Решение № 6235 от 10.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1430/2025 г.

Производството е по чл.208 и л. от Административнопроцесуалния кодекс Делото е образувано по жалба на С. А. Ш., [ЛНЧ], гражданин на Сирия, със съдебен адрес : гр. Пловдив, [улица],ет.[номер], адв. Д. Димова, срещу Решение25/03.01.2025г.,постановено по адм.д.1342/2024г. по описа на Административен съд- Хасково. Касаторът моли съда да отмени Решение 25/03.01.2025 г., постановено по адм.д. 1342/ 2024г. по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена жалбата му против решение 11943/15.11.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет - като неправилно и незаконосъобразно поради постановяването му в противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Оспорва се като необоснован и неправилен изводът на първоинстанциония административен съд, че е правилен и законосъобразен изводът на административния орган за липсата на материално-правните предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на С. А. Ш. и че няма основание да се приеме, че в страната по произход на жалбоподателя-Сирия са настъпили преследвания на лица, въпреки че има въоръжен конфликт. Изтъква се, че съдът се е позовал само на справки, дадени от самия ответник, което противоречи на методологията на Европейската служба за подпомагане в областта на убежището към ЕК, изискваща цялостен подход при преценката на основанията за предоставяне на статут. Намира, че административният орган е нарушил правилото, че оценката на фактите и обстоятелствата от бежанската история на кандидата следва да се извърши съобразно чл.4 от Директива 2011/ 95/ЕС и чл.75, ал.2 от ЗУБ, както и че съдът не е разгледал личните обстоятелства на лицето към общите условия и ситуация в Сирия, като по този начин не е установил допуснатите процесуални нарушения от административния орган, довели от своя страна до нарушения на съдопроизводствените правила. За касатора са неправилни изводите на административния орган, че С. А. Ш. е напуснал страната си по икономически съображения, тъй като чужденецът ясно е заявил страха си от войната, като е заявил в съдебно заседание, че е работил на много хубава позиция и е нямал нужда да напуска, нямал е нужда дори да започва работа в Европа, защото е добре осигурен. Акцентира върху факт, че чужденецът е заявил, че в Сирия това е власт на терористи. Оръжието на този режим в момента е навсякъде по уличите, в цивилни ръце , но че този факт не е взет предвид от Административен съд Хасково. Сочи, че за получаване на статут на бежанец следва да са изпълнени предпоставките на чл.8 от ЗУБ, както и че чл.8, ал.6 от ЗУБ регламентира, че опасенията от преследване може да се основават на събития, настъпили и след като чужденецът е напуснал държавата си по произход или на дейност, извършена от него след отпътуването му, особено ако се установи, че тази дейност представлява израз или продължение на убежденията или ориентацията, изразявани в държавата по произход, освен когато тя е извършена единствено с цел чужденецът да получи международна закрила по този закон. Подчертава, че съществено значение за предоставяне на статут на бежанец, съгласно ЗУБ и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, е съществуването на основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група. Изтъква, че преценката следва да е конкретна и съобразена с фактите, изложени в бежанската история и че задължение на търсещия, убежище е да представи необходимите елементи за оценка истинността на изброените факти и обстоятелства, като в случая такива елементи са предоставени от жалбоподателя с твърденията му за страх от войната и новия терористичен режим в Сирия. В касационната жалба се посочва, че Директива 2011/95/ЕС разпорежда да се предоставя закрила не само на лица, които действително са били преследвани, но и на лица, които са изложени на опасност от преследване, както и че регламентацията в директивата отразява разбирането, че заплахата от преследване може да е достатъчна, за да е налице нужда от закрила и следователно не е необходимо дадено лице да е било преследвано преди да подаде молба за международна закрила, а може да се опасява от преследване в бъдеще . С. Ш. счита, че липсата на подобно осъждане на изложените в молбата за закрила опасения за преследване и арест и необходимостта от обсъждане на бежанската история в светлината на актуалната ситуация в страната по произход-Сирия налагат отмяна на решението на административния съд, който съд не е взел предвид установената съдебна практика на Съда на ЕС относно понятията основателни опасения , преследване и неправилно е приложил закона . Касаторът не е съгласен с решението на съда и в частта му, че дори към настоящия момент да се приемело съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице, то това не било достатъчна предпоставка, за да се предостави хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Изтъква, че в множество решение на ЕСПЧ се посочва, че отправната точка при разглеждане на исканията за убежище/ международна закрила следва да бъде Женевската конвенция от 1951г. и Протоколът към нея от 1967г., които понастоящем в голяма степен са включени в правото на ЕС посредством Квалификационната директива 2011/95/ЕС. Аргументира се, че принципът забрана за връщане /non refonlement/ е главното основание на закрилата на бежанците. Намира, че по отношение на предпоставките да се предостави хуманитарен статут съгласно чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - бежанската история подлежи на изследване с оглед Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело С-465/07 по тълкуването и прилагането на чл.15,б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно преценката за силата на степента на безогледно насилие и че в случая административният орган правилно е приел, че има несигурност и инциденти в област