Решение № 4373 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2372/2012 г.

Решение № 4373 от 27.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2372/2012 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по две касационни жалби, съответно от Екатерина Йорданова Георгиева и Пенка Йорданова Николова, двете от гр. Варна, подадена чрез процесуалния им представител адв. Зв. Стоянова и от Методи Якимов Костадинов от гр. Варна, подадена чрез пълномощника адв. Р. Димитров, срещу решение № 2953 от 13.12.2011 г., постановено по адм. дело № 1486/2010 г. на Административен съд - Варна, с което е изменена Заповед № 78/02.02.2010 г. на Кмета на Район "Приморски" при Община Варна, като оценката на извършени подобрения в поземлен имот № 851 по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание "Добрева чешма", землище Виница, гр. Варна, е увеличена от 327 лева на 1 893,10 лева. С касационните жалби са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, а в първата и за необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В първата касационна жалба са изложени твърдения, че оспорващият в първоинстанционото производство въобще нямал качеството на бивш ползвател на процесния имот, че част от подобренията не били извършени от него, и че съдът неправилно кредитирал заключението на вещото лице, а във втората - че съдът неправилно не включил в оценката всички подобрения в имота. Молят за отмяна на обжалваното решение в съответната част, като първите двама касатори молят за постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт, а другият - да бъде увеличена оценката на 2083 лева. Първите двама касатори претендират разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС касаторите не се явяват и не изпращат представител. В писмен отговор първите двама касатори оспорват втората касационна жалба с подробни съображения за нейната неоснователност. Ответникът - Кметът на район "Приморски" община Варна не взема отношение по жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на първата и за основателност на втората касационни жалби. Намира, че в случая е приложима разпоредбата на § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ съгласно която лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 ЗС и като приравнени по статут на добросъвестни владелци следва да получат обезщетение, респ. да бъдат оценени всички извършени подобрения, като счита, че е останал неизяснен въпросът за начина на прикрепването на някои от тях към земната повърхност и дали са преместваеми съоръжения. Предлага обжалваното решение да бъде отменено от касационната инстанция на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Касационните жалба са подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. Производството пред административния съд е по реда на § 31, ал. 3 от ПМС 234/1999 г. и е образувано по жалба от Методи Якимов Костадинов от гр. Варна /бивш ползувател на процесния имот/, против Заповед № 78/02.02.2010 г. на Кмета на Район "Приморски" при Община Варна, с която на основание § 31 от цитираното ПМС е одобрена оценката на извършени подобрения в размер на 327 лева в поземлен имот № 851 по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание "Добрева чешма", землище Виница, гр. Варна, представляващи оценка за 3 бр. череши, един орех, 7 бр. ябълки, една дюля, както и за 100 кв. м лозе. Собствеността върху имота е възстановена на наследниците на Димитра Панайотова Йорданова - Екатерина Йорданова Георгиева и Пенка Йорданова Николова, двете от гр. Варна. Възражението е било за силно занижена оценка предвид неоценяване на всички трайни подобрения и насаждения в имота. Съдът установил, че административното производство е започнало по инициатива на Екатерина Йорданова Георгиева и Пенка Йорданова Николова, които със заявление до кмета на Район "Приморски", Община Варна поискали да бъде изготвена оценка на извършените подобрения и трайни насаждения в имот пл. № 851 по ПКП, попадащ в имот пл. № 851 по ПНИ на местността "Каракаш" "Добрева чешма", землище Виница. Посочил, че по това искане била изготвена оценка по реда на гл. VII от ППЗДС вр. § 31, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ /ПМС № 234 за ИД на ППЗСПЗЗ/, одобрена с оспорената заповед от кмета на Район "Приморски", Община Варна. За изясняване на спора съдът назначил съдебно-техническа експертиза, която след оглед на имота да определи увеличената стойност на имота в резултат на извършените подобрения. Вещото лице оценило подобренията и насажденията общо на 2 083 лева, съответно за 5 бр. ябълки, 4 бр. круши, една череша, един орех и една дюля, 49 бр. лози на телена конструкция, и 4 бр. винени асми, 8 бр. оградни колове, оградна мрежа, 21 бр. бетонни колове от конструкцията на лозето, външна метална порта и навес. С оглед разпоредбите на § 4л от ПЗР ЗСПЗЗ и § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ съдът приел, че като е одобрил оценка само на част от подобренията и насажденията, административният орган е допуснал нарушение на закона. Съдът възприел заключението и като съобразил, че до издаване на заповедта за оценката ползвателят или неговите наследници имат правата по чл. 72 от ЗС, от определената от вещото лице сума изключил стойността на оградните колове, оградната мрежа, металната порта и навеса. Изложил съображения, че първите три подобрения могат да бъдат премахнати без да се нарушава тяхната цялост, а по отношение на частта от