Решение № 95 от 12.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3025/2017 г.

Решение № 95 от 12.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3025/2017 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. Г. П. чрез адв. Р. Т. срещу решение № 98 от 28.04.17 г., постановено по в. гр. дело № 34/17 г. на Габровския окръжен съд. С него е обезсилено решение № 405 от 5.02.16 г. по гр. дело № 922/16 г. на Габровския районен съд и производството е прекратено.

С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Л. Г. П. срещу С. И. П. и наследниците на починалия М. С. М. - П. А. М., И. М. Х. и С. М. Д., искове за обявяване нищожността на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт № *** г., на основание чл. 26, ал. 2 пр. 5 ЗЗД, както и за обявяване недействителността му на основание чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Със същото решение e призната за установена неистинността на декларация, подписана от М. С. М., приложена на лист 11 от делото, на основание чл. 194, ал. 3 ГПК.

С определение № 52 от 24.01.18 г. настоящият съдебен състав е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: Налице ли е правен интерес за съпруг, неучастващ в сделка - дарение да атакува същата с твърдения за относителна симулация и увреждане на правната му сфера, като е счел, че е разрешен в противоречие с приложеното решение № 763 от 4.02.11 г. по гр. дело № 356/10 г. на III г. о. на ВКС., постановено по реда на чл. 290 ГПК.

В цитираното решение е посочено, че ако страна по възмезден договор за придобиване на недвижим имот е само единия съпруг, другият следва положението му/ материалноправно и процесуално- вкл. при доказване на симулацията/. Изключение от това е налице, когато сделката е насочена срещу неучастващия в нея съпруг, като намалява имуществото му - тогава той има положението на трето лице и може да използва всички доказателства при доказване на симулацията.

С обжалваното решение въззивният съд е приел от фактическа страна, че с нот. акт № * г. М. М. е дарил на С. И. П. собствения си недвижим имот, находящ се в [населено място], общ. Г., представляващ У. VII-105 в кв. 9 по плана на селото, заедно с двуетажна паянтова жилищна сграда, лятна кухня и плевня, както и е учредил право на ползване върху имота на Л. Г. П. докато е жив, безвъзмездно. По делото била представена декларация от М. М., с която последният декларира, че във връзка с дарението на процесния имот е получил сумата 8 000 лв. От назначената графологична експертиза в първоинстанционното производство било установено, че подписът за "декларатор" не е положен от М. Установено е, че с декларация по чл. 26 СК от 9.12.10 г. Л. П. е дал съгласие съпругата му С. П. да продаде единственото им семейно жилище, описано в нот. акт № г. С нот. акт № *** г. С. П. е продала * от процесния недвижим имот на И. Л. А., а с нот. акт № *** г. му е продала и останалата 1/2 ид. ч. от имота. С решение № 72 от 18.03.16 г. по гр. дело № 407/15 г. на РС-Бяла бракът между Л. П. и С. П. е прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпругата. Със същото решение е предоставено ползването на семейното жилище на ответницата С. П. по искане на ищеца Л. П.

При тези данни по делото въззивният съд е приел, че предявените искове за прогласяване на недействителност на симулативната сделка и прогласяване на прикритото съглашение за действително, са недопустими поради липсата на правен интерес за ищеца. Изложени са съображения, че той няма да придобие вещни права върху процесния имот, тъй като с негово съгласие е продаден от ответницата, а същевременно не е лишен от учреденото му с нот. акт № ** г. пожизнено право на ползване върху имота. Учреденото право на ползване следва имота и същото не е накърнено с разпоредителните сделки, извършени от ответницата, след като ищецът не се е отказал изрично от него.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния и процесуалния закон, и необоснованост. Касаторът поддържа, че атакуваната сделка е увреждаща спрямо него, което обосновава правния му интерес от предявяване на исковете.

Ответницата по жалбата Т. Н. Х. моли да бъде оставено в сила въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид данните по делото и касационните оплаквания, приема следното:

Касационната жалба е основателна.

Правният интерес от търсената с иска защита е процесуална предпоставка за допустимост, за която съдът следи служебно. С оглед отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, неправилен е изводът на въззивния съд, че за ищеца липсва правен интерес от предявяване на исковете. Правният му интерес произтича от твърдението му за привидност на сделката дарение, сключена по време на брака му с ответницата и че тази сделка го уврежда като трето неучастващо в нея лице. При успешното провеждане на иска за разкриване на относителната симулация на сделката, макар и тя да е непротивопоставима на третото лице, закупило имота от ответницата, ищецът би имал облигационно вземане към бившата си съпруга в качеството си на съсобственик. Доколко данните по делото установяват твърдяната симулация, този въпрос е относим към основателността на иска, а не към допустимостта му.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че следва да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на Габровския окръжен съд за разглеждане на спора по същество.

Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IV г. о.