Решение № 11871 от 24.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1100/2025 г.

Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София срещу решение 25110/28.11.2024г. на Административен съд София-град по адм.д. 10397 по описа за 2023 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт /РА/ Р-22221422001305-091-001/04.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с решаващите изводи на първостепенния съд за липсата на компетентност у органите по приходите, издали РА. Описва поредица от правни актове, включваща делегиране на заместник изпълнителен директор на НАП на правомощието да определи органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК и посочване на издателите на акта от ТД на НАП Пловдив като компетентни за осъществяване на производства по данъчно-осигурителен контрол, за които на основание чл. 8 ДОПК е компетентна ТД на НАП София. Отрича дължимостта на обосноваване и доказване на необходимост при издаване на заповедта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП. Иска отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Хибрид тим ЕООД отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за основателност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред Адм. съд София-град ревизионен акт са установени в тежест на Хибрид тим ЕООД допълнителни задължения за ДДС в общ размер 194 349.84 лева с лихви за забава общо 52 969.56 лева и за корпоративен данък в размер 54 105.81 лева със закъснителна лихва 12 113.22 лева. С обжалваното решение е прогласена нищожността на РА и е разпоредено изпращане на административната преписка на директора на ТД на НАП София. По констатациите на съда РА е издаден от органи по приходите от ТД на НАП Пловдив по отношение на РЛ със седалище в гр. София. Издалите РА били посочени в издадена по делегация от заместник изпълнителния директор на НАП на основание чл. 12, ал. 6 ДОПК заповед З-ЦУ-3287/08.11.2021 г., като органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК, както и в заповед З-ЦУ-373/17.03.2022 г. на изпълнителния директор, с която им е наредено да упражняват правомощията си по отношение на лица, за които е компетентна ТД на НАП София, като РЛ е посочено в приложение към заповедта. Със заповед РД-01-787/08.11.2021 г. на директора на ТД на НАП София възложителят на ревизията бил оправомощен като компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Според решаващите изводи на първостепенният съд РА е издаден от некомпетентни органи по приходите от ТД на НАП Пловдив. Съдът е посочил, че с чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК се създава изключение от общото правило на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 ДОПК за териториалната компетентност на органите по приходите. Приел е, че при действието на чл. 10, ал. 9 ЗНАП изпълнителният директор или оправомощеното от него лице следва да обоснове необходимостта на органи по приходите от ТД на НАП Пловдив да се възлага да извършат ревизия на юридическо лице със седалище и адрес на управление в гр. София. Решението е правилно по резултата си. Съществува различно от възприетия от инстанцията по същество порок на РА, засягащ валидността му. Основателен е доводът на касатора за противоречие с материалния закон на изводът на първостепенния съд за недействителност на РА. При действието на чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК правомощие на изпълнителния директор на НАП или на заместник директор, комуто той е делегирал това правомощие, е да определи органи по приходите или публични изпълнители, за които не важат ограниченията на компетентността по място, обвързана с принадлежността им към компетентната териториална дирекция. В чл. 10, ал. 9 от устройствения ЗНАП е създадено правомощие за изпълнителния директор или за оправомощено от него лице, при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции, да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс компетентни са органите на друга териториална дирекция, включително за части от работното време и без промяна на мястото на работа. С обсъдената от административния съд заповед ЗЦУ-3287/08.11.2021 г. на нарочно оправомощения заместник изпълнителен директор е определен кръга на органи по приходите с компетентност на територията на цялата страна. Сред тях е длъжностното лице възложило ревизията, приключила с оспорения РА, както и ръководителя на ревизията. От разширяването до територията на страната на компетентността на органа по приходите със заповедта по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК