Решение № 13282 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5881/2010 г.

Решение № 13282 от 9.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5881/2010 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ и е образувано по жалбата на Муфид Камил Алмуса, от мъжки пол, роден на 10.01.1988 г. Сайда, Ливан, палестинец без гражданство с държава по произход по см. на § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ - Ливан, против решение № 177 от 13.04.2010 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците, с което поради липса на основания по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по Закона за убежището и бежанците. Твърди, че решението е незаконосъобразно и моли за отмяната му. Развива подробни съображения в жалбата. По изрично негово искане с определение на съда му е предоставена правна помощ във вид на процесуално представителство. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК от надлежна страна, адресат на обжалвания индивидуален административен акт, поради което е допустима за разглеждане по същество. С оглед събраните в преписката доказателства, съдът намира жалбата за неоснователна. Производството пред Държавната агенция за бежанците е започнало по молба за закрила по реда на ЗУБ, № 1551 от 30.12.2009 г., подадена от жалбоподателя. Същият е пристигнал нелегално в Република България през м. декември 2009 г., когато подава и искането си за закрила мотивира молбата с общата обстановка в страната, с трудности по намирането на работа. Заявява, че в Ливан бил лишен от всякакви права, не можел да учи, не му било позволено да се придвижва свободно, че животът на палестинците е труден, заявява, че желае да намери по-добро бъдеще за себе си. Твърди, че не е бил чл. на политическа партия или организация, не е бил арестуван и не е осъждан. Със заявителя е проведено интервю от интервюиращ орган, събрани са изискуемите по ЗУБ доказателства за обстановката на страната по произход, представени и приети в административната преписка са становище относно обстановката в Ливан. В писмено становище УП-4108 от 9.03.2010 г. главният експерт в РПЦ София дава становище за неоснователност на молбата за закрила и на двете, посочени в ЗУБ основания - хуманитарен статут и статут на бежанец. С обжалваното решение председателят на Държавната агенция за бежанците на жалбоподателя е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут поради липса на основания, визирани в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. С оглед събраните по делото доказателства, представени с преписката от административния орган, настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна. Решението на председателя на Държавната агенция за бежанците е законосъобразен индивидуален административен акт. Същият е постановен от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените с чл. 75 от ЗУБ правомощия, решението е издадено в изискуемата форма и съдържание при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. В решението са обсъдени всички относими за прилагане на нормите на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ обстоятелства, даващи основание за предоставяне на закрила по реда на този закон. Административният орган е изпълнил задължението се да обсъди обстановката в страната на произход - Ливан. Въз основа на събраните в административната преписка доказателства е направен обоснован извод, че обстановката в страната е спокойна, не налице въоръжен конфликт - вътрешен или международен. Изтъкнатите от заявителя причини да търси закрила по реда на ЗУБ в Република България са от икономически характер. Няма данни, от които да се направи извод за това, че местните власти не са в състояние да осигурят защита на семейството на кандидата, поради което той да е принуден да търси закрила извън страната си по произход. Няма данни също така обстановката в Ливан да е такава, че кандидатът да не може да намери възможности за живеене в други части на страната си. Правилен е изводът на органа относно липсата на материалните предпоставки по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на жалбоподателя - същият не е бил преследван, не е бил арестуван и не е бил обект на репресии в държавата си по произход, като репресията да се основава на неговите раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Решението, в частта с която е отказан хуманитарен статут също е законосъобразно - не са налице посочените в чл. 9, ал., т. 1, 2 и 3 обстоятелства, даващи основание за предоставяне на субсидиалната закрила. Жалбоподателят не е подложен на реална опасност от смъртно наказание или екзекуция /чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ/, не е заплашен от изтезания или нечовешко или унизително отнасяне /чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ/, на тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт /чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ/. Липсват данни изобщо на територията на Ливан да е налице конфликт, даващ основание за търсене на закрила като бежанец. Предвид изложеното, решението на административния орган е съобразено изцяло с материалния закон. Жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение,