Решение № 12445 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6338/2016 г.

Решение № 12445 от 17.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6338/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Й. З., понастоящем изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора в гр. П., срещу Решение № 68/1.04.2016 г., постановено по адм. дело № 323/2015 г. по описа на Административен съд С. З., като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Обжалва и в частта за разноските. Претендира отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважи предявения иск изцяло. Допълнителни аргументи в подкрепа на касационната жалба са развити в депозираната писмена защита на пълномощника на касатора адв. Канева. Претендират се разноски. О. Г. дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/ в депозирания писмен отговор чрез юрисконсулт Стоянова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Допълнително в писмените бележки на юрк. Николова са развити доводи за правилността на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С. З. се е развило по исковата молба на Здравчев против ГД "ИН" С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предявил иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от твърдяно незаконосъобразно бездействие на директора на Медицински център към Затвора- С. З., изразяващо се в неоказване на медицинска помощ чрез насочване за преглед от медицински специалист по очни болести и неоказано адекватно медицинско лечение, довело до влошаване на здравословното му състояние. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявения от Здравчев иск за причинени неимуществени вреди като. неоснователен. За да постанови този резултат съдът е приел, че не е установено по делото твърдяното бездействие на администрацията на ответника, като предпоставка, основаваща претенцията за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови обжалвания резултат, съдът е приел за установено от фактическа страна, че ищецът при извършения по график в Медицинския център към затвора- Ст. Загора преглед и констатирани замъглявания на дясното око през м. януари 2015 г., с издаденото му направление бл. МЗ 119 е бил насочен за преглед към очен кабинет в МБАЛ- С. З.. От приложената медицинска документация ( издаденото медицинско направление от МЦ към Затвора- С. З.) на ищеца е проведен консултативен преглед с лекар. При липсата на предписано от лекар офталмолог лечение и/или извършване на допълнителни медицински изследвания, то няма как и медицинските специалисти в МЦ- към затвора- С. З. да проведат такова лечение. Съгласно чл. 1 от ЗОДОВ елементите на фактическия състав на отговорността се състоят от вреда /имуществена или неимуществена/, която да е причинена пряко и непосредствено от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административния орган или длъжностно лице и вредата да е настъпила при и по повод извършване на административна дейност. Обсъждайки задълбочено наличието на трите елемента, на отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ, съдът правилно е приел, че липсва бездействие на административния орган или длъжностно лице. Медицинското обслужване на лишените от свобода се регулира от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Правилни са изводите, че по делото не е установено да е налице някое от основанията по чл. 135 от ЗИНЗС, което да води до задължение за изпращане на ищеца в болнично заведение извън медицинския център или Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода - гр. С. Загора, а и такава не е била предписана или препоръчана от лекаря. Основателността на иска така както е предявен, следва да се опира на установяване наличието на обстоятелства, изискващи нормативно определено задължение за действие. В конкретния случай не се представят доказателства за наличие на обстоятелствата, визирани в хипотезата на нормата на чл. 135, ал. 1 от ЗИНЗС, които да обусловят задължение за действия спрямо ищеца, изразяващи се в издаване на заповед за преместване за лечението извън медицинските центрове на местата за лишаване от свобода. В случай, че началникът на Затвора - С. З. не беше издал заповед за извеждане на Здравчев до външно лечебно заведение при налично предложение от директора на МЦ на Затвора - С. З. (по реда на чл. 8, чл. 56, чл. 60 от Наредбата), биха били налице основания за ангажиране отговорността на ответника в настоящият казус. П. тази фактическа установеност съдът е направил обоснован извод, че ищцовата претенция не е доказана по основание. Липсва установено бездействие от страна на администрацията при Затвора - С. З. да осигури адекватна медицинска помощ на лишен от свобода, който не може да си я осигури сам. Напротив установено е многократно посещение при лекар специалист който е провел лечение. Нормативния акт, който урежда медицинското обслужване на лишените от свобода е Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода. Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Медицинското обслужване се осъществява от медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, които са част от националната система за здравеопазване и медицинска помощ. В медицинските центрове към затворите затворническите общежития и поправителните домове се осъществява дентална помощ, спешна медицинска помощ, първична медицинска помощ, специализирана извънболнична помощ, както и профилактика за укрепване и поддържане на физическото и психическото здраве на лишените от свобода лица. Изпращането на лишени от свобода за лечение на други места се осъществява по препоръка и предписание на лекуващите лекари. Анализът на посочената нормативна уредба сочи, че нормативно установеното задължение на администрацията в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на физическото и психичното здраве на лицата изтърпяващи това наказание. В конкретния случай тези изисквания са били осъществени - на ищеца е осигуряваната възможност за посещение в МЦ и провеждане на лечение под лекарско наблюдение. Налице е разлика между дължимата се административна дейност по материално-битово осигуряване, оборудване с медицинска техника, снабдяването с лекарства и др., които се организират от ГД "ИН" и медицинската такава - профилактична, диагностична, лечебна и др., като качеството на последната следва да се основава на медицински стандарти и добра медицинска практика. Администрацията не може да отговаря за начина, по който е лекуван ищеца. Това следва от разпоредбите на чл. 3 и 4 от Правилника за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на правосъдието, приет с ПМС № 159 от 17.07.2003 г., както и тези на чл. 3 и 4 и 5 от Наредба № 2/2010 г. По делото не е доказано неосъществяване на административна дейност, следствие на която да са твърдяните за причинени вреди, при което не е налице първата законова предпоставка за уважаване на предявения иск, както правилно е прието и в обжалваното решение. Съгласно посоченото по-горе в мотивите, основаването на претърпените вреди, като произтичащи от неправилно, неадекватно лечение на налични заболявания не основава отговорността на ответника ГД "ИН" по реда на ЗОДОВ, тъй като не касае дължима и неосъществена административна дейност, а качеството на извършената медицинска помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Според правната теория административната дейност е синоним на изпълнителната, тя е властническа дейност, подзаконова и има за цел изпълнението и реализирането на закона. В тази връзка правилен е извода на първоинстанционния съд, че в случая ищецът, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки, което обуславя основателността на предявения иск - не е установено по безспорен начин твърдяното незаконосъобразно бездействие на административен орган. Обосновани са изводите изложени в решението, че ищецът не се е справил с доказателствена тежест. В решението е посочено въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. Въз основа на установената фактическа обстановка е изведен и правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, които обуславят присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по приложимия закон. За квалифицирането на едно административно бездействие като незаконосъобразно такова, е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение от страна на административен орган или длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт. В частта, с която ищецът е осъден да заплати на ГДИН юрисконсултско възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска решението е неправилно и следва да се отмени. Съдът е постановил решението си в частта за разноските в нарушение на нормата на чл. 10, ал. 2, предл. първо ЗОДОВ - разпоредба, която и специална по отношение на чл. 78, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 10, ал. 2, предл. първо ЗОДОВ, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е. разноските, направени по процесуалните действия, които страната е искала да бъдат извършени. По аргумент от горните текстове на ГПК и нормата на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно - при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца и разноски за производство, както и заплатена от него държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв съразмерно с уважената част от иска. Ето защо като е осъдил ищаца да заплати възнаграждение за юрисконсулт съдът е постановил в тази част неправилно решение, което следва да се отмени. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение