Решение № 15053 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6656/2010 г.

Решение № 15053 от 9.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6656/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Фазли Узун, гражданин на Република Турция, срещу решение № 714 от 01.04.2010 г. по адм. дело № 571/2010 г. на Административен съд - София град. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - директорът на дирекция "Миграция", не е изразил становище по касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Фазли Узун, гражданин на Р Турция, срещу заповед № ЗДМ 886/03.12.2009 г. на директора на дирекция "Миграция", с която на основание чл. 42з, ал. 1 и ал. 3 във вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 от Закона за чужденците в Р България, му е наложена принудителна административна мярка "забрана за влизане в Р България" за срок от 10 години. Съдът е приел от фактическа страна, че жалбоподателят е осъден с влязла в сила присъда по н. о. х. д. № 20/2004 г. на РС Малко Търново за извършено тежко умишлено престъпление на 10 години лишаване от свобода, като е освободен условно предсрочно на 3.12.2009 г. Със заповед № ЗДМ 884/03.12.2009 г. на директора на дирекция "Миграция" спрямо Фазли Узун е приложена принудителна административна мярка "експулсиране". С предложение № ХМ 12603/03.12.2009 г. на началник сектор при дирекция "Миграция" е посочено, че предвид факта на осъждане на лицето за умишлено престъпление, което според българското законодателство се наказва с лишаване от свобода повече от три години и издадената заповед за експулсирането му, следва да му се наложи ограничителната мярка по чл. 42з, ал. 1 и ал. 3 от ЗЧРБ "забрана за влизане в Р България" за срок от 10 години. Обжалваната заповед е връчена лично на жалбоподателя, с отбелязване, че е запознат със съдържанието й на език, който владее. При тези фактически обстоятелства съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Посочил е, че мотивите за прилагане на ограничителната мярка се съдържат в цитираното предложение до административния орган. Счел е за неоснователен доводът, че са нарушени правата на лицето поради отсъствието на преводач при връчването на акта, предвид визираното по-горе отбелязване в същия и след като е реализирал правото си да го оспори пред съда, чрез ангажирания пълномощник. Приел е също, че са налице предпоставките по чл. 42з, ал. 1 във вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ за издаване на обжалваната заповед. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Решението е правилно. Съдът е изложил подробни съображения относно правото на защита на чуждия гражданин при проведената административна процедура и обосновано е приел, че не е допуснато нарушение, което да опорочи законосъобразността на административния акт. Посочените в акта фактически основания за издаването му са в съответствие с данните по преписката, като административният орган се е позовал и на мотивите, изложени в предложението до него, с което е започнало административното производство. С оглед установените фактически обстоятелства, съдът правилно е приел, че е налице правното основание на чл. 42, ал. 1 и ал. 2 и чл. 42з, вр. чл. 10, ал. 1, т. 6 от ЗЧРБ за налагане на процесната мярка. Размерът на определения срок от 10 години е съответен на тежестта на заплахата, която личността на чужденеца съставлява за обществения ред в страната, с оглед извършеното тежко умишлено престъпление, с висока степен на обществена опасност. В тази връзка съдът правилно е съобразил и обстоятелството, че по отношение на същия е постановено и експулсиране на основание чл. 42, ал. 1 от ЗЧРБ. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,