Решение № 74 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4022/2015 г.

Решение № 74 от 5.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4022/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на община Пазарджик против решение № 118 от 24.02.2015 г., постановено по адм. д. № 14 от 2014 г. на Административен съд - Пазарджик в частта му с която общината е осъдена да заплати на В. С. С. от гр. Пазарджик сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 4.12.2014 г. до окончателното й изплащане. Подадена е и касационна жалба от В. С. С. от гр. Пазарджик против същото решение в частта му с която искът му за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди до предявения размер от 10000 лв. над уважената част от 3000 лв., е отхвърлен. В двете касационни жалби се развиват доводи за неправилност на решението в обжалваните части, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. Разгледана по същество касационната жалба на Община Пазарджик е основателна, а касационната жалба на В. С. С. е неоснователна. За да уважи предявения иск на В. С. С. против община Пазарджик за присъждане на обезщетение за понесени неимуществени вреди от нищожен административен акт - Решение решение № 237/25.11.2013 г. на Общински съвет гр. Пазарджик, с което е избран метод за приватизация, приет е анализ на правното състояние, информационен меморандум и приватизационна оценка за общински нежилищен имот и е дадено съгласие недвижимият имот да се продаде чрез провеждане на публичен търг с явно наддаване, както и са определени условията и реда за провеждане на търга, съдът е приел, че са налице условията за обезщетяване, посочени в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Приел е, че от обявеното за нищожно решение на общинския съвет твърдените в исковата молба вреди за ищеца са били доказани. За този правен извод съдът се е обосновал с доказателствата, ангажирани от ищеца, а именно показанията на св. Т. и св. С. Посочил е, че свидетелите установяват, че години наред - още от 1996 г. ищецът води непрестанни съдебни дела с цел да закупи офис в сградата, находяща се на ул. "Хан Крум" № 1. Въпреки влязлото в сила съдебно решение, с което се признават приватизационните му права по отношение на този офис, общинският съвет обявил за продажба целия имот, ведно със сградата в него и финализирал сделката, като имотът бил продаден на търговско дружество. След приемане на решението на общинския съвет от 25.11.2013 г., ищецът преживял негативни емоции - гняв, възмущение, напрежение, разочарование, чувство на несигурност, нервност. Това довело до понижаване на жизнения му тонус и е оказало влияние върху цялостното му емоционално състояние, станал сприхав, нервен и избухлив. Нищожният акт се е отразил негативно на съня му, който се разстроил трайно, като в резултат на това се е понижила работоспособността му. Така постановеното решение е необосновано и е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Съдът е основал съдебния си акт единствено на гласните доказателства - показанията на разпитаните по делото свидетели, но не е извършил преценка в мотивите в каква степен следва да даде вяра на същите предвид близките отношения между първия свидетел и ищеца, както и това че същият се намира в подобни правоотношения вкл. и спорни с общината и съпружеските отношения между втората свидетелка и ищеца. Това обстоятелство е в особена степен необходимо за доказване на основателността на претенцията, предвид липсата на писмени доказателства - медицински документи или експертиза, които да потвърдят твърдените от свидетелите факти. Необосновани са и правните изводи относно размера на определеното от съда обезщетение. Съдът правилно е посочил, че следва определи обезщетението по справедливост при приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД, но не е посочил какви обстоятелства е взел в предвид при определяне на размера на обезщетението. Изложеното сочи, че съдебният акт е постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело до необоснован правен извод да доказаност на претенцията по основание и до размер на 3000 лв. Съдебното решение следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Водим от горното, Върховният административен съд