Решение № 4255 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 343/2010 г.

Решение № 4255 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 343/2010 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Радиоизотоп" ЕООД (н), представлявано от синдика Елвира Гроник Танчева против Решение № 60/6.11.2009 г., постановено по адм. д. № 1549/2009 г. по описа на Административен съд София град, II отделение, 34 състав. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от "Елди" АД чрез проц. представител адв. Катина Стоянова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Радиоизотоп" ЕООД (н), представлявано от синдика Елвира Гроник Танчева против Заповед № РД-14-2/09.01.2009 г. на зам. началника на ДНСК, с която на осн. чл. 178, ал. 5 вр. ал. 1 ЗУТ е забранен достъпът и ползването на неприетия по установения ред строеж: "Автокъща "Европа", намиращ се в УПИ ХV-2723, кв. 2, м. "НПЗ-"Изток" по плана на гр. София, адм. адрес гр. София, п. з. "Горубляне", ул. "Самоковско шосе" № 2, с извършител "Радиоизотоп" ЕООД". Съдът е отхвърлил жалбата като е приел, че изложените в нея доводи са несъстоятелни, че е налице строеж, по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, който не е въведен в експлоатация по установения надлежен ред. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид изложеното в Констативен акт № СО-24-1/10.09.2008 г., послужил за издаването на оспорения административен акт. Решението на АССГ е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, т. е. налице са касационните основания по чл. 290, ал. 3 АПК за отмяната му. Касаторът, в жалбата си пред първоинстанционния съд, е твърдял, че не е налице строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ в собствения му имот, още повече такъв, който подлежи на въвеждане в експлоатация. Това обстоятелство решаващият съд не е положил никакви усилия да установи, още повече, че при условията на чл. 9, ал. 3 вр. чл. 171, ал. 2 пр. второ АПК е следвало да бъде допусната и изслушана СТЕ, която да установи налице ли е строежът, предмет на обжалваната заповед. Нещо повече - видно от представения и приет като доказателство КА № СО-24-1/10.09.2008 г. е, че се касае за строеж с адм. адрес ул. "Самоковско шосе" № 1, а заповедта касае строеж, намиращ се на ул. "Самоковско шосе" № 2. Несъстоятелен е доводът от жалбата пред настоящата инстанция касателно собствеността на имота, което е предмет на доказване по друг ред. В същото време, обаче, е следвало, по безспорен начин, да се изясни и въпросът кой ползва строежа, предмет на административния акт, който правно релевантен факт също е убягнал от вниманието на решаващия съд. С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са събрани достатъчните доказателства, постановено е необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила. Налице са отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав