Решение № 6046 от 27.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8948/2011 г.

Решение № 6046 от 27.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8948/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Валентин Николов Димитров, жив. в гр. Русе, срещу решение № 1237/25.05.2011 г. по ахд № 3798/2010 г. на Административен съд град Варна, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 181002013/24.08.2010 г. на орган по приходите на ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 831/03.11.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП, с който са му определени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. в размер на 5058,01 лв. и лихва в размер на 737,88 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, иска отмяната му, отмяна на РА. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Варна, при ЦУ на НАП не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Основното възражение на касатора се свежда до представената запис на заповед в хода на съдебното производство от дата 4.08.2008 г., в която е отбелязано, че сумата от 50 000 лева му е предоставена в заем от лицето Румен Георгиев. Документа е нотариално заверен и следователно обстоятелствата в него са достоверни. Не следва той да носи отговорността за предоставените му средства в заем, нито пък да установява техния произход. За да постанови обжалваното решение, административният съд е изложил мотиви, че са били налице предпоставките за облагане на лицето реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на недекларирания доход по чл. 35, т. 3 и т. 6 от ЗДДФЛ. Съдът е изложил доводи, че правилно данъчните органи не са отчели при формиране на данъчната основа представената от ревизираното лице запис на заповед за сумата от 50 000 лева, тъй като няма данни по отношение на наличните средства с които заемодателят е разполагал за да може да предостави заема. Не става ясно и дали тази сума е представената от лицето в хода на ревизионното производство пред решаващия орган. При формирането на данъчната основа правилно са отчетени разходите за живот за календарната година по данни на НСИ за едно лице и стойностите на закупените и продадени имоти по нотариални актове. Направените оплаквания са неоснователни Изводите на първоинстанционния съд са правилни и обосновани. Безспорно е установено по делото, че на 14.03.2008 г. ревизираното лице е внесло по банковата си сметка сумата от 40 000евро /78 233 лева/. На същата дата е продал недвижим имот за сумата от 27 653,10 лева, като за тази сума органът по приходите е приел, че те са част от сумата, внесена по сметката. За изясняване произхода на внесените средства е извършена проверка на лицето Йордан Петров при която е установено, че лицето е получило в заем от жалбоподателя сумата от 50000 лева, за която е учредил в негова полза ипотека на собствения си апартамент. Сумата е получена от него на 21.03.2008 г. без да бъде оформена документално. На 24.04.2008 г. е върнал на Димитров 55 000 лева, като отново не са подписани никакви документи. В тази сума е била включена и уговорената лихва от 5000 лева. Органът по приходите е приел, че част от получените пари от върнатия заем са внесени по разплащателната сметка на ревизираното лице. Не било спорно между страните и посочените в баланса разходи на лицето. Не се е спорило и че няма подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ с която да декларира придобити през 2008 г. доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа. Спорът е бил формиран по въпроса, разполагал ли е ревизирания с налични средства към 1.01.2008 г. и получил ли е в заем парични средства през календарната 2008 г. Лицето е твърдяло, че сумата от 50000 лева му е предоставена в заем от Румен Георгиев, който заем е оформен чрез запис на заповед от 4.02.2008 г., нотариално заверен. Правилна е преценката на съда, че нотариалната заверка на подписа на този документ не удостоверява, че сумата е реално предадена пред нотариус, а удостоверява факта, че лицето се е задължило да изплати сумата при предявяване на записаната заповед на падежа. Не са представени никакви доказателства, че лицето Румен Георгиев е разполагал с тези налични средства за да ги предостави в заем. Няма данни и сумата да му е била върната в края на 2010 г., когато е падежа на записаната заповед. В хода на ревизионното производство касатора е представил друга записна заповед с оглед доказване на сумата от 50000 лева, като е твърдял, че сумата му е пердоставена в заем от лицето Илия Илиев. Спрямо общия принцип за разпределяне на доказателствената тежест в процеса, според която всяка страна следва да докаже осъществяването на фактите от които черпи изгодни за себе си правни последици, в тежест на ревизирания е било да докаже, че внесената сума от 50000 лева в банкова сметка представлява доход от установен източник, а именно доходи от получен заем и че тези заемно средства са предоставени именно от лицето Румен Георгиев. Ето защо правилно административния съд е приел, че нито в хода на ревизионното производство, нито в хода на съдебното обжалване от жалбоподателя са представени безспорни доказателства за произхода на сумата от 50000 лева, които да оборят констатациите в РА. Правилно ревизиращия орган е приел, че лицето е реализирало облагаем доход от лихви. Правилно е определена и данъчната основа за определяне на данъка по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за д. п. от 1.01.2008 г. до 31.12.2008 г. в размер на недакларирания доход по чл. 35, т. 3 и т. 6 от ЗДДФЛ. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не могат да се присъдят претендираните разноски. Ответникът не е представляван в настоящето производство и не е претендирал разноски за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, осмо отделение