Решение № 12648 от 13.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5324/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник отдел Оперативни дейности- Варна, в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП гр. Варна, чрез юрк. Стоянова, срещу решение 12 от 08.04.2021 г. по адм. дело 752 по описа на Административен съд гр. Русе за 2020 г. С обжалваното решение е отменена по жалба на Диалети ЕООД гр. Русе заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) 403-ФК/04.12.2020 г., издадена от в.и.д. началник отдел Оперативни дейности гр. Варна, ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която по отношение на Диалети ЕООД гр. Русе е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - бензиностанция Хиподрума, находяща се в гр. Русе, местност Хиподрума, стопанисвана от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Касаторът твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва изводите на съда за неустановеност на нарушението. Счита, че Диалети ЕООД не е подавал данни към ИС на НАП за извършените доставки на горива на 27.10.2020г., които да дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите. Обстоятелството, че системата не дава възможност за получаване на отговор относно статуса на получаване на данните в ИС на НАП не е посоченото в ЗПАМ нарушение. Това обстоятелство е част от начина на организация на дейността на търговеца в обекта. В случая безспорно е установено, че в издаваните служебни бонове от ЕСФП не се съдържат данни относно статуса на получаване на данните в ИС на НАП, съгласно изискването на чл. 39, ал. 11 и Приложение 17, т. 9а от Наредба Н-18/2006г. на МФ, т. е. същите не могат да служат като доказателство за коректно подадени данни. Изложени са твърдения, че срокът от 14 дни за запечатване на обекта е мотивиран и е ориентиран към средата на максималния предвиден в закона 30-дневен срок и отговаря на тежестта на нарушението, като е съобразен и с целите предвидени в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата срещу ЗПАМ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Диалети ЕООД гр. Русе не се явява и не се представлява в проведеното открито съдебно заседание. Не представя и писмено становище по обжалването. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за допустима, но неоснователна. Правилно и обосновано решаващият съд приема, че в случая от страна на касатора не е доказано недобросъвестно поведение на дружеството. Липсват доказателства дистанционната връзка между търговския обект на дружеството и НАП да е била повредена или върху нея да е оказано недопустимо въздействие от търговеца на горива. Съдът е изяснил фактите от значение за правния спор. Направените изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. Обжалваната заповед е издадена в нарушение на материалния закон, с оглед на което отменяйки същата АС-Русе е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, извърши дължимата проверка на решението на основание чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от страна която неблагоприятно е засегната от съдебния акт и срещу решение, което подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд гр.Русе е отменил ЗПАМ 403-ФК/04.12.2020 г., издадена от в.и.д. началник отдел Оперативни дейности гр. Варна, ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която по отношение на Диалети ЕООД гр. Русе е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - бензиностанция Хиподрума, находяща се в гр. Русе, местност Хиподрума, стопанисвана от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. От фактическа страна съдът е установил, че мярката е наложена във връзка с извършена на 19.11.2020 г. проверка, при която административните органи са предоставили на дружеството справки от ИС на НАП относно подадените от ЕСФП на обекта данни за извършените доставки и е изискано от него да представи обяснения за констатираните несъответствия между данните от нивомерната система и декларираните количества доставено гориво за датите 27 и 30.10.2020 г. Резултатите от проверката са отразени в протокол за извършена проверка (ПИП) 0430239 от 19.11.2020 г. Исканите от контролния орган документи били представени от дружеството на 02.12.2020 г., като сред тях били и два служебни бона - КЛЕН, изведени от ЕСФП за дата 27.10.2020 г., отразяващи отчетеното от нивомерната система количество заредено гориво (бензин и дизел) в два резервоара на търговския обект. Представено е и становище на обслужващата фирма на ЕСФП, според което използваната в обекта ЕСФП и НИС са сертифицирани от Българския институт по метрология, съвместно с НАП и нивомерната система автоматично подава данните за доставки към сървърите на НАП, които данни са видни от представените служебни бонове - КЛЕН. Защо системата извежда бон от автоматична доставка по НИС без отбелязване на статус на получаване на данните от НАП според обслужващата фирма е въпрос, който не е от компетентността на фирмата и следва да се разглежда от сертифициращите институции. На 02.12.2020 е съставен втори ПИП с 0430247, неразделна част от предходния от 19.11.2020 г. В оспорвана заповед е налице изрично позоваване на ПИП от 02.12.2020 г. Въз основа на гореизложеното административният орган е приел, че дружеството е извършило нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС му е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект - бензиностанция Хиподрума, находяща се в гр. Русе, местност Хиподрума, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Пред първоинстанционния съд са разпитани двама свидетели - Х. Кънев - представител на обслужващата фирма Партнер ООД и А. Стефанов - служител на НАП, извършил проверката в търговския обект. За да отмени издадената заповед за налагане на ПАМ, първоинстанционният съд е приел, че същата е издадена в нарушение на материалноправните разпоредби и при несъблюдаване целта на закона, тъй като от фактите по делото и от съдържанието на оспорената заповед не се установява дружеството да не е изпълнявало задължението си по чл. 118, ал. 6 ЗДДС. За този извод се е позовал на събраните от приходните органи доказателства и показанията на св. Кънев, който е заявил, че нивомерната система в обекта е отчела заредените количества гориво, което се доказва с изведения служебен бон, който представлява и доказателство за служителя в бензиностанцията, че системата е отчела доставката. Свидетелят е посочил, че до изпратените данни от ЕСФП имат достъп единствено служителите на НАП, а за служителите в търговския обект единствената достъпна информация е чрез изведения служебен бон. Съдът е приел, че в случая е налице и необоснованост на оспорената заповед с оглед съобразяване с целта на закона, включително и по отношение на продължителността на срока. Посочил е, че изложените мотиви в ЗПАМ са бланкетн и не кореспондират с вида на конкретно констатираното нарушение, за което е приложена ПАМ. Направен е извод, че са нарушени изискванията за форма на административния акт по чл. 186, ал. 3 ЗДДС във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, което е самостоятелно основание за неговата незаконосъобразност. Така мотивиран съдът е отменил издадената на дружеството ЗПАМ. Решението е правилно. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съдът е приложил правилно материалния закон. Настоящата инстанция намира изводите му за обосновани и законосъобразни, формирани след подробна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Принудителна административна мярка се налага в определените от закона случаи, при констатирано извършено нарушение. По своята правна същност, съгласно чл. 22 ЗАНН, принудителната административна мярка няма санкционен характер, а има за цел предотвратяване и преустановяване на нарушения и вредните последици от тях. По чл. 186, ал. 1, т. 1, б. г ЗДДС мярката се налага с преустановителна и превантивна цел, а именно да се преустанови извършването на конкретно административно нарушение и да се предотврати последващото му извършване. Правилна е преценката на съда, че в случая ПАМ е постановена в нарушение на материалния закон, тъй като не е доказано описаното в административния акт нарушение. Този извод се подкрепя от констатациите в протоколите за извършена проверка и показанията на разпитаните свидетели в хода на съдебното производство, както правилно е приел и административния съд. По делото не е било спорно, че нивомерната система в търговския обект е работела на 27.10.2020 г., когато в обекта са получени две доставки на горива. Системата е отчела доставката и е предала данните към ЕСФП, а чрез нея - по безспорно изградената дистанционна връзка с НАП и към ИС на НАП. Предадените от нивомерната система данни за извършените на 27.10.2020 г. доставки, по неустановени причини не са постъпили на сървърите на НАП. Правилно е прието от съда, че това обстоятелство само по себе си не може да обоснове извод, че такива данни не са били подадени чрез ЕСФП от Диалети ЕООД. По делото е установено, че система предава данните към ИС на НАП автоматично. От показанията на свидетелят Стефанов - служител на НАП, извършил проверката в търговския обект, се установява, че в конкретния случай липсва изискуемата според Наредба Н-18/2006 г. обратна информация от НАП относно статуса на получаване на изпратените от търговския обект данни към ИС на НАП. Констатирано е по време на проверката, че ЕСФП е сертифицирана и работи по този начин, т.е. без въведена възможност за извеждане на подобна обратна информация, и отчетените доставки от нивомерната система. Настоящият състав намира, за обосновани изводите на първоинстанционният съд, че този пропуск не се дължи на бездействие на дружеството или поради неизпълнение на задълженията за въвеждане на данни за доставени горива. От данните по делото е видно, че след отчетените от нивомерната система доставки на гориво в 9:26 часа (за резервоар 1) и в 10:35 часа (за резервоар 2) служител на дружеството е подал данни чрез ЕСФП до ИС на НАП за доставките и по документ за съответния резервоар в 10:39 часа и в 10:42 часа, които данни са надлежно получени от ИС на НАП. Ето защо, въз основа на установеното по фактите, касационната инстанция споделя приетото от решеващият състав на АС-Русе, че административният орган не е доказал наличието на целенасочено неправомерно поведение на дружеството при предаването на неточни данни в НАП за наличното количество гориво на обекта. Не може да се приеме, че дружеството е организирало дейност в отклонение от данъчното облагане. Правилен е изводът на съда, че няма извършено неправомерно действие или бездействие, обосноваващо прилагането на ПАМ спрямо проверяваното дружество. Изложеното обосновава извод, че в случая мярката е наложена в противоречие с материалния закон, без да е доказано извършено нарушение. Предвид изложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,