Решение № 4546 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8073/2016 г.

Решение № 4546 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8073/2016 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез пълномощника юрк. Т. Н.. Жалбата е против решение № 567 от 03.06.2016 г., постановено по адм. дело № 632/2015 г. на Административен съд С. - област. С него по жалба на Д. Б. М. е отменено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г. с изх. № 02-230-6500/4774 от 20.09.2013 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Със същото решение съдът е върнал административната преписка на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, в едномесечен срок от влизане на последното в сила. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена първоинстанционната жалба. Ответникът - Д. Б. М., в съдебно заседание моли да бъде оставено в сила обжалваното решение и да бъде отхвърлена касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Счита, че при постановяване на съдебното решение са допуснати нарушения, съставляващи основания за отмяната му. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Д. Б. М. против уведомително писмо с изх. № 02-230-6500/4774 от 20.09.2013 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2012 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С оспорваното решение № 567 от 03.06.2016 г., постановено по адм. дело № 632/2015 г. на Административен съд С. - област, е отменено уведомителното писмо и е върната административната преписка на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението, в едномесечен срок от влизане на последното в сила. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и при спазване на изискванията за форма, като са били посочени фактически и правни основания за неговото издаване. Административният съд е приел, че при издаването на уведомителното писмо не са допуснати нарушения на административно-производствените правила. Но е счел, че административният акт е издаден в нарушение на материалния закон. В тази насока първоинстанционният съд се е позовал на заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-техническа експертиза. Въз основа на това е приел, че неправилно е определена като недопустима за подпомагане площта на два блока на земеделското стопанство (БЗС) - БЗС 38186-17-1-2 (с недопустима площ от 0,1 ха) и БЗС 38186-251-1-1 (с недопустима площ от 0,5 ха). Приел е, че площта на тези два парцела е допустима за подпомагане и няма основание да бъде определена като наддекларирана. Тъй като това се е отразявало на процента на наддеклариране и на санкционираната площ, съдът е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката на административния орган с дадени задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е правилно. От изложените фактически и правни основания в уведомителното писмо се установява, че на Д. Б. М. е отказано частично финансово подпомагане на две основания: Първото основание е поради неотстранено застъпване, което по СЕПП е чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. А по НР1 същото основание е по чл. 12, т. 4 от Наредба № 11 от 3.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212 "Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба № 11/ - за една и съща площ са подадени две или повече заявления и спорът между засегнатите кандидати не е разрешен. Второто основание за частичния отказ от финансово подпомагане по СЕПП е по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП (изм.) - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. А по НР1 същото основание е по чл. 12, т. 1 от Наредба № 11 - земеделският стопанин е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Първото основание касае три парцела, който са посочени на последните три места в двете таблици по СЕПП и НР1. А второто основание касае останалите парцели, посочени в тези таблици. Това основание е било обосновано от административния орган с извършени административни проверки въз основа на теренни проверки на парцелите. В хода на съдебното производство пред административния съд са били потвърдени част от констатациите в уведомителното писмо, като за тази част няма касационна жалба. Затова тази част остава извън касационната проверка за законосъобразност на обжалваното решение на административния съд. Затова спорът по настоящото дело касае само БЗС 38186-17-1-2 (с недопустима площ от 0,1 ха) и БЗС 38186-251-1-1 (с недопустима площ от 0,5 ха). В тази част административният съд правилно е приел, че в тази част неправилно касаторът е приел, че площта на тези два парцела е недопустима за подпомагане. Установено е по делото, че за тези два парцела не е извършвано актуално заснемане за кампания 2012 г., поради което и няма изработена нова актуална цифрова ортофотокарта. Недопустимостта за подпомагане на площите на тези два парцела е определена въз основа на извършените теренни проверки. Но назначената по делото експертиза е установила категорично, че за тези два парцела не са извършвани теренни проверки. При това положение недопустимостта за подпомагане не е основано на никакви доказателствени средства. А констатациите в уведомителното писмо са опровергани от заключението на експертизата. Така установената частична допустимост за подпомагане по посочените две БЗС се отразява на процентите на наддеклариране - той става 17.26% вместо 17.65% по уведомителното писмо. Това в случая няма съществено значение, тъй като и в двата случая процентът на наддеклариране е в границите от 3 % до 20 % по чл. 58 от Регламент/ЕО/ № 1122/2009 г. за СЕПП и по чл. 16 от Регламент/ЕО/ № 65/2011 г. за НР1. Същественото обаче е, че допустимата за подпомагане площ от двата парцела се отразява на санкционираната площ и на площта, която следва да бъде оторизирана. Така при приложение на посочените правни норми от двата регламента санкционираната площ е двойният размер на недопустимата площ. Тъй като недопустимата площ е 4,23 ха, то двойният й размер е равен на 8.46 ха (неправилно посочено 8,26ха). При това положение допустимата площ е 24,36 ха, а площта който следва да бъде оторизирана е 15,90 ха. Това се отразява на разпореденото с уведомителното писмо, поради което то правилно е отменено с обжалваното решение и е върната преписката на административния орган. Неоснователно е оплакването на касатора, че в съдебното производство не може да се извърши контрол относно законосъобразността на заповедта на министъра на земеделието и храните за определяне на специализирания слой. При това оплакване не се взема предвид, че уведомителното писмо е за кампания 2012 г., когато не е съществувала нормата на сегашната разпоредба на чл. 43, ал. 3, т. 6 от ЗПЗП за недопустимост за подпомагане на площта, която не е включена в специализирания слой. При приложение на действащата към момента на издаване на уведомителното писмо нормативна уредба на чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП (на което основание е позоваването в уведомителното писмо), земеделския производител като обжалва уведомителното писмо, може да докаже, че неговият парцел отговаря на условията за допустимост за подпомагане. Така е защото съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва проверка за законосъобразност на оспорения административен акт въз основа на представените от страните доказателства. Базата данни от информационната система за администриране и контрол /ИСАК/ за допустимост на земеделските площи посредством специализиран слой "Допустими за подпомагане площи" са само един вид доказателство. Но те не могат да бъдат единствени, респективно не може да се изключи опровергаването на доказателствената им сила. Възможността за оборване на данните от специализирания слой е и изрично посочено от министъра на земеделието и храните в т. IV от Заповед № РД 09-148/28.02.2013 г. на министъра на земеделието и храните. Това е заповедта по чл. 16г, ал. 2 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол, с която е одобрен специализирания слой за относимата кампания 2012 г. Така в случая от събраните доказателства в хода на съдебното производство доказателства е оборена доказателствената сила на данните от ИСАК по отношение на посочените две БЗС. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,