Решение № 2079 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7842/2017 г.

Решение № 2079 от 15.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7842/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. констракшан" ЕООД моли да бъде отменено решение № 781/15.05.2017 г. по адм. д. № 2572/2016 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-16001615009158-091-001/25.05.2016 г. на ТД на НАП-П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен изцяло. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" - П. по съображения в писмена защита моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение 8957,22 лв за двете инстанции. Ако се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение над минималното моли да бъде намалено като прекомерно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-16001615009158-091-001/25.05.2016 г. на ТД на НАП-П., с който за периода м. 2.2013 г. - м. 12.2014 г. не е признато право на приспадане на данъчен кредит общо 37 581,72 лв с лихви, определен е корпоративен данък за внасяне за 2013 г. 7559,49 лв с лихви и за 2014 г. 14 858,37 лв с лихви, за периода 2013 г. - 2014 г. са определени вноски за ДОО 60 661,30 лв с лихви, вноски за ДЗПО-УПФ 12 597,23 лв с лихви и за ЗО 15 472,28 лв с лихви. В РА не е признато право на приспадане на данъчен кредит по фактури на "Балканика" ЕООД с предмет строителни материали, по фактури на "Коини" ООД с предмет строителни материали по опис, по фактури на ЕТ"Д. Т." с предмет осветление, мебели, плоскости, мебелен обков и по фактури на "Керамик вижън груп" ЕООД с предмет строителни материали по опис на основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС, тъй като закупените материали не са използвани в икономическата дейност на ревизираното лице. В РА е увеличен финансовия резултат на дружеството за двете години с разходите по фактурите посомените дружества на основание чл. 26, т. 1 и 2 и чл. 10 от ЗКПО, тъй като не са документално обосновани, и не са свързани с дейността на дружеството. Финансовият резултат е увеличен и с разходите за командировки на работници в К. Б. в период, когато работниците са в отпуск или с прекратени трудови договори на основание чл. 26, т. 1 и 2 и чл. 10 от ЗКПО, тъй като не са документално обосновани и не са свързани с икономическата дейност на ревизираното лице. Поради увеличението на финансовия резултат е определен корпоративен данък с лихви за внасяне за двете години. В РА са определени осигурителни вноски за внасяне за периода 2013 г. - 2014 г. за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО с лихви на основание чл. 6а от КСО върху разликата между осигурителния доход, определен с ревизията и дохода, върху който са направени осигурителните вноски от ревизираното лице като са начислени и лихви. Съдът е обсъдил подробно събраните доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне в РА на данъчните задължения по ЗДДС, ЗКПО и КСО за ревизирания период. Обосновано съдът е приел, че не е доказано закупените материали от "Балканика" ЕООД, "Коини" ООД, ЕТ"Д. Т." и "Керамик вижън груп" ЕООД да са използвани в икономическата дейност на ревизираното лице. Договорите на ревизираното лице предвиждат изпълнение на строително монтажни дейности с материали на възложителите. Материалите са доставени в имота на бащата на управителя на ревизираното лице и не са представени доказателства за тяхното транспортиране и влагане в обекти, на които ревизираното лице е извършвало строителни дейности, поради което обосновано органите по приходите и съдът са приели, че по фактурите за закупуване на материалите право на приспадане на данъчен кредит не може да се упражнява на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Законосъобразен е изводът на съда за правилно определен финансов резултат по ЗКПО за двете години след увеличение на основание чл. 26, т. 1 и 2 и чл. 10 от ЗКПО с разходите по фактурите за закупени материали, които не са свързани с дейността на дружеството и не са документално обосновани, както и със сумите, изплатени за командировъчни на работници в период, в който са били в отпуск и за периоди след прекратяване на трудовите договори. Дневни пари неправилно са изплащани от дружеството на работниците в отпуск и на работници с прекратени трудови правоотношения, същите не са свързани с дейността на дружеството и правилно за тях е приложен чл. 26, т. 1 от ЗКПО като е определен допълнителен корпоративен данък с лихви. В частта по КСО органите по приходите и съдът обосновано са приели, че за командированите работници на ревизираното лице в К. Б. на основание чл. 12 от Регламент /ЕО/ № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. за координиране на системите за социална сигурност е приложимо българското законодателство, поради което дължимите осигуровки следва да се определят по чл. 6а от КСО в приложимата редакция от ДВ, бр. 7/2012 г. - върху доходите в приемащата държава, но не по-малко от минималните ставки за заплащане на труда в приемащата държава. О. И. агенция "Главна инспекция по труда" е приложен отговор, според който в К. Б. минималната работна заплата се определя в колективния трудов договор, сключен в рамките на Националния съвет на труда или съответните комитети. На интернет страницата на Националния съвет по труда са публикувани колективните трудови договори като с КТД 43 е определен минимален гарантиран месечен доход на работници навършили 21 години 1501,82 евро за 2013 г. В РА са определени дължимите осигурителни вноски за всеки един от командированите работници на ревизираното лице, като е ползван посоченият минимално гарантиран доход, въпреки, че КТД 43 има по-високи ставки за по-възрастни работници. Доводите на касатора, че неправилно са определени минимални ставки на заплащане в приемащата държава по статистически данни са неоснователни. Решението в частта по приложението на чл. 6а от КСО е законосъобразно и обосновано. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК в размер 4477,70 лв за касационната инстанция. Дължимото юрисконсултско възнаграждение при разглеждане на делото в първата инстанция е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,