Решение № 3574 от 18.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 598/2010 г.

Решение № 3574 от 18.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 598/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба подадена от Румен Петков Стоянов срещу решение № 14169 от 25.11.2009 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд - трето отделение по адм. д. № 7443/2009 г. С касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушения на материалния закон, необосновано и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение по същество на спора, с което да бъде отменена оспорената заповед за уволнение. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител юрк. Цонева излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по оспорване на заповед № К-1133 от 9.03.2009 г., с която министърът на вътрешните работи на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратил служебното правоотношение с жалбоподателя, поради придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Съдът е потвърдил като законосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този правен извод, решаващият съд е приел, че заповедта е издадена от компетентния според чл. 246, т. 1 ЗМВР орган, в изискуемата от закона форма и съдържа реквизитите по чл. 269 ППЗМВР. По доводите за несъответствие на оспорената заповед с материалния закон, съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (нова - ДВ, бр. 69 от 5.08.2008 г.) ЗМВР, посочена като правно основание за издаване на обжалваната заповед, служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 КСО - по инициатива на органа по назначаването. От значение за съответствието на заповедта с материалния закон е наличието на изискуемите предпоставки по чл. 69 от КСО - осигурителен стаж, от който 2/3 като служител в МВР. Съобразно представена по делото справка, жалбоподателят има 27 години, 7 месеца и 16 дни осигурителен стаж, от който 25 г., 7 м. и 16 дни в МВР. При това положение, съдът е приел, че заповедта съответства на приложимия материален закон, който изисква като единствено условие за прекратяване на служебно правоотношение на държавен служител на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 ЗМВР, наличието на стаж по смисъла на чл. 69, ал. 2 КСО, без оглед на възрастта на служителя. Съдът е приел, че не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила като не е изготвено предложение за уволнение от органа по назначаването, тъй като Правилникът за прилагане на ЗМВР регламентира една правна възможност, която не е задължителна за органа по назначаване. По тези доводи съдът е отхвърлил оспорването. Обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. За да потвърди оспорената заповед за уволнение, тричленният състав е съобразил единствено наличието осигурителен стаж по чл. 69 от КСО. В тази връзка е преценявал представена по делото справка, в която е отразено, че оспорващия има общ осигурителен стаж от 27 години, 7 месеца и 16 дни, от който 25 г., 7 м. и 16 дни в МВР. Само при преценка на тези доказателства, съдът е потвърдил оспорената заповед. Този факт всъщност не е бил оспорван от жалбоподателя. С жалбата са изложени доводи за несъобразяване на оспорената заповед с материалния закон, поради факта, че е налице несъответствие между длъжността от която е уволнен жалбоподателя и тази за която има представен акт за встъпване в длъжност. Във връзка с този довод за незаконосъобразност на оспорената заповед, с молба от 9.11.2009 г. е поискано да бъдат представени доказателства. Тази молба е оставена без уважение, без да са изложение мотиви относно това дали исканите доказателства са неотносими към спора или събирането им е недопустимо. Едно от исканите писмени доказателства е заповед № Iз-219 от 13.02.2009 г., с която е утвърден класификатор на длъжностите в МВР. Съгласно § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗМВР, служебните правоотношения със заварените на служба държавни служители не се прекратяват, а се преобразуват, считано от датата на влизане в сила на закона - обн. ДВ, бр. 17 от 24.02.2006 г., като държавните служители се назначават на длъжностите, които заемат към момента на преобразуване на правоотношенията. С оглед на тази предвидена възможност за преобразуване на служебните правоотношения със служителите на МВР, решаващият тричленен състав е следвало да изясни въпроса дали длъжността, от която е уволнен служителя на МВР е съответна на длъжността, която е заемал преди структурните промени в Министерството на вътрешните работи. В случая такъв извод при събраните доказателства не може да бъде направен. Съобразно представените по делото писмени доказателства Румен Петков е бил назначен на длъжност началник на група "Оперативен дежурен център", комендант към Главна дирекция "Жандармерия" при Генерална дирекция "Полиция" на Национална служба "Полиция" МВР. С оспорената заповед е прекратено служебното му правоотношение от длъжност началник на група в МВР. Поради отказа на съда да допусне събиране на доказателства, относими към довод за незаконосъобразност на оспорената заповед, делото е неизяснено от фактическа страна. По този довод липсва и произнасяне на съда. Фактите, установими с посочените писмени доказателства в молбата от 9.11.2009 г., са правно значими за законосъобразността на оспорения административен акт, поради което неустановяването им съставлява съществено нарушение на процесуалните правила на чл. 235, ал. 4 във връзка с ал. 2 ГПК и чл. 144 АПК, а касационното оплакване в тази насока е основателно. С оглед на тези доводи, настоящият състав счете, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховния административен съд. При новото разглеждане на делото следва да бъдат допуснати писмените доказателства, установяващи преобразуването на служебното правоотношение на жалбоподателя, респ. съответствието между последната длъжност, на която е бил назначен с длъжността от която е освободен. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - петчленен състав на първа колегия,