Дейр Алзор като цитира данни с броя на убитите цивилни през годините, но въпреки това съдът не е уважил жалбата за предоставяне на хуманитарен статут, което е неправилно. Навеждат се доводи,че завръщането на жалбоподателя в Сирия не е подходящо за него с оглед физическата му безопасност, както и че той е бил принуден да напусне и да остане извън Сирия именно поради реалната опасност от тежки посегателства във време на въоръжен конфликт. Аргументира се, че според нормите на международното право Сирия е окупирана държава, както и страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване/военната намеса в Сирия от страна на Израел след оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Башар Асад, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Конвенцията от 1951 година, както и че установената ситуация на вътрешен въоръжен конфликт в Сирия сочи за приложимостта на разрешенията, дадени в решение С-465/2007г. на СЕС по тълкуването на чл.15, б. в от Директива 2004/1983/ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Счита, че горното обуславя най-малкото предоставяне на международна закрила чрез хуманитарен статут.С тези доводи С. А. Ш. иска от съда да отмени решението на Административен съд- Хасково - като неправилно, със законните последици от това . В хода на съдебното производство пред касационната инстанция касаторът поддържа жалбата си по развитите в нея доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение и моли съда да уважи жалбата му, с произтичащите от това правни последици. Ответникът Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Хичовски, оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на АС Хасково - като правилно, валидно и законосъобразно-да бъде потвърдено. Сочи, че съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила и правилно е приложил материалния закон. Върховна касационна прокуратура, представлявана от прокурор Таралански, взема мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди- като правилно - решението да Административен съд Хасково и остави без уважение - като неоснователна -подадената касационна жалба . Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, като обсъди доводите на страните, прецени събраните доказателства, приема за установено следното : Предмет на обжалване е Решение 25/03.01.2025 г.,постановено по адм.д.1342/2024г. по описа на Административен съд- Хасково, с което съдът е отхвърлил жалбата на С. А. Ш. против Решение11943/15.11.2024г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет. С оспореното пред Административен съд Хасково Решение11943/15.11.2024г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави на С. А. Ш., гражданин на Сирия, статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл.75, ал. 1, т.2 и т.4 от ЗУБ. Анализирайки събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът е приел, че оспореното решение изхожда от компетентен орган Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1 от ЗУБ, че обжалваният административен акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК, както и че в хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът се е аргументирал, че предпоставките, които следва да бъдат осъществени, за да бъде предоставен статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Посочил, че в нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са предвидени условията,при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България, а именно - освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна с основателно опасение от преследване, а от друга страна това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Административен съд Хасково се е мотивирал, че наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход. Съобразявайки се с тази правна регламентация, както и със събраните доказателства съдът е приел, че в настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут, тъй като от оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съдът е изтъкнал, че съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според чл.8, ал.5 от ЗУБ действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация, но че твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Административен съд Хасково е приел, че изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване, доколкото жалбоподателят не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход Сирия, както и че С. Ш. не твърди да е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие. Не е спорно и че жалбоподателят не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в Сирия . Първоинстанционният съд е извършил внимателен анализ на събраните доказателство във връзка със заявения страх от вземане в запас като основателна причина жалбоподателят да поиска предоставяне на статут на бежанец и е счел, че няма данни да са били извършвани целенасочени действия от страна на редовната сирийска или друга армия, от което да се заключи, че търсещият закрила е бил подложен на преследване, за да бъде принуден да воюва, както и че липсват и доказателства в тази насока, включително и такива за провеждана към момента мащабна и всеобхватна военна мобилизация на територията на Сирия. Съдът е изтъкнал, че събраните доказателства обосновават извод за правилност и законосъобразност на извода на административния орган за липсата на материално-правни предпоставки в процесната фактическа хипотеза за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на С. А. Ш.. В изпълнение на задълженията си за извършване преценка дали не са налице основания за приложение но разпоредбата на чл.8 от ЗУБ по отношение на оспорващия към датата на постановяване на съдебния акт, Административен съд-Хасково, базирайки се на информацията от общодостъпни източници за общото положение в страната след оттеглянето /свалянето/ от власт на президента Башар Асад, поради настъплението на бунтовнически