не следва включването в нея на правомощието по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК за възлагане на ревизии. Доколкото своеобразната екстериториалност по отношение на компетентната териториална дирекция засяга само органа по приходите, а не и местната привръзка на субекта по чл. 9, ал. 1, т. 2 ДОПК със съответната дирекция, то за директора на компетентната дирекция е правомощието да определи орган, възлагащ ревизии, дори да не се числи към тази дирекция /което е сторено със заповед РД-01-787/08.11.2021 г. на директора на ТД на НАП София/. Натовареният с компетентността да възлага ревизия в хипотезата на чл. 12, ал. 6 ДОПК може да бъде ограничен в персоналния обхват на ревизиите от заповедта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП. Преценката за необходимостта за изпълнение от служителите на НАП да осъществяват правомощията си извън територията, ограничена от правилата на чл. 8 ДОПК е за субекта по чл. 10, ал. 9 ЗНАП. Тя не поражда преки правни последици извън съдържанието на правоотношението между служителя и органа по назначаването и с арг. от чл. 2, ал. 2, т. 3 АПК не подлежи на съдебен контрол за законност, включително инцидентен. Актът по чл. 10, ал. 9 ЗНАП е различен от заповедта за командироване по чл. 10, ал. 8 ЗНАП, тъй като не засяга съдържанието на служебното правоотношение, поради което е неотносима съдебната практика за значението на съдържанието на тази заповед при преценката на валидността на РА с оглед териториалната компетентност на участвалите в ревизионното производство органи по приходите. РА не е опорочен и обстоятелствата, че ревизията и възложен и в състава на издалите го органи по приходите като възложител на ревизията е участвал орган по приходите от друга териториална дирекция, щом ревизията е проведена в компетентната териториална дирекция, а възложилият е от кръга на тези по чл. 12, ал. 6, изр. 1 ДОПК и е определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК от директора на компетентната дирекция. С компетентната териториална дирекция е обвързано и определянето на компетентния решаващ орган при оспорването по административен ред /вж. чл. 144, ал. 4 ДОПК/. Съставът на органите по приходите, издал оспорения акт е формиран в противоречие с правилата на материалния закон. В актуалната редакция на чл. 119, ал. 2 ДОПК е предвидено РА да се издава от органа възложил ревизията и ръководителя на ревизията. Ръководител на ревизията е този, посочен в заповедта за възлагане /вж. чл. 113, ал. 1, т. 2 ДОПК/. Обжалваният РА е издаден от П. Стоев - органа възложил ревизията и С. Звездев - ръководителя на ревизията. Възлагането на преписката на Звездев като ръководител на ревизията е сторено с решение Р-22221422001305-098-001 / 12. 08. 2022 г. органа възложил ревизията. С това решение е иззето разглеждането на преписката от А. Ботева. От разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ДОПК следва правилото за неизменност на компетентния орган по приходите за разглеждане и решаване на конкретен въпрос или преписка. Изключението е изземването на разглеждането и решаването на въпроса/преписката и възлагането им на друг орган. Предпоставките за изземване на производството са изчерпателно изброени - наличие на основания за отвод или самоотвод, трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения или невъзможност, произтичаща от промяна в длъжността на органа по приходите. Правомощието да промени компетентния орган е на определен в закона горестоящ орган. Началникът на сектор, който е възложил ревизията, е горестоящ по отношение на органите по приходите на експертни длъжностни предвид йерархията по чл. 7, ал. 1 ЗНАП, но не е определен в закона горестоящ орган по смисъла на чл. 7, ал. 3 ДОПК. При действието на чл. 7, ал. 3 ЗНАП правомощието по чл. 7, ал. 3 ДОПК е част от компетентността на изпълнителния и на териториалния директор или на определени от тях служители на агенцията. Изземването от органа възложил ревизията на преписката от Ботева и възлагането ѝ на Звездев е нищожно процесуално действие. Без да е надлежно възложена преписката на Звездев и да е определен правомерно за ръководител на ревизиращия екип, не е възникнало правомощието му да участва в състава по чл. 119, ал. 2 ДОПК за издаване на РА. Издаденият с участие на некомпетентен орган по приходите ревизионен акт е нищожен. Дължимо е оставянето в сила на първоинстанционното решение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК във вр. с чл. 160, ал. 7 ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение