъжността, той е длъжен да издаде заповедта. Ето защо правното основание за прекратяване на служебното правоотношение съответства на фактическото. Предвид изложеното, като е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него, по съществото на спора следва да бъде постановено друго, с което подадената от Спасова жалба бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода от правния спор своевременно направеното искане от касатора за присъждане на разноските по делото за защита от юрисконсулт е основателно. В полза на ПВ следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. на основание чл. 228 АПК, вр. с чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд
Цитирани разпоредби
1- чл. 5, т. 9 УППВ