групировки в последните седмици и поемането от тях на контрола в редица големи градове в страната, включително и в столицата, е приел, че настъпилите нови обстоятелства не водят до такава промяната в обществено политическия живот в Сирия, която да рефлектира негативно върху гражданите ѝ по смисъла на чл.8 от ЗУБ. Намерил е , че към настоящия момент няма основания да се приеме, че в страната по произход на жалбоподателя са настъпили преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Административен съд Хасково се е аргументирал, че информацията от различни информационни източници не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в Сирия да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца. Съдът е счел, че не са налице и законовите предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, тъй като в случая от С. А. Ш. не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Административен съд Хасково е подчертал, че в жалбата няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ, а и в хода на съдебното производство не се представят доказателства за наличие на такива обстоятелства, които изискват приложението на посочени правни норми. Намерил е за правилна преценката на административният орган относно материално-правните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Обсъдил е наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт в съответствие с изискванията на член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съдът е изтъкнал, че съгласно Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква д от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Изтъкнал е, че понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение. Административен съд Хасково се е мотивирал, че посочените хипотези от решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред интервюиращ орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на държава обстановката е на ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в Сирия, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Съдът се е аргументирал, че административният орган правилно и обосновано е приел, че не следва да бъде приложена нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, доколкото липсват законовите предпоставки за това и конкретно не е установено спрямо кандидата да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на Сирия той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна на предоставяне на хуманитарен статут, както и че завръщането му в Субха, било законно, физически достъпно, релевантно и разумно, и там той можел да се адаптира отново в обществото. Акцентирано е на обстоятелството родителите му и трите му сестри са останали в Сирия, не са напуснали страната и продължават да живеят там. В обобщение, Административен съд - Хасково е счел, че преценявайки бежанската история на жалбоподателя, както и установеното от фактическа страна, въз основа на събраните доказателства, не са налице предпоставките по чл.9,ал.1,т.3 от ЗУБ и е отхвърлил жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Касационната инстанция споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, изложени в обжалваното решение. От страна на първоинстанционния съд не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и правилно е приложен материалния закон. Съдът задълбочено е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на подадената от С. А. Ш. жалба, и е достигнал до обосновани изводи за неналичие на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и за законосъобразност на решението на Председателя на Държавната агенция на бежанците за отказ да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут на поискалия закрила чужденец. Опровергани от мотивите на обжалвания съдебен акт са твърденията на касатора, че решението на Административен съд Хасково е неправилно, тъй като първоинстанционният съд се е позовал само на справки издадени от самия ответник, което противоречи на методологията на Европейската служба за подпомагане в областта на убежището. Съдът аргументирано и задълбочено е анализирал цялата информация, установяваща актуалната обстановка в страната по произход на жалбоподателя, както на база предоставените от ответника справки, така и от общодостъпни източници и в резултат на този анализ е направил обоснован и правилен извод за липсата на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя. Несъстоятелни са и твърденията на С. А. Ш.,че административният орган е нарушил правилото, че оценката на фактите и обстоятелствата от бежанската история на кандидата следва да се извърши съобразно чл.4 от Директива 2011/95/ЕС и чл.75,ал.2 от ЗУБ, както и че съдът не е разгледал личните обстоятелства за лицето съотнасяйки ги съм общите условия и ситуацията в Сирия и по този начин не е установил допуснатите процесуални нарушения на административния орган, довели от своя страна до нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът внимателно и задълбочено е преценил личната бежанска история на жалбоподателя и обосновано е приел, че по отношение на молителя не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл.8,ал.1 от ЗУБ, доколкото изнесените от С. А. Ш. факти в бежанската му история не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата му по произход. В проведеното интервю чужденецът е заявил, че е напуснал свободно Сирия, че по отношение на него не са били отправяни лични заплахи от субекти на преследване по смисъла на закона, не е бил арестуван, съден или осъждан, не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неправилност на съдебното решение поради едностранчиво и неправилно ценене на цялата налична информация за ситуацията в Сирия, довело от своя страна и до постановяване на решението в противоречие с материалния закон, доколкото актуалното положение в Сирия налагало извод за наличие на основания за предоставяне