Решение № 10470 от 28.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6782/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. А. М., гражданин на Сирия, чрез адв. Стоянов, срещу Решение 625/07.05.2025 г., постановено по адм. дело 395/2025 г. по описа на Административен съд София област, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 12497/02.12.2024 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при МС. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че административният орган и съдът не са обсъдили и анализирали всички факти и обстоятелства от съществено значение, за да се прецени необходимостта от предоставяне на търсената закрила. Формираните от съда фактически и правни изводи са в противоречие със събраните по делото доказателства относно актуалната обстановка в Сирия, които сочат по категоричен начин, че в страната е налице въоръжен конфликт, съответно налице е основание за предоставяне на субсидиарна закрила по чл. 9, ал. 1 ЗУБ на кандидата. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и на процесния административен акт. В съдебно заседание касаторът, чрез адв. Гошов, моли за отмяна на първоинстанционното решение и на процесния административен акт. Ответникът - председателят на ДАБ, чрез юрк. Хичовски, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли обжалваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд е било Решение 12497/02.12.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 ЗУБ и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ, на А. А. М., гражданин на Сирия, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и на приложимите административнопроизводствените правила, както и в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд е споделил извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на бежански статут на кандидата. От същия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съдът е отрекъл и наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, като е съобразил, че от него не се твърди в държавата по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл.9, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл.9, ал.6 и ал.8 ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяване на съдебния акт не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, налагащи отмяната му. Съдът е обсъдил относимите към спора факти и обстоятелства, като правилно е приложил материалния закон. Правилен е изводът на съда, че в конкретната бежанска история не се откриват предпоставките, предвидени с нормата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. В хода на административното производство търсещият закрила не е заявил наличие на основателни причини, пораждащи страх от преследване поради неговата религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. При проведеното интервю е посочил, че е напуснал Сирия поради страх от войната и нежеланието му да бъде призован да се сражава, но не и конкретни основателни опасения от преследване. Напротив, кандидатът изрично е заявил, че спрямо него не е оказвано насилие, не е арестуван или задържан. Също така, по делото липсват доказателства на чужденеца да са били изпращани призовки или покана за мобилизация, което да обоснове извод, че същият ще бъде мобилизиран или че е налице основателно опасение от наказание поради дезертиране от военна служба. В случая не се установява чужденецът да е бил принуден да напусне Сирия и поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция или други тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, както правилно е приел административният съд. В процесния административен акт е налице подробно обсъждане на ситуацията в страната по произход и е формиран обоснован извод, възприет и от съда, че спрямо А. А. М. не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. В тази връзка следва да бъде съобразено решението на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07 по тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с чл. 2, буква д) от същата директива. Съобразно разрешението, дадено с посоченото решение на СЕС, съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение характеристики; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. В случая тези критерии не са изпълнени. Търсещият закрила не сочи данни, които да се интерпретират като състояние на реална опасност, насочена пряко към личността му. От приетите по делото доказателства се установява, че ситуацията в страната продължава да е тежка, налице са данни за спорадични въоръжени конфликти и атаки, в т.ч. и срещу цивилни лица, но не и наличието на безогледно насилие, което да налага предоставяне на международна закрила на кандидата независимо от липсата на доказателства за лично засягане. Следователно, правилен е изводът, че в случая не е налице основание за предоставяне на хуманитарен статут в специалната хипотеза на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Правилен е и изводът на съда, че административният орган е постановил решението си в съответствие с материалния закон, базирайки се на обстановката в страната по произход на чужденеца, която не разкрива такава висока степен на обществена опасност, че да се наруши принципа non refoulement - забрана за връщане по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗУБ и чл. 33, ал. 1 от Женевската конвенция от 1951 г. По гореизложените съображения, решението следва да бъде оставено в сила, като постановено в съответствие с материалния закон и при обоснованост на правните изводи. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,