постройката, представляваща навес с бетонни основи и дървена конструкция, покрита с ундолин и без стени, оставаща в процесния имот приел, че не може да се използва самостоятелно, респ. не обогатява имота, за да бъде оценена като подобрение по смисъла на закона. По тези съображения изменил оценката, увеличавайки я от 327 лева на 1 893,10 лева. Така постановеното решение е правилно. Не е налице твърдяното в двете жалби нарушение на материалния закон. Като бивш ползвател на имота жалбоподателят в първоинстанционното производство, за извършените от него подобрения върху подлежащия на връщане имот има правата по чл. 72 от ЗС, а именно да получи сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. Възраженията са неоснователни, предвид разпоредбата на § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ, която изрично постановява, че лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 ЗС. Настоящият случай попада в хипотезата на § 31, ал. 2, т. 3 ПМС № 234/1999 г. и оценката се извършва по пазарни цени. Това право на ползвателите се поражда с влизане в сила на плана на новообразуваните имоти - ал. 1 на § 31, поради което подлежат на оценяване всички подобрения, съществуващи към този момент. Възражението в първата жалба, че съдът не е трябвало да кредитира заключението на вещото лице е неоснователно, тъй като съдът правилно е съобразил, че оценката е извършена на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, във вр. чл. 72 ЗСПЗЗ и приложимата разпоредба на § 31, ал. 2, т. 3 ПМС № 234 от 16 декември 1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, посочваща, че оценката се извършва по пазарни цени. При изготвяне на заключението вещото лице е взело предвид всички относими към оценката обстоятелства. Заключението не е оспорено в съдебно заседание и е недопустимо да се оспорва едва в касационното производство. Следващото възражение в първата жалба, че оспорващият в първоинстанционото производство въобще нямал качеството на бивш ползвател на процесния имот се опровергава от влязлото в сила решение № 13298 от 18.10.2011 г. по адм. д. № 6889/2011 г., IV отд. на ВАС, а това, че част от подобренията не били извършени от него, освен че е неотносимо към спора, е и недоказано. Възраженията във втората жалба, че съдът неправилно и "несправедливо" не включил в оценката всички подобрения, включително преместваемите, са също неоснователни, предвид следното: Както правилно е преценил съдът, Методи Костадинов е добросъвестен подобрител с право да получи увеличената от извършените подобрения стойност от ползвания от него имот, който е отреден за бившите собственици с одобряване на ПНИ. Оценка на подобренията в имота е направена по искане на собственика по реституция, а съобразно чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти всяка от двете категории заинтересовани лица - реституиран собственик или ползвател може да поиска от кмета да извърши оценка на имота и подобренията върху него по реда на § 31, ал. 1 ПЗР на ППЗСПЗЗ. Съгласно § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, лицата, извършили подобрения върху имотите, подлежащи на връщане, имат правата по чл. 72 от ЗС, т. е. като бивш ползвател на имота жалбоподателят, на основание § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, за извършените от него подобрения върху подлежащия на връщане имот има правата по чл. 72 от ЗС, а именно да получи сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения. Макар и да не е посочил изрично, съдът съобразил решението със съдебната практика по чл. 72 от ЗС - Постановление № 6/1974 г. по гр. д. № 9/74 г. на Пленума на ВС по някои въпроси относно подобренията върху недвижим чужд имот - че само трайно прикрепените към земята подобрения, водещи до увеличение на стойността на имота подлежат на заплащане. Известно е, че подобренията представляват извършени от владелеца материални въздействия върху имота, чрез влагане на труд или материали, които по този начин обективно увеличават неговата стойност. Ако с извършените разходи за материали и труд добросъвестният владелец, към който е приравнен и ползвателя на земеделски земи по § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, е предизвикал трайно обективно увеличение в общата стойност на имота, той има право да му бъде заплатено това увеличение. Законосъобразно е прието, че критерият, въз основа на който следва да се прецени дали е налице подлежащо на заплащане подобрение е наличието на трайно прикрепване, каквото е налице, когато вещта е съединена със земята посредством различни елементи и съоръжения, а не само със собствена тежест. По тези съображения е неоснователно възражението, че оградните колове, оградната мрежа и металната врата също следвало да бъдат оценени, въпреки че са преместваеми. Останалите доводи за частта от постройката, представляваща навес, са също неоснователни, предвид изричното изявление на вещото лице, обусловило правилната преценка на съда, че тя не може да се използва самостоятелно, т. е. обективно не увеличава неговата стойност, за да бъде оценена като подобрение по смисъла на закона. По тези съображения настоящият съдебен състав намира обжалваното решение за правилно и че при постановяването му не са осъществени нарушения, представляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на спора искането на първите двама касатори за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 ГПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение