Решение № 837 от 9.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1872/2008 г.

Решение № 837 от 9.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1872/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов Производството е по § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК вр. чл. 218а, ал. 1, б. "а" и сл. от ГПК (от 1952 г.). Образувано е по касационна жалба на И. Ц. К. от гр. В., срещу решение от 18.02.2008 г. по въззивно гр. д. № 661/2007 г. на Смолянски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 10.10.2007 г. по гр. д. № 8/2007 г. на Девински районен съд, с което е изнесен на публична продан допуснатият до делба недвижим имот: двуетажна къща заедно с дворно място, участващо в УПИ по плана на с. Т., подробно индивидуализиран в решението. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон - неправилен е изводът, че не са налице предпоставките за уважаване на претенцията на жалбоподателката за поставяне в дял на имота на основание чл. 288, ал. 3 ГПК поради това, че е получила своите права от дарение от своя баща и не е живяла в процесния имот при откриване на наследството. Ответниците по жалбата - останалите четирима съделители не изразяват становище по жалбата. Настоящият състав намира, че наведените основания за неправилност не са осъществени: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че претенцията на жалбоподателката за поставяне в дял на процесния имот на основание чл. 288, ал. 3 ГПК е неоснователна, защото двуетажната жилищна сграда е неподеляема, но съделителката И. Ц. К. е получила своята част от делбения имот (1/5 ид. ч., равна на правата на останалите четирима съделители) по дарение от своя баща - за нея имотът не е наследствен и тя нито твърди, нито представя доказателства за това, че тя, която е с постоянно местоживеене в гр. В., е живяла в процесния имот към момента на откриване на наследството. Жалбата е неоснователна, защото въззивният съд правилно е приложил правилото на чл. 288, ал. 1 ГПК: решението по допускане на делбата е влязло в сила, с него са определени равни права на петимата съделители - по 1/5 ид. ч. от описания недвижим имот; претенция за поставяне дял на процесния имот е предявила единствено жалбоподателката и то в срок - в първото по делото съдебно заседание по извършване на делбата, правилно въззивният съд е квалифицирал претенцията по чл. 288, ал. 3 ГПК (отм.), обосновано и правилно е приел въз основа на неоспорено заключение на съдебно-техническа експертиза, че двуетажната жилищна сграда е неподеляема, правилно въззивният съд е приел, че по отношение на жалбоподателката не са налице предпоставките за поставяне в дял на имота на това основание, т. к. както и самата тя твърди в исковата молба, съсобствеността е възникнала по наследяване за останалите съсобственици и за нейния праводател (баща и) и по дарение (от баща и) за нея (от смесен фактически състав, в резултат на повече от един юридически факт), а и защото тя твърди, че живее в гр. В. и не твърди и не доказва, че е живяла в процесния имот към момента на смъртта на общия наследодател през 1996 г. Така окончателният извод на въззивния съд за приложението на правилото на чл. 288, ал. 1 ГПК е правилен и в съответствие и с приетото в т. 7 и т. 8 на ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС . Поради което и съгласно чл. 218ж. от ГПК (от 1952 г.) следва да се приеме, че жалбата е неоснователна. Воден от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, трето гражданско отделение