поне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗУБ транспонира съдържанието на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС на ЕП и на Съвета от 13 декември 2011 г. С изключение на позоваването на държавата на произход на молителя, член 15, буква б) от Директива 2011/95 съответства по същество на член 3 от ЕКПЧ, който е част от общите принципи на правото на Съюза и се съдържа като самостоятелен принцип в член 19, параграф 2 от Хартата на ЕС. Съгласно установената съдебна практика на Съда на ЕС, съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно тълкуването на ЕКПЧ следва да се взема предвид при тълкуването на обхвата на член 15, буква б) в общностния правов ред. Съдебната практика дава насоки относно тълкуването на термините "изтезания" и "нечовешко или унизително отношение или наказание". Предвид гореизложеното, когато се преценява необходимостта от предоставяне на субсидиарна закрила следва да се изхожда от това налице ли са субекти на тежки посегателства, които биха могли да причинят съответното отношение, наказание или изтезание в страната на произход по отношение на конкретния кандидат за закрила. Текстът на чл. 3 от ЕКПЧ е относим при преценката на наличието на основания за забрана за връщане. В конкретния случай жалбоподателят не навежда фактически твърдения, от които да се направи извод за наличие на реална опасност за него от смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в страната на произход. Ето защо касационната инстания намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца и на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съгласно Решение на съда на ЕС / голям състав / от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи. Значението на понятието" въоръжен вътрешен конфликт" е пояснено в цитираното по-горе решение на СЕС по дело С- 465/07 и доразвито / доразширено относно субектите, участващи в този конфликт/ в Решение на СЕС от 30 януари 2014 г. по дело C-285/12. Съгласно т. 35 от последното цитирано решение на СЕС разпоредбата на член 15, буква в) от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че съществуването на въоръжен вътрешен конфликт трябва да бъде признато, когато редовните въоръжени сили на дадена държава се сблъскват с една или повече въоръжени групи или когато се сблъскват две или повече въоръжени групи, без да е необходимо този конфликт да може да бъде квалифициран като "въоръжен конфликт, който няма международен характер" по смисъла на международното хуманитарно право и без интензитетът на въоръжените сблъсъци, равнището на организираност на наличните въоръжени сили или продължителността на конфликта да бъдат предмет на преценка, отделна от тази за степента на насилие, съществуващо на въпросната територия. Горното разрешение следва да се тълкува във взаимовръзка с втория абзац от Решението на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07, съгласно който съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт / бил той международен или вътрешен /безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти или от юрисдикциите на държава - членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Всичко гореизложено налага извода, че съществуването на въоръжен конфликт е необходимо, но не достатъчно условие за привеждане в действие на разпоредбата чл. 15, б. в) от Директива 2011/95, съответно за приложение на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Освен евентуалното наличие на вътрешен въоръжен конфликт, е необходимо да са достигнати толкова високи нива на безогледно насилие в резултат на този въоръжен конфликт, че самото връщане на чужденеца в територията на конфликта в качеството му цивилно лице да съставлява реална опасност за живота или личността му. В компетентност на административния орган и/или съда е предоставена преценката както за степента на безогледно насилие в резултат на въоръжения конфликт, на база последните актуални данни за обществено-политическата обстановка в държавата по произход, така и преценката за наличието на реални и потвърдени основания да се смята, че са налице тежки заплахи срещу живота или личността на върнатото там цивилно лице. В конкретния случай не е налице кумулативното наличие на всички, изброени по-горе предпоставки за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Въз основа на последните данни за обстановката в Сирия, включително и справката, представена от административния орган в касационната инстанция, се налага извод за значително успокояване на обществено-политическата ситуация и липса на международен или вътрешен въоръжен конфликт. Дори да се приеме, че такъв вътрешен въоръжен конфликт все още е налице, не се установява такова високо ниво на безогледно насилие, което да води до съществуването на сериозни и потвърдени основания да се смята, че чужденецът, върнат в държавата му по произход в качеството му на цивилно лице, поради самият факт на присъствието си там, би бил изложен на тежки заплахи за живота или личността му.Обосновано съдът е приел, че не може да се направи извод, че е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Съобразно установеното нормализиране на ситуацията в страната по произход на жалбоподателя, както и при недоказаност наличието на предпоставките, регламентирани в закона, за предоставяне на хуманитарен статут на С. А. Ш., правилно,обосновано и законосъобразно първоинстанционния съд е отхвърлил жалбата срещу Решение 11943/15.11.2024г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет . В заключение, настоящият касационен състав на Върховен административен съд , трето отделение намира, че правилно,обосновано и законосъобразно Административен съд Хасково е счел, че по отношение на жалбоподателя не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец , както и за предоставяне на хуманитарен статут. Като е приел